Криза се бори не с пари, а с нови правила Приходната администрация трябва да заложи на персонални и верижни ревизии, твърди зам.-лидерът на ДСБ Димитър Бъчваров Юлиана Бончева

Димитър Бъчваров снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

ВИЗИТКА

Димитър Бъчваров е дипломиран автомобилен инженер, специализирал е макроикономика в Харвард. Ръководи дирекция "Икономическа политика" към МС по времето, когато премиер е Иван Костов (1997-2001). Член е на НС на Агенцията за приватизация и е общински съветник в София. През юли 2007 г. е избран за зам.-председател на ДСБ.

 

- Г-н Бъчваров, какви са разликите между 60-те мерки, одобрени от правителството, и плана "антикриза" на ДСБ? Имате ли диалог с ГЕРБ по тези въпроси?

- Част от одобрените мерки са бавни, други са неработещи. И приватизация не се прави за месец-два. Няма и бързо концесиониране. Бързо може да е само откриването на процедури, после има срокове, класирания, обжалвания, после трябва да дойде концесионерът, да се чакат първи резултати и едва тогава ще дойдат концесионни такси. Никой не плаща такси в аванс.

За нас най-спешната мярка е свързана с неуредените задължения към фирмите. Държавата им дължи около 1.5 млрд. лв. Те очевидно не могат да бъдат разплатени веднага. От друга страна, те "заразяват" цялата икономика. Защото тези 1.5 млрд. лв. се умножават по веригата и всъщност блокираните средства на бизнеса се оказват 3-4 пъти повече.

Предлагаме държавата да признае своите безспорни изискуеми задължения, като направи централен публичен регистър - на кого дължи, колко дължи, основание, падеж - дата, до която тя ще се издължи, лихва. Ако правителството публикува такъв списък, всеки кредитор на държавата (който на свой ред е длъжник към банка, доставчик, бюджета и т.н.) ще може да отиде в банката и да получи по-лесно кредит. Ние вече разговаряхме с 11-те най-големи банки в България и всички те заявиха, че ако има такъв регистър и техният клиент го има там, те на драго сърце ще го кредитират.

В регистъра трябва да влязат данни за всички министерства и други държавни възложители на обществени поръчки, в това число и едноличните държавни дружества - НЕК, БЕХ, "Булгаргаз", БДЖ и т.н. Министерството на финансите трябва да обобщи всички задължения, а Министерският съвет да определи сроковете за погасяване на всяко задължение - например между 6 и 18 месеца. Списъкът трябва да включва размера на непогасеното задължение, основанието, кой е получателят, срока на погасяване и лихвата. В интернет трябва да се поддържа и списък на погасените задължения - от страна на държавата или чрез факторинг - по същия начин - размер, бенефициент, дата на погасяване. За да няма корупция и "пререждане", по погасяването на задълженията трябва да следва принципът "Първи по време, първи по право". По-нататък по веригата финансовият поток ще се отпуши и колелото на икономиката ще се завърти.

- Споменахте "факторинг"?

- Имам предвид възможността фирмите да могат да продават, да прехвърлят своите вземания от държавата, вписани в централния регистър, на трети лица. Те трябва само да информират МФ за това прехвърляне и то да бъде отразено в регистъра. Когато тази система заработи, а това може да стане много бързо, централният регистър ще дава надеждна информация и фирмите - кредитори на държавата, ще могат да продават своите вземания по пазарни правила, разбира се.

- В плана на МС амнистията на доходи от сивата икономика отпадна, но остана данък "лукс"?

- Добре, че амнистията отпадна, тя означава държавата да стане перач на пари. Забогатяването чрез укриване на данъци е перфидна кражба, извършена от криминално проявено лице. И държавата да го амнистира, за мен е абсурд. А данък "лукс" е популистка идея, разходите за събирането на този данък "лукс" ще бъдат по-големи от приходите. Ние предлагаме нещо съвсем различно и далеч по-ефективно от данък "лукс". Става дума за персонални ревизии на българи, нагло демонстриращи лукс - безработен с бентли, митничар с палат, политик с многоцифрен хонорар...

Трябва да има система за подбор на ревизираните лица чрез анализ на риска, не случайно, а целенасочено, но с регламентирана система. За да се избегне произвол и ползване на персоналните ревизии за користни цели, трябва да има и вътрешно звено за стриктен контрол на спазване на правилата за подбор на ревизираните лица. Отделно трябва да действа и система за лотариен избор на ревизираните. Така всеки гражданин ще има едно наум, че може да попадне в случайния избор. Това действа много дисциплиниращо. Ако случайната ревизия се падне на пенсионер, който си взима пенсията и дава под наем една стая, проверката бързо ще приключи. Ако се окаже обаче, че 85-годишен дядо участва като съдружник или член на борда на 10-15 фирми, може да последват интересни разкрития за други лица.

Ето защо е много важна и следващата мярка, която предлагаме - да се уредят законодателно т.нар. верижни ревизии, така че проверката задължително да се пренася върху лица, посочени от ревизираното лице като негови дарители, заемодатели, партньори и т.н. И това да става не по преценка на данъчния орган, а автоматично - ако някой твърди, че ползва заем, кола, офис, самолет, къща, предоставени му от друг, автоматично ревизията се пренася върху този, който е предоставил благата. Това се нарича данъчен пренос, а световната практика показва, че до втория пренос нещата се изясняват кристално и някой влиза в затвора.

- В 60-те мерки на МС има цяла част "за подкрепа на бизнеса".

- Бизнесът има нужда не от подаяния и подпомагане, а от правила. Ето, всеки ден по 500, по 1000 души остават без работа. Част от тях не са бедни и не са безпомощни. Те имат спестявания, имат идеи, биха опитали нещо различно, но се ужасяват от това, че не знаят правилата за започване на бизнес. Какво може да предложи държавата на човек, който има спестени 10 000 лв. и има някакви умения? Може ли някой да посочи всички изисквания за откриване на фризьорски салон - къде ги има накуп? Ако човек тръгне да проучва въпроса, ще се лута 1 година и накрая ще се окаже, че си е похарчил парите само за подготовката и няма гаранции, че не е пропуснал някое чиновническо "да".

- И как предлагате да се поправи това?

- Много просто - с кодекс за стопанските дейности. Министерството на икономиката разполага с огромна администрация. Премиерът нарежда на всички министри в срок от 1 месец, нека са 3 месеца, да предадат в МИЕТ всички изисквания за всеки вид стопанска дейност. Това е лесно и не изисква никакви пари - всяко министерство трябва да натовари няколко души с тази задача - всички тези правила и изисквания да бъдат подробно и ясно разписани, бързо да се съберат в един кодекс, който се публикува, и извън тях никой няма право да предявява други изисквания.

И да се премине от предварително разрешение към последващ контрол. Аз си разпечатвам изискванията, закачвам си ги на стената и започвам да отмятам какво съм изпълнил. Като съм готов, попълвам един фиш, нося го в общината и декларирам, че за неверни данни нося отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. И веднага мога да започна работа, не чакам някой да ми разреши. А след това може да дойде инспектор да провери спазвам ли правилата, не отнема повече от час. И ако нещо не е наред, инспекторът отваря кодекса, показва ми къде съм сбъркал и каква е глобата и ми пише акт. Проверяващият, като съставя документа, също се подписва, че за неверни данни носи отговорност по чл. 313 от НК.

Ето така можем да се борим с корупцията. Тази схема работи безотказно в други страни. И всичко трябва да става онлайн. Бях на гости на българин, който живее в Канада и има бензиностанция. Пред очите ми той влезе в интернет, изпрати проект за монтиране на допълнителна цистерна за втечнен газ и докато си пиехме кафето, му изпратиха визата.

Правилата са най-важни. Не е вярно, че ниските данъци са най-важни за разцвета на бизнеса и за ниската корупция. Вижте скандинавските страни - те са с най-високи данъци, а са богати и с най-ниска корупция.

По принцип от криза не се излиза с наливане на пари. От криза се излиза с нови правила. За да има криза, значи нещо в обществените отношения е било сбъркано и трябва да се поправи. Видяхте какво стана в Западна Европа - наливането на пари бе първата реакция на всички страни. Но това не даде резултати. Сега всички лидери - Меркел, Саркози, Обама, говорят за нови глобални правила на финансовите пазари, откъдето тръгна кризата. Без нови правила на играта кризата ще тлее перманентно или ще се възобновява.от Сега.бг

точно така се махат излишни чиновници