Преди 130 години влиза в сила Законът за сечене на монети в Княжество България. На заседанието си на 28 май 1880 година ІІ-то обикновено Народно събрание взима решението, с което дава изключително право на държавата да сече и пуска в обращение монети.    
Не си мислете обаче, че името й е избрано лесно. По време на дебатите Стефан Стамболов настоява монетната единица да носи наименованието “франк”, а неговите подразделения “сантими”. Радетелят на чистия български език д-р Иван Богоров излиза с друга идея - българската парична единица да се казва“свободник”. И се аргументира - след 500 години “под игото” няма как и валутата ни да не   бъде свободна. Войната за името печели депутатът Йосиф Ковачев. Той грабва сърцата на всички и българската парична единица получава името "лев". Тук трябва да търсим емоционален подтекст и сантимент за силата на българския дух, въплътен в лъва, а това било особено силно в години след Освобождението.     
   
Първите чисто български монети са от по 2, 5 и 10 стотинки. Те са медни и са изсечени през 1881-ва в Монетния двор на Бирмингам – Великобритания. Година по-късно в Санкт Петербург – Русия, са отсечени и първите сребърни монети от 1 и 2 лева. Те се превръщат в първия български лев от благороден метал. В отговор на потребността от разменни средства с малка номинална стойност шест години по-късно се появяват първите медноникелови монети от 2, 5, 10 и 20 стотинки. Златната българска емисия се появява през 1894 година с номинал 10 и 20 лева. Т.н. жълтици са правени в Австро–Унгария. 

С появата си българският лев веднага измества чуждите пари в обращение – главно сребърни руски рубли и някои екзотични монети – индийски, ирански и тунизийски. През 1885 година БНБ емитира и първите банкноти. 

Верен на принципа “око да види, ръка да пипне” българинът обаче приема с недоверие хартиените пари. Централната банка е твърдо решена да намали монетните емисии за сметка на банкнотите, за да наложи т т. нар.”златен стандарт”. И това не става лесно, защото златният резерв е незначителен. 

След кризата в края на 19 и началото на 20 век е въведен триметалният стандарт – монети от злато, сребро и мед. В обращение обаче са най-вече сребърните пари. Българският лев става равен на френския франк, а след края на Първата световна война, за да бъде стабилизиран фиксират курса му към американския долар. 

Малко преди Втората световна война левът прави най-големия си скок и става конвертируема валута. За съжаление това е единственият възход на българските пари. От тогава до днес инфлацията и икономическите кризи непрекъснато го обезценяват. 
  
Сега българският лев стои на прага на еврозоната и след 130 години същестуване може да отиде в историята. На ход е единната европейска валута – ЕВРОТО.  ОТ  БНТ

  Автор: Весела Петрова