Прочетен: 13040 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 25.12.2011 10:16
ЗА КОГО ВРЕМЕТО Е ПАРИ?
През 1997 година прекарах два месеца в Босна и Херцеговина, по-точно в Република Сръбска, а още по-точно в малкия сръбски Мръконьич Град и в петнадесет от селищата на запад от него като международен наблюдател по регистрация на избирателите на ОССЕ.
Това бе година след Дейтънския мирен договор, с който бе сложен край на войната на територията на бивша Югославия. Тази регистрация на избирателите би могла да се нарече регистрация на живите. Минахме буквално през пепелта на отминалия военен пожар и бяхме свидетели на покълващия наново живот на тази, иначе благословена от бога земя. Чухме и много вълнуващи истории от войната.
В село Ясенови потоци гостувахме в дома на Саво Коядинович, около шестдесетгодишен селянин и съпругата му Невенка, загубили сина си във войната.
- Животът се преобърна, нищо вече няма смисъл, нямам желание за нищо. Може би ми трябва само пушка и да ... стрелям- говореше накъсано и мрачно Саво.
- Срещу кого ще стреляш, бе тате? – пита снахата Невенка, примирено и с безобиден укор.
- Срещу всички и всичко... Най-добре е срещу мене си. – казва тихо и замислено Саво.
Сливовата ракия разпалва постепенно мъждукащото пламъче на разговора.
Добре, че къщата е оцеляла, повече от половината домове в селото, а и в областта са запалени. Хърватите пристигат със списъци: всеки, който е палил на тяхна територия, сега му запалват къщата, унищожават всички постройки. Това е известната операция “Олуя” /Буря/.
В същото време, когато зад гърба им се вихри хърватското отмъщение, цялото население: вичко – от бебетата до старците, бяга към Баня Лука и Сърбия. Образува се безкрайна, плътна километрична опашка от коли, коли с приколки, камиони, трактори с ремаркета , каруци, натоварени с покъщината, с животните, с всичко, което може да се спаси, се устремява като в някой апокалипсис към спасението. Саво бяга с трактора и ремаркето. Той е куц с единия крак и това го затруднява да натиска спирачката. Това върши снахата.
Зад тях всичко е дим и пепел.
Животът умира.
Не се опитвайте да си представите всичко това. Не можете.
Председателят на Местната изборна комисия Райко Перач, мъж на около петдесет години, учител по професия, разказва как след обявяването на Дейтънското споразумение се завърнали в Мръконич град.
Градът прилича на град на призраците: стените на къщите се чернеят от пожарите, над цъвтящия преди град се носи тежкия дъх на изгоряло, домовете са оплячкани до шушка, няма електричество, железните електрически стълбове по улиците са отрязани с флекс и са заминали към съседната страна на “братството и единството” преди.
Райко не може да влезе със семейството в дома си, защото цялата къща е опасана с някакви тайнствени и зловещи шнурове и жици. Двама войници на СФОР /Силите за стабилизация на НАТО/, плувнали в пот, цял ден се опитват да обезвредят опасното миниране на къщата. Накрая, каталясали от умора, стигат до ... тиква! Да, тиква. Съседът, пристигнал предния ден, се пошегувал.
Ето какви са сърбите – жизнени, непознаващи унинието, отчаянието, безсилието, мрачното настроение. Винаги готови за шега, артистичност и импровизация.
Реших да поканя Райко Перач на приятелски обяд в един съботен ден. Попитах го има ли време този ден. Отговори ме:
- Па яс друго немам. .. Освен време....Това е всичко, което имам. Това мога да ти дам.... Време.
- Райко, ако ти си англичанин, сигурно ще си много богат. Нали знаеш, те обичат да казват: времето е пари! -пошегувах се.
А Райко:
- За енглезите времето може да е новац /пари,/ а за нас сърбите времето не е пари ... За сърбите времето си е време! ... Йебем ти бога, йебем ти сунце, йебем ти свет!
Родния край на дядо -
Приключение по река Места- от извора й в...
Много си видял sande, и хубаво разказваш!Сякаш съм седнала пред камина и те слушам.:-)
Много си видял sande, и хубаво разказваш!Сякаш съм седнала пред камина и те слушам.:-)
Ние сме патили в миналото много, повече от сърбите, на тех сега им се случи, в края на ХХ-ти век. Дано всичко остане в миналото - и за тях, и за нас.
Поздрави
Винаги с удоволствие и интерес чета разказаното от теб!
Винаги с удоволствие и интерес чета разказаното от теб!
Радвам, че одобряваш написаното. Каквото и да си говорим, човек е суетно същество - радва се да го похвалят.
13.01.2011 18:21
Има и драма, има и мъка, но има и надделяване на нащастията, сръбска виталност, нещо от жизнеността на Зорба Гъркът. Способност да не се вайкат, да не хленчат, да не се оплакват от сполетялата ги беднотия и мизерия /Райко/, даже и да се шегуват с отминалата беда.
Радвам се,че се появи, приятелко. Това е важното.
и толкова важни събития описваш
Браво Човек !
А и разбират, че чуждите войски /нашите също участват/ са гарант на мира.
и толкова важни събития описваш
Браво Човек !
Опасно е, човек като нас да се вземе много насериозно.
Но да си кажа девиза: Като се лъжеме, трябва да си вярваме!
Поздрави и хубав ден!
Сърбите, както и всички останали балканци, включая и нас самите, трябва да осъзнят едно нещо много важно.
Нямаме врагове измежду балканцките народи, имаме само братя, братовчеди и далечни роднини! Едно семейство сме.
Обаче други ни разделят, защото се боят от мощта която бихме придобили ако бяхме сплотени!
Мир!
16.01.2011 00:35
16.01.2011 14:12
Сърбите, както и всички останали балканци, включая и нас самите, трябва да осъзнят едно нещо много важно.
Нямаме врагове измежду балканцките народи, имаме само братя, братовчеди и далечни роднини! Едно семейство сме.
Обаче други ни разделят, защото се боят от мощта която бихме придобили ако бяхме сплотени!
Мир!
Да,разделяй и владей! Съдбата беше жестока, за всички. Кой пострада по-рано, кой по-късно. Дано да е минало всичко.
Щом ти е харесало, значи заслужава си труда.
Очаквам нещо ново от тебе.
Поздрави!
Времето си е време, а на текста не му пука - нищо не губи, даже печели!
Времето е безсилно пред Шехерезада, даже вековете!
... ще пренасяме през границите на грубата реалност ту реални, ту приказни истории, от реалното към приказното и от приказното - към реалността. Без бандерол. Като циганите на Кооперативния пазар в Люлин, които продават цигари.
20.01.2011 10:04
Поздрави :-)
Whitepigeon
Поздрави :-)
Whitepigeon
... Блрагодаря ти за насърчението, за хубавите думи, дай боже да ги заслужавам.
29.10.2013 14:31
07.02.2014 09:22
Поздрави,
Романтичке!