Новите управляващи да върнат доверието във финансовата стабилност Когато спокойствието на пазара се върне, лихвеният туризъм ще изчезне

Светослав Гаврийски, главен изпълнителен директор на "Алианц Банк България" и изпълнителен вицепрезидент на "Алианц България Холдинг", пред в. "БАНКЕРЪ" Г-н Гаврийски, преди две седмици Световната банка публикува доклад, според който българските банки и фирми могат да имат затруднения при обслужването на краткосрочните си задължения. Съществува ли според вас такава опасност?

- На такива информации въобще не трябва да се обръща внимание. Въобще не си заслужава да се говори за различните и многобройни външни анализи и експертни мнения по отношение на българската икономика и финанси. Те самите си противоречат едно на друго. Ето ви един пример. Преди два дни се появи едно подобно, така наречено експертно мнение, според което България се нуждаела от 25 млрд. евро външно финансиране. Същия ден обаче друг външен доклад оповести, че България е добре и въобще не трябва да променя политиката си. Ясно е, че подобен разнобой в заключенията прави такива анализи абсолютно несъстоятелни.

Тук обаче искам да подчертая, че основната задача на новите управляващи е да възстановят доверието, което бе разрушено по време на предизборните говорения и декларации. Става дума за доверието вътре в страната, защото именно неговата липса пречи най-много на бизнеса да си върши работата. Затова първо трябва да бъде върнато доверието на българите към държавата, към институциите и към финансовия сектор. И след това да се връща доверието на европейските институции и на инвестиционната общност към страната ни.

Аз лично мога да ви кажа, че финансовият и банковият сектор са стабилни и за момента те не са изложени на каквито и да е реални опасности. Всички тези страхотии, които се говорят по улиците, са плод на развинтени фантазии и дълбока некомпетентност. И всички тези приказки трябва да бъдат пресечени веднъж завинаги.

Как?

- Много просто. Хората, които спечелиха изборите, излизат и казват ясно и точно какво ще правят и най-вече какво няма да правят. Да се каже ще се запазят ли сегашните данъци, ще се запази ли политиката на финансова стабилност. Категорично да се заяви, че при никакви обстоятелства няма да се сменя режимът на Валутен борд, че няма да се променя сегашният курс на лева спрямо еврото. Само по този начин може да се премахне несигурността, която в момента е обхванала бизнеса, който не е наясно какво ще стане с парите му, с инвестициите му, с продажбите, с пазара. 

Крайно време е също така да се спре с тези

нищо не казващи и никому ненужни коментари на тема кога ще бъде върхът на кризата

Помните ли, че първите коментари бяха, че този връх ще е март-април, после се заговори за септември-октомври, а преди един-два дни се появиха изказвания, че най-силния удар ще го понесем през януари - февруари 2010 година. Е, какво могат да ни кажат всички тези коментари или по-скоро упражнения на различни анализатори на тема българска икономика? Не мога да приема, че някакъв експерт на чуждестранна банка, която се е опитала да играе срещу българския Валутен борд, да ми дава компетентните си коментари за това какво ще става у нас...

Коя банка визирате?

- Имам предвид небезизвестната "Данске банк". Не виждам защо трябва да се съобразявам със становища на анализатори работещи за институции, които затънаха с милиарди евро и долари и почти фалираха. Ами, като са им толкова добри експертите защо не предвидиха проблемите на собствените си банки. Време е да спрем да приемаме сериозно техните приказки.

Вие сте минали през стъргалото и на финансов министър, и на управител на БНБ. Какво бихте предприели в тази ситуация?

- Вече ви казах. Аз бих заявил ясно, че няма да има промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото, че данъчната политика няма да се променя... Ще опровергая всички приказки, които се говорят, че правителството спира банките да дават кредити, че банките, докато не приключат изборите, се въздържат да фалират фирми и да притискат длъжници, а след това ще тръгнат да прибират имотите на хората, които са взели кредити. Всичко това плаши и бизнеса, и гражданите и трябва да бъде опровергано недвусмислено, за да се върне спокойствието.

Споменахте за различните спекулации около това колко пари ще са нужни на България. Вие, като гледате статистическите данни за бюджета, за банките и за икономиката, смятате ли, че на страната й е необходимо външно финансиране?

- Не съм запознат подробно със състоянието на бюджета, а всички коментари по въпроса до момента бяха на политическа основна. Дали му е необходимо външно финансиране това може да се каже след много детайлен анализ. Ако разсъждаваме от гледна точна на състоянието на валутния резерв и на парите в обращение, за момента не е необходимо да се бърза с преговори за осигуряване на външно финансиране. Въобще това не е въпрос от първостепенно значение.

Евентуално споразумение с МВФ не бива да е самоцел

и да се преследва на всяка цена само защото Латвия и някои други държави от ЕС са получили финансиране от Фонда, а ние не. Получили са, тъй като са имали нужда. Ние защо трябва да вземаме пари от МВФ, ако не ни трябват спешно?

Спомняте си, че преди известно време много се говореше колко зле са прибалтийските държави и как ще фалират и ще повлекат България. А само преди няколко дни четох как същите тези държави не са толкова зле, тъй като шведските и финландските банки щели да ги подкрепят, а България нямало кой да я подкрепи и затова била в по-тежко положение. Ако човек приема сериозно такива коментари, трябва да се застреля веднага.

Като плашило ни размахват и уж огромния размер на вътрешнофирмената задлъжнялост. Въобще не искам да коментирам числата, които се изнесоха в публичното пространство. Само че ще ви кажа, че с един фирмен превод се изчистват чакащите плащания на три, четири че и повече дружества, които са обвързани със сделки помежду си. Така че

едва ли тази ситуация на задлъжнялост е чак толкова трагична

Не бива да се хвърлят числа, които стресират хората и създават у тях очаквания за някаква пълна катастрофа. Това блокира бизнеса. Много собственици и шефове на фирми седят и чакат да видят какво ще се случи, вместо да се занимават с клиенти, производство, продажби и така нататък. Не е редно да се продължава така. Ами хората? Вижте какво правят. Гледат как да си разбият депозитите в евро така, че при каквато и девалвация на лева, с каквато постоянно ги плашат, те да попадат под защитата на държавата до 100 хил. лева. Например сега вие имате депозит от 50 хил. евро и знаете, че е защитен, защото попада в рамките на гарантираните по закон 100 хил. лева. Само че на вас всеки ден ви пълнят главата със слухове, че фиксираният курс ще бъде сменен и еврото ще поскъпне. При това положение няма как да не започнете да смятате на колко депозита от по колко евро да си разбиете сегашното спестяване от 50 хил. евро, че да остане защитено. На два от по 25 хил. евро или на пет депозита от по 10 хил. евро. И си блъскате главата, защото става въпрос за слухове, в които има различни хипотези за размера на девалвацията на националната валута. Хабите време и нерви по случая, вместо да си вършите спокойно работата. И накрая ще се окаже, че напразно сте се притеснявали, но загубеното време и нерви не можете да си ги върнете. Разбирате ли за каква лудост става дума?

Но не мислите ли, че хората с право се притесняват, като виждат постоянните прогнози за спад в икономиката?

- Ами да, притесняват се. След като разни анализатори, дето преди не са обръщали внимание на понятия като брутен вътрешен продукт, сега се надпреварват да приказват как той щял да спадне с два, с три, с пет процента. И какво щяло да се случи, ако намаляването не е с 3, а с 5 на сто. И какво толкова ще се случи? Брутният вътрешен продукт ще е толкова, колкото през миналата година. Вярно е, че ще има по-малко приходи в бюджета, по-голяма безработица. Но това са нормални неща в съвременната икономика. Знаете, че при нея периодите на растеж задължително са последвани от такива на спад. Няма нещо в света, за което да има гаранция, че ще расте постоянно. Това трябва да е ясно. Както трябва да е ясно, че тази криза си дойде отвън, тъй като там банките изгубиха десетки и стотици милиарди от неразумно отпуснати кредити. У нас такова нещо нямаше, тъй като проблемните заеми, предоставени от българските банки, не надхвърляха 1-2% от общия размер на кредитите, които са предоставили. Увеличаването на необслужваните заеми, което се наблюдава през последните месеци, е в резултат предимно на свитите външни пазари, от там на намалелия износ, последващия спад на приходите и на производството. И резултат от всичко това е нарастването на безработицата и проблеми при обслужването на жилищните и потребителските заеми. Това обаче е проблем, привнесен отвън, а не е следствие от лошото управление на българските банки.

От думите ви оставам с впечатлението, че което и да е българско правителство не може да направи нещо съществено в тази ситуация, за да реши проблемите. Така ли?

- Ще ви отговоря така: в една публикация на Виенския институт пише, че България е най-добре в сравнение с всички останали присъединили се към ЕС страни и не трябва да променя политиката си. Аз изцяло се придържам към това мнение. За пореден път казвам. Първо управляващите се изправят и казват, че с всички средства и на всяка цена ще запазят сегашната финансова стабилност и след това да се занимават с различните там мерки.

Какви мерки например?

- Ами има много неща, които години наред се записват в програмите и на МВФ и на Световната банка за България, по които ние поемаме ангажименти и не ги изпълняваме. Например за реформирането на различни сектори - пенсионното осигуряване, здравната сфера и други подобни. Тези реформи трябва да бъдат направени, за да се съкратят огромните разходи, които правят.

Могат ли българите да разчитат, че чуждестранните банки ще подкрепят своите дъщерни институции у нас?

- Аз не виждам причина, ако се наложи, това да не се случи. Както вече ви казах, шведските и финландските банки подкрепиха своите филиали в прибалтийските държави. Каква е причината да си мислим, че чуждестранните инвеститори няма да направят това и за българските си кредитни институции, които през последните години им носеха доста солидни печалби? Само че в момента банките у нас не се нуждаят от такава подкрепа.

Да, но повечето хора у нас смятат, че тъй като чуждестранните банки са спрели финансирането за българските, затова у нас няма достъпни кредити. Вярно ли е това?

- Не, не е вярно. Има ли банка с ликвиден проблем, заради който да не кредитира? Няма.

А защо тогава не се кредитира?

- Кредитира се, но при много по-големи изисквания за платежоспособността на клиентите. Например нашата банка не е спряла кредитирането. Ние и в момента предоставяме заеми на фирмите, които и преди сме финансирали. И не даваме кредити на онези дружества, които и преди сме отхвърляли като рискови. Сериозните компании обаче в момента искат все по-малко заеми, тъй като се оглеждат поради съществуващата несигурност, за която ви говорех и не смеят да рискуват с инвестиции в нови производства и проекти. Затова голямата част от исканията за заеми идват от лица, чиито бизнес начинания просто не стават. Но аз и преди кризата не бих ги кредитирал. Е, как например да кредитирам разни строителни фирми, които искат да си покрият разходите, вместо да свалят цените, като продадат построените апартаменти и си набавят необходимите им пари? А имайте предвид, че

рецесията свършва, когато фирмите продадат наличностите си

и започнат да произвеждат нови стоки.

Високите лихви не са ли пречка пред кредитирането? Всъщност хората и фирмите постоянно се оплакват именно от непосилните, според тях, лихвени проценти по заемите.

- Лихвите по кредитите се формират на базата на привлечените средства - депозити от фирми и граждани. Като вдигаме лихвите по депозитите, е нормално да увеличим и тези по заемите. И когато те нараснат, фирмите предпочитат да финансират дейността си със собствени средства, като си теглят депозитите. Вследствие на което те намаляват.

Но нали знаете, че обвиняват банките у нас за високите лихви по заемите, които са 10-12%, докато на Запад те са 4-5 процента?

- Само че там, централните банки финансират кредитните институции при лихва от 1-2 процента. А при нас това е невъзможно. Ето затова се получават разминаванията, за които говорите. Аз предлагам тези, които протестират пред българските банки с искане за намаляване на лихвите по кредитите, нека първо да настояват за намаляване на лихвите по депозитите.

Вероятно протестират само онези, които имат кредити, а не депозити?

- Естествено. И затова никой не иска да се съобрази, че преди депозитите носеха доход от 4-5% годишно, а сега той достига до 10 процента.

Това увеличаване на доходността по депозитите не е ли опасно?

- Зависи от политиката на банката. Ако ти си привлякъл много депозити с висока лихва и не можеш да ги реализираш в кредити с още по-висока лихва, отчиташ загуба. Това е цената, когато една институция се стреми към бързо постигане на голям пазарен дял. Нашата банка няма такива амбиции, аз взимам част от финансирането от междубанковия пазар, където лихвата е много по-ниска и нямам проблеми.

Но когато лихвите по депозитите ви са по-ниски, това не води ли до загуба на клиенти?

- Клиентите, които се интересуват единствено от високата доходност, а не от обслужването и партньорството с банката, не са сигурни за която и да е институция. Един ден са при едни, друг - при други. Никъде не се задържат. Мен ме интересуват фирмите и хората, които държат на дългосрочното партньорство. Те са онази стабилна основа, върху която се гради бизнесът на една институция. Но имайте предвид, че когато спокойствието на пазара се върне, лихвеният туризъм ще изчезне. Тогава всичко ще си дойде по местата. Разговора води Петър Илиев-ОТ В.БАНКЕР