Постинг
20.03.2009 14:56 -
ЗА КОМУНИСТИТЕ АНТИБЪЛГАРИ-1944-1948г.-3част
Опасността от асимилиране на България в титовската държава за момента е пресечена от намесата на „трети фактор" - Западните сили. В периода обаче между завършването на Втората световна война и подписването на мирните договори Отечественофронтовското правителство, респективно българската комунистическа върхушка, продължават антинационалната дейност по въпроса за българското население в географската област Македония и фактически са най-ревностния проводник на убийствена за идентичността на българското население в този район политика.
На X пленум на ЦК на БРП (к), състоял се на 8 и 10 август 1946 г., се стига до пълна капитулация пред югославския натиск и апогей на предателството на комунистическите емисари в България към българския народ. С решенията на пленума се стига до непознато никъде в света „денационализиране на една народност от собствената й държава". Дава се простор на интензивна и повсеместна антибългарска дейност не само в Пиринска Македония, но и в Югославия. Изложението по македонския въпрос на пленума е направено от Георги Димитров, „подкрепено е напълно" от секретаря (смее ли да не подкрепи!) на областния комитет на БРП (к) в Горна Джумая - Евтим Георгиев, посрещнато е с ръкопляскания от целия пленум. С ръкопляскания е приета и декларацията (в същия дух и смисъл) на пленума, прочетена от Вълко Червенков. Антинационалната позиция на Георги Димитров става политическа линия на цялото партийно ръководство.
Комунистическата партия в България (и абсолютно подчиненото й вече ОФ правителство), застава на становище, че обединението на „македонския народ" е наложително да се извърши под егидата на Македонската народна република - т.е. в границите на Югославия.
Указанията за това са дадени на Георги Димитров от Сталин на едно посещение на Димитров при съветския управник в Кремъл на 7 юни 1946 г. В разговора им диктаторът от Кремъл (и идеолог по „националните въпроси", представете си!) заявява съвсем цинично: „Че няма развито македонско съзнание в населението, това още нищо не значи..."
В Пиринска Македония започва истинска инквизиция върху хиляди и хиляди българи, които трябва да изживеят „имплантацията" на „македонизма" в собствената с плът и душа, така както тази изкуствена операция е провеждана (безмилостно и със всички възможни средства) вече трета година върху българското население във Вардарска Македония.
В Горноджумайска област започва масирана пропаганда, разпространяват се широко вестници и материали, литература на току-що „излюпения" в чужбина изкуствен македонски „литературен" език, неразбираем и чужд за населението. Десетки младежи се подбират за обучение на тази „нова наука" в Югославия.
За да се парализира всякаква съпротива на българското население срещу насилствено започналата асимилация, през лятото на 1946 г. е проведен съдебен процес срещу останалите неизбити непосредствено след 9. IX. 1944 г. дейци и членове на ВМРО. В цялата област се настаняват специално обучени в титовите школи „преподаватели" на македонски език, които изпълняват ролята на съветници и помощници на партийните комитети по денационализация на българското население.
Върховното изпитание за българската народност в Пиринския край настъпва при „преброяването" от 25 до 31. XII. 1946 г., когато насилствено 70% от населението е принудено да се регистрира като „македонци".
Преброителите обикалят домовете с милиционерска охрана и партийни функционери и всяка съпротива срещу налаганата денационализация на българската народност е наказвана със затвор, концентрационен лагер или изселване.
На 1 август 1947 г. в Блед (Югославия) Тито и Е Димитров подписват споразумение за образуване на федерация на южните славяни, в която Пиринският край попада в македонската съставна част на федерацията, а Западните покрайнини в българската съставна част.
Федерация обаче не можа да се осъществи и след Бледското споразумение. Югославия показва тенденция на откъсване от съветската орбита, но това не намалява денационализацията на българското население в Пиринския край и през първата половина на 1948 г. Просто „няма пленум и решение на партията" и затова всичко си върви „както е наредено". Дори дни преди официалното оповестяване от Москва на разрива между ЮКП и Коминформбюро (т.е. ВКП (б)), Георги Димитров е толкова неинформиран, че на 2 юни 1948 г. дава интервю на „Юнайтед прес", в което заявява: „С всяка стъпка по пътя на братското сътрудничество, българският и югославският народи подготвят федерацията на двете народни републики..."
Само броени дни по-късно, след оповестяване на разрива между ЮКП и Москва, се свиква XV пленум на БРП (к), проведен на 12 и 13 юли 1948 г., който обръща отношенията с Югославия на 180°, което още веднъж подчертава безпринципността и антинародния характер на политиката на БРП (к).
Както и досега, така и в бъдеще, комунистическата партия в България ще се ръководи сервилно и безпрекословно от решенията на Москва. Или, както народът фигуративно се изразяваше: „Когато в Москва кихнат, у нас има вече бронхопневмония".
Еврейската Империя…Валентин Катасонов, д...
Кореспонденция между Царь Фердинандъ и А...
Напомняне за желаещите да дойдат в РПЦ н...
Кореспонденция между Царь Фердинандъ и А...
Напомняне за желаещите да дойдат в РПЦ н...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ