РУМЕН ЖЕРЕВ 27.10.2017

 

Български военни издигат националния флаг в Охрид, 1941 г.   След оттеглянето на нацистите кметът с българско самосъзнание Илия Коцарев е „награден” със смърт от титовистите.

Дните 13 и 14 октомври 1944 г. са паметни дати в историята на днешния македонски град Охрид, известен тогава в целите Балкани като Българския Йерусалим. Когато на 9 септември същата година в София се извършва превратът и „палачинката” се обръща, България от съюзник на немците става техен враг. Българските войски и администрация, които 3 години и половина преди тази дата бяха влезли в изконните български земи на Вардарска Македония под протекцията на хитлеристка Германия, се прибираха на североизток към майка България, подчинявайки се на неизбежния ход на Втората световна война. В същите дни и часове немски военни части отстъпваха на югозапад, като конвоите се изтегляха от цяла Македония към планинините  на Албания.

 

На 12 октомври 1944 г. военна колона на Вермахта от 50 камиона и артилерийска батарея  навлиза в Охрид. Довчерашните съюзници водят със себе си като пленници 25 български войници и офицери, които не са успели да се приберат при своите. Немците смятат, че така ще си гарантират по-безопасно придвижване през Българска Македония към албанските планини.

 

Мълвата за пленените

 

мигновено обхожда града и също толкова бързо охридчани вземат спонтанното решение да ги освободят. В нощта на 12 срещу 13 октомври германската охрана била „обезвредена” с люта „жолта” ракия, съдействие оказали и няколко закачливо усмихващи се девойки. Така в създалата се обстановка охридчани успели да измъкнат пленниците един по един, преоблекли ги и внимателно ги извели от центъра на града, като ги скрили в района на църквата ”Св. Йоан Канео” на самия бряг на Охридското езеро. До сутринта с лодка ги откарали до планината Галичица, откъдето ги прехвърлили  към „старите” земи на Майка България.

 

Научавайки новината на сутринта, комендантът на немската колона морски капитан Майер Баумгартен се вбесява и в 9 часа заповядва да се събере в кметството цялата временна местна управа, назначена от самия него само месец преди тези събития.  Начело на управата е

 

кметът Илия Коцарев

 

 достоен охридски войвода от ВМРО на Тодор Александров и Ванчо Михайлов. В дневника си, писан на ръка от тогавашния директор на пощата Михаил Йоцов, са съхранени  за поколенията свидетелства за тези драматични за Охрид  дни: „Комендантът Баумгартен се изправя пред събралия се елит на града в кметския кабинет: „Да съобщите на гражданството днес до 21 часа да предаде всичките избягали пленници! Обещавам, че ако до това време бъдат предадени, няма нищо лошо да се случи нито на пленниците, нито на гражданите. Ако обаче не бъдат предадени, кварталът „Варош”, за който имаме сведения, че са се скрили, ще бъде унищожен и няма да съществува, както не съществува вече и селото Опеница. Съобщавам ви, че всички вие тук от този момент сте мои пленници и никой от вас не може да излезе от тази сграда, без да го посрещне оръжието на моите стрелци.” И наистина шега няма - пред Самуиловия чинар пред кметството са  поставени две оръдия, а дулата им насочени срещу кметството. Пред пристанището са шест оръдия и две минохвъргачки, както и към втория чинар на Стружкото шосе, насочени срещу квартала „Вароша”.

 

При все че всички в Охрид добре знаят къде са скрити войниците,

 

тайната е запазена и издайници няма

 

 Нещо повече - охридчани от „Вароша” обличат новите си дрехи и напускат собствените си домове, твърдо решени, че няма да станат предатели. В 21 часа германците установяват, че кварталът е празен, а населението се е евакуирало на безопасно място. В безсилието си, но и бързайки да се изтеглят час по-бързо, комендантът променя решението си и заповядва до 14 часа на следващия ден, 14 октомври, за всеки пленник да се плати по половин килограм чисто злато, иначе ще разрушат целия квартал, в който са къщите на по-голямата част жители на града. Охридчани не се колебаят - още през нощта те започват трескаво да събират злато, буквално от всеки дом - свалят венчалните си халки, обеци, кръстчета, гривни, пръстени, всевъзможни златни украшения, които пазят за сватби, за кръщенета, та дори и дребните монети, които възрастните са приготвили, за да се откупят при вечния лодкар след смъртта си. В драматичния ден, малко преди 14 часа на обяд вече са събрани 10 килограма чисто злато. Само два не стигат. Тогава в кметството се дочува  църковно песнопение. Комендантът надниква през прозореца и онемява от изненада. Многолюдно литийно шествие водено от поп Тома Вакаев носи на ръце най-ценното достояние на града -

 

средновековният златен кръст

 

 свален от църквата „Свети Климент”, за да се добавят липсващите 2 кг и да бъде спасен Охрид. След свещеника вървят стотици миряни, които пеят: „Спаси, Господи, твоите люде!” Златото е събрано, войниците са откупени, Охрид е спасен от гибел.

 

Възхитен от солидарната постъпка на цялото население на Охрид, които спасяват не само българските офицери и войници, но и града си от разрушаване, капитан Баумгартен връща на кмета цялото събрано злато. Златният кръст се връща на своето място върху кубето на храма „Свети Климент”. „Моля ви, предайте златните накити на хората, които са ги донесли, а 540-те златни наполеона нека да послужат за възстановяване лодките на тези граждани рибари, които пострадаха при военните действия около пристанището”, заръчва респектираният офицер

Българите никога не са се опълчвали на Германия. Ако смятате "партизанските" набези на мандрите, това е друг въпрос. А и те не са български, Хайде лека ви.

Първо прочети,че става дума за войници,а не за партизани.Есента на 1944г ,когато вече сме окупирани от СССР.