Кабинетът на Бойко Борисов вкара проекта "Белене" в една толкова мътна игра на "тука има, тука нема", от която изход скоро не се очертава. Може би затова бе извадена от нафталина и размахана картата за "Козлодуй VII". "Много е вероятно България да построи нов реактор към единствената си атомна централа в Козлодуй, който няма да е по-малък от 1000 мегавата", заяви неотдавна пред агенция Reuters министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. По думите му тази опция е много реалистична, както и шансът да се премине към следващата фаза - оценяване на инвеститорския интерес и търсене на технически решения.
Че изграждането на още два блока на площадката в Козлодуй е принципно възможно, обяви и председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев. Според него обаче досега никой от управляващите не е говорил по тази тема, а възможността била констатирана при стари проучвания, които не са били официално завършени. Шефът на ядрения регулатор съобщи също, че лицензите за блокове V и VI са подновени с нови осем и десет години. Така двата хилядника могат да работят съответно до 2018-а и 2020-а, след което атомната електроцентрала ще трябва да кандидатства за ново удължаване на живота на реакторите.

Интересно е дали Цочев е наясно със ситуацията в самата АЕЦ и дали знае, че изграждането на нов блок е не само възможно, но и наложително? Главно заради безопасността на ядреното дружество, а и заради финансовото му здраве. Според експерти от централата, ако сега бъде спрян единият от хилядниците и аварийно се изключи другият работещ реактор, те не могат да бъдат пуснати отново в експлоатация, защото няма откъде да се вземе достатъчно пара. Преди години на площадката е била изградена парокотелна инсталация с голяма мощност, но впоследствие е била разрушена. Преценило се е, че няма вероятност и шестте действащи блока да изключат аварийно по едно и също време, така че производството на пара напълно да спре. След затварянето на първите четири реактора обаче картината е доста по-различна. За гарантиране надеждността на блокове V и VI днес е необходима нова мощна парогенерираща инсталация или... нов хилядник.

Допълнителен аргумент в полза на "Козлодуй VII" е конструктивният дефект при парогенераторите на блок V и VI и наложителната им подмяна. По предписание на главния конструктор всички руски реактори от подобен род вече са подменени с нови, но не и българските. Според запознати цялата операция ще отнеме не по-малко от година-две и ще струва над 500 млн. евро. Но към тях трябва да прибавим и неполучените приходи от продажбата на електроенергия по време на ремонта. Добрият вариант за осигуряване на липсващите средства е изграждането на нов реактор, който да генерира ток (и приходи) при престоя.

Погледнато технологично, 

дострояването на АЕЦ "Козлодуй" изглежда предрешено

Но липсата на дискусии по темата може да изиграе лоша шега не само на централата, но и на регулатора. Никак не стои добре и че не се коментират вариантите за финансиране на новите блокове, а се говори директно за чуждестранен инвеститор. Експертна оценка показва, че страната ни може сама да разшири АЕЦ "Козлодуй" не само с един, а с два хилядника (каквито всъщност са технологичните предпоставки на площадката). 

Оптимистичната оценка на специалистите е, че седми блок в Козлодуй може да бъде изграден за около 1 млрд. евро, ако реакторът е аналогичен на действащите хилядници, но се използва модифициран вариант. Песимистичните разчети пък са максимум до 1.8-2 млрд. евро. Причина за ниската цена при първия вариант е, че на площадката са изградени общи съоръжения, способни да обслужват нови два хилядника. Освен това окончателното извеждане от експлоатация на четирите малки реактора освободи достатъчно основни и спомагателни съоръжения (като охладителни канали и помпени станции, обща разпределителна уредба, цех за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци, хранилище за отработило ядрено гориво - мокър и сух способ, учебно-тренировъчен център и тренажор, електропроводи и др.). Всичко налично е около 40% от стойността на нов ядрен блок, така че пари ще са необходими най-вече за реактора и за турбината. За блок VIII ще сумата е още по-малка, защото ще се използват същите съоръжения и отработени при седми блок технологии. 

Целият проект може да бъде реализиран за 5-7 години, като в този срок влизат всички дейности: от лицензирането до пускането в експлоатация на двата нови блока.

Част от парите може да осигури самата централа

от продажби на електроенергия на свободния пазар. (Сега основната част от производството на АЕЦ-а е за регулирания пазар, и то на цени под себестойност - регулираната цена е 42 лв. за мегават при изчислена себестойност от 52 лева). Това обаче ще повиши крайната цена на тока, така че едва ли е приемлив вариант, особено при криза. Но при справедливо преразпределяне на надценките по веригата производство - пренос - разпределение АЕЦ "Козлодуй" със сигурност ще има средства за новата инвестиция.

Разбира се, не бива да се забравя и за двата ядрени фонда ("Извеждане от експлоатация" и "Безопасно преработване и съхранение на радиоактивни отпадъци"), в които са натрупани над 1.5 млрд. лева. Вариант за финансиране е и Международният фонд "Козлодуй", в който се акумулират еврокомпенсациите за затворените блокове. Одобрената сума е малко над 550 млн. евро - 525 млн. от бюджета на Евросъюза плюс 33 млн. от държавите спонсори. Досега с международния фонд, управляван от ЕБВР, са подписани 23 договора на обща стойност 156.5 млн. евро. Но реализираните проекти са само 16 за 92 млн. евро. Така, в най-лошия случай, за новите блокове може да ползваме около 400 млн. евро от международния фонд. Проблем за целевото им одобряване едва ли ще има, тъй като основното предназначение на средствата там е именно за преодоляване на последиците от затварянето на малките блокове. Възможно е България да поиска допълнителни средства и от "Евроатом". Правителството на Сергей Станишев предвиждаше средства от този фонд да бъдат използвани за АЕЦ "Белене" - в бюджетите за 2008-а и 2009-а дори бяха залегнали държавни гаранции по възможните кредити (за 300 и 500 млн. евро). Но до искане на сумите така и не се стигна, тъй като проектът продължава да не е комплектован - липсват необходимите лицензи и разрешителни, бъдещата централа не е съгласувана със съседните страни, няма дори финансова схема.

Доизграждането на АЕЦ "Козлодуй" няма да се сблъска с подобни неизвестни. Проблеми с румънците не би следвало да има, тъй като двата нови блока ще са на действащата площадка. Лицензирането също ще е по-лесно и бързо. Въпросителните ще са около технологията и финансовата схема на проекта. Първият въпрос може да бъде решен много бързо, ако за дострояването в Козлодуй се използва заявено за АЕЦ "Белене" оборудване, но по нов работен проект. За това обаче се налага съгласието на изпълнителя - руската "Атомстройекспорт", и на руските власти. А те едва ли ще са благосклонни. Колкото до финансовата схема, за нея тепърва ще се говори.



Каре

Зайклеймяването на атомната енергетика през първите години на прехода успешно тушира недоволствата на зараждащото се гражданско общество. Замразяването на АЕЦ "Белене" обаче ни коства около 1 млрд. лв., а с годините щетите нараснаха в пъти. После кабинетът на Беров размени малките блокове в Козлодуй за 24 млн. екю, а правителството на Жан Виденов обеща те да бъдат затворени до 1998-а. Същата година в навечерието на Коледа Иван Костов спазари първите два блока срещу поканата за членството ни в ЕС и се опита да спаси реактори III и IV. Но месеци след началото на мандата си наследникът му Симеон Сакскобургготски ги предаде без бой. При това без какъвто и да е видим натиск отвън. В замяна царят премиер размрази централата в Белене, като се опита да извлече от това политически дивиденти, но бързо превърна конкурса за избор на изпълнител в еталон за предварително решена надпревара. Мандатът на тройната коалиция ще се запомни главно с наливането на огромни средства по проекта "Белене", при това без каквито и да са финансово-икономически разчети, без технически проект, без необходимите за подобен обект лицензи и разрешения.  (Б)