А парите, които градските работници изпращат на своите роднини, останали да работят в селското стопанство, в края на краищата помогнаха за повишаване и на техния стандарт на живот.
Но реално заплатите и потреблението растат по-бавно от БВП на Китай. По-голямата част от постъпленията от ръста на БВП отиват за огромните държавни проекти, които укрепват нейната монополна власт. А един значителен дял от произведената в Китай продукция отива зад граница, като износът надминава вноса с толкова, че да създаде валутни излишъци в размер от повече от 350 млрд. долара само през последната година.
Сега Китай планира да увеличи средната работна заплата и да насърчи ръста на потребителските разходи. Ще се наблегне повече на разширяване на сферата на услугите за сметка на производствената сфера. Държавните предприятия ще бъдат принудени да разпределят по-голяма част от печалбите си. Нарастването на стойността на юана ще накара китайските производители да се съсредоточат върху производство за вътрешния пазар, като изместят фокуса си от външните пазари. А правителството ще харчи повече за строителство на евтини жилища и за разширяване на обхвата на здравните услуги.
Всичко това ще означава намаляване на държавните резерви и увеличаване на разходите на домакинствата и китайското правителство. Сега Китай притежава най-големите резерви в света, вероятно доближаващи нивата от 50% от нейния БВП, което е важно както за страната, така и за света, защото са генератор на валутните й излишъци.
Страна, която спестява повече, отколкото инвестира в производствено оборудване и строителство (както прави Китай), означава, че изнася повече продукция зад граница и регистрира излишъци, докато страна, която инвестира повече, отколкото спестява (както правят Съединените щати), трябва да запълва дупките, като изнася към останалия свят повече, отколкото внася. А страна с излишък има възможност да отпуска заеми и да инвестира по целия свят, докато страна с дефицит трябва да запълва празнината със заеми от същия този свят.
По-конкретно, търговският баланс на страната е равен точно на разликата между спестяванията и инвестициите.
Предвиденото намаляване на китайските спестявания означава, че ще бъде намален китайският излишък, а това ще е за сметка на възможността й да заема на Съединените щати и на други страни. Ако новият акцент върху нарастване на потреблението свие спестяванията на Китай с 5% от нейния БВП, страната все още ще има най-високите нива на спестявания в света. Но петпроцентен спад напълно ще заличи китайския търговски излишък. Това може и да не се случи сега, но несъмнено е възможно да се случи в края на петгодишния планов период.
Ако все пак се случи, ударът върху световните капиталови пазари ще е огромен. Без търговски излишък Китай повече не може да бъде нетен купувач на американски правителствен дълг и други чуждестранни активи. Нещо повече, ако китайското правителство и китайските фирми поискат да продължат да инвестират във външни петролни ресурси и в чуждестранни бизнеси, Китай ще трябва да продаде дълговете, които държи в долари или други частни дългове. Резултатът ще бъде по-високи лихви върху американските дългове и върху дълговете по целия свят.
Дали лихвените равнища ще нараснат, зависи още и от това как американските спестявания и инвестиции ще се развиват през този период. Равнищата на спестяванията на американските домакинства нараснаха от 2007 досега с около 3% от БВП. Корпоративните спестявания също вървят нагоре. Но увеличаването на бюджетния дефицит на страната поглъща всички тези спестявания, че и отгоре.
Всъщност единствената причина американският търговски дефицит да е по-нисък през 2010 от предишните години е, че инвестициите в строителство на домове и други сгради значително спадна. Ако търсенето на домове в Америка се повиши, а бизнесът реши да инвестира повече, сблъсъкът между понижените нива на спестяванията в Китай и трайно високите нива на бюджетния дефицит в Съединените щати ще тласне значително нагоре глобалните лихвени равнища.
*Мартин Фелдстийн е професор по икономика в Харвард и председател на Съвета на икономическите съветници по време на мандата на президента Роналд Рейгън. Той е и бивш президент на Националното бюро за икономически изследвания.
Текстът е публикуван в сайта на „Project Syndicate”.
Превод: Георги Киряков
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ