Постинг
04.06.2010 10:41 -
130 години от въвеждането на българския лев
Преди 130 години влиза в сила Законът за сечене на монети в Княжество България. На заседанието си на 28 май 1880 година ІІ-то обикновено Народно събрание взима решението, с което дава изключително право на държавата да сече и пуска в обращение монети.
Не си мислете обаче, че името й е избрано лесно. По време на дебатите Стефан Стамболов настоява монетната единица да носи наименованието “франк”, а неговите подразделения “сантими”. Радетелят на чистия български език д-р Иван Богоров излиза с друга идея - българската парична единица да се казва“свободник”. И се аргументира - след 500 години “под игото” няма как и валутата ни да не бъде свободна. Войната за името печели депутатът Йосиф Ковачев. Той грабва сърцата на всички и българската парична единица получава името "лев". Тук трябва да търсим емоционален подтекст и сантимент за силата на българския дух, въплътен в лъва, а това било особено силно в години след Освобождението.
Първите чисто български монети са от по 2, 5 и 10 стотинки. Те са медни и са изсечени през 1881-ва в Монетния двор на Бирмингам – Великобритания. Година по-късно в Санкт Петербург – Русия, са отсечени и първите сребърни монети от 1 и 2 лева. Те се превръщат в първия български лев от благороден метал. В отговор на потребността от разменни средства с малка номинална стойност шест години по-късно се появяват първите медноникелови монети от 2, 5, 10 и 20 стотинки. Златната българска емисия се появява през 1894 година с номинал 10 и 20 лева. Т.н. жълтици са правени в Австро–Унгария.
С появата си българският лев веднага измества чуждите пари в обращение – главно сребърни руски рубли и някои екзотични монети – индийски, ирански и тунизийски. През 1885 година БНБ емитира и първите банкноти.
Верен на принципа “око да види, ръка да пипне” българинът обаче приема с недоверие хартиените пари. Централната банка е твърдо решена да намали монетните емисии за сметка на банкнотите, за да наложи т т. нар.”златен стандарт”. И това не става лесно, защото златният резерв е незначителен.
След кризата в края на 19 и началото на 20 век е въведен триметалният стандарт – монети от злато, сребро и мед. В обращение обаче са най-вече сребърните пари. Българският лев става равен на френския франк, а след края на Първата световна война, за да бъде стабилизиран фиксират курса му към американския долар.
Малко преди Втората световна война левът прави най-големия си скок и става конвертируема валута. За съжаление това е единственият възход на българските пари. От тогава до днес инфлацията и икономическите кризи непрекъснато го обезценяват.
Сега българският лев стои на прага на еврозоната и след 130 години същестуване може да отиде в историята. На ход е единната европейска валута – ЕВРОТО. ОТ БНТ
Автор: Весела Петрова
Не си мислете обаче, че името й е избрано лесно. По време на дебатите Стефан Стамболов настоява монетната единица да носи наименованието “франк”, а неговите подразделения “сантими”. Радетелят на чистия български език д-р Иван Богоров излиза с друга идея - българската парична единица да се казва“свободник”. И се аргументира - след 500 години “под игото” няма как и валутата ни да не бъде свободна. Войната за името печели депутатът Йосиф Ковачев. Той грабва сърцата на всички и българската парична единица получава името "лев". Тук трябва да търсим емоционален подтекст и сантимент за силата на българския дух, въплътен в лъва, а това било особено силно в години след Освобождението.
Първите чисто български монети са от по 2, 5 и 10 стотинки. Те са медни и са изсечени през 1881-ва в Монетния двор на Бирмингам – Великобритания. Година по-късно в Санкт Петербург – Русия, са отсечени и първите сребърни монети от 1 и 2 лева. Те се превръщат в първия български лев от благороден метал. В отговор на потребността от разменни средства с малка номинална стойност шест години по-късно се появяват първите медноникелови монети от 2, 5, 10 и 20 стотинки. Златната българска емисия се появява през 1894 година с номинал 10 и 20 лева. Т.н. жълтици са правени в Австро–Унгария.
С появата си българският лев веднага измества чуждите пари в обращение – главно сребърни руски рубли и някои екзотични монети – индийски, ирански и тунизийски. През 1885 година БНБ емитира и първите банкноти.
Верен на принципа “око да види, ръка да пипне” българинът обаче приема с недоверие хартиените пари. Централната банка е твърдо решена да намали монетните емисии за сметка на банкнотите, за да наложи т т. нар.”златен стандарт”. И това не става лесно, защото златният резерв е незначителен.
След кризата в края на 19 и началото на 20 век е въведен триметалният стандарт – монети от злато, сребро и мед. В обращение обаче са най-вече сребърните пари. Българският лев става равен на френския франк, а след края на Първата световна война, за да бъде стабилизиран фиксират курса му към американския долар.
Малко преди Втората световна война левът прави най-големия си скок и става конвертируема валута. За съжаление това е единственият възход на българските пари. От тогава до днес инфлацията и икономическите кризи непрекъснато го обезценяват.
Сега българският лев стои на прага на еврозоната и след 130 години същестуване може да отиде в историята. На ход е единната европейска валута – ЕВРОТО. ОТ БНТ
Автор: Весела Петрова
130 години от въвеждането на българския ...
Да изкараме некой лев ама днес не утре ...
Репортаж Млекомат: Срещу лев – литър пъл...
Да изкараме некой лев ама днес не утре ...
Репортаж Млекомат: Срещу лев – литър пъл...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ