Определянето на посоката на тренда на целия пазар е много важно, защото тенденцията в движението на цените обикновено е устойчива и продължава сравнително дълго време.

При падащ пазар оптимистите губят и при използването на репа (в България) и маржин в чужбина са принудени да продават на по-ниски цени, което ги прави песимисти. Нещо повече, увеличават се хората, които споделят за загубите си, и това води до липсата на нови участници на пазара (феномен, който може да се проследи например по броя нови клиенти на COBOS). При позитивния тренд е обратното - всеки се хвали с печалбите си и накрая всички, имащи пари, "влизат в играта".

При поскъпващ пазар песимистите, продали "на късо" (в чужбина е разрешено), са принудени да купуват, когато им бъдат ударени стоповете, а оптимистите обикновено увеличават експозициите си, като и двете тенденции водят до още по-високи цени.

При падащ пазар и увеличени страхове от рецесия, неликвиден спад на цените и т.н., купувачите отлагат покупките си, включително в реалния сектор, което допълнително утежнява инвестиционния климат.

Основната част в ценообразуването е психологията (страх и алчност), затова компаниите могат да се търгуват както на 5, така и на 25 коефициент цена/печалба (P/E). 

За определяне на тренда, в който се намираме, може да се следят няколко показателя. На помощ идват новините, често от сектори, сравнително далеч от пазара на ценни книжа.

При възходящ тренд (поскъпващи акции) има сливания и придобивания, при тях поглъщащата компания изкупува акции от много инвеститори и така освобождава свеж ресурс за инвестиции. Позитивните трендове се познават и по многото и големи IPO, които често бележат края на трендовете. Например в САЩ, Blackstone направи най-голямото IPO на Wall Street за последните пет години и малко след това пазарът се срути.

Спадът на американските акции след 2000 г. също идва след отчитане на големи IPO-та, а в България най-голямото публично предлагане (вторично, тоест SPO според българската терминология, но по западната терминология се води IPO) е отчетено през декември 2007 г. - това на Зърнени храни България.

Тоест големите придобивания освобождават свеж ресурс, а големите IPO-та отнемат свеж ресурс от пазара. Не случайно Китай предприе мерки за ограничаване на IPO-тата, за да овладее коласалния спад на фондовия си пазар с около 50% за няколко месеца.

При позитивен тренд колективните инвестиционни схеми увеличават издадените книжа (както беше през 2005, 2006, 2007 г.), а при негативен тренд те намаляват издадените книжа (дялове), каквато е ситуацията в момента. Увеличението и намалението на дялове е резултат от търсенето на вложителите.

Но защо хората теглят парите си от борсата? От страх и алчност. Дали страхът или алчността вземат връх си личи по това дали инвеститорите реагират позитивно на положителните новини. Напоследък и при положителни новини цените не се повишават. Дори добрите компании не могат да удържат вълната на спад, защото продавачите отдават значение не на качеството на акцията, а на ликвидността, тоест оглеждат се за голяма оферта купува, която да използват, за да реализират продажба. Обикновено добри количества се търсят при компаниите с добри новини и това се използва от продавачите.

Също така рязкото поевтиняване на група от компании ги прави подходящи инвестиционни цели, което води до разпродажба на непоевтинелите компании.

При възходящ тренд лихвите се понижават, просто защото много пари търсят да бъдат инвестирани, тоест предлагането на пари е повече от търсенето. При негативен тренд обратно, лихвите се качват, защото пазарните участници изпитват глад за пари.

Разбира се, ръстът на преките чужди инвестиции и положителният или подобряващ се търговски и платежен баланс са важен индикатор. Последните данни за България са, че преките чужди инвестиции намаляват през 2008 г., спрямо 2007 г., а освен това и не покриват дупката в търговския баланс на страната. Преките чуждестранни инвестиции покриват 55,7% от дефицита по текущата сметка за първите пет месеца на 2008 г. при 78,1% година по-рано и близо 130% няколко години по-рано.

Тук трябва да споменем Теорията на хлебарките, която твърди, че често новите данни са "замърсени" от усредняване с предходни периоди (например лошо 4-то тримесечие, може да остане скрито в добри първи 3 тримесечия) или например, спадът на преките чужди инвестиции би бил още по-голям, ако не бяха стари инвестиционни проекти, по които инвестициите се правят, защото вече няма връщане назад и проектът трябва да бъде завършен. Теорията на хлебарките има четири основни проявления, които са много показателни и за възходящ, и за низходящ тренд. 

Типичните явления при негативен пазар са фалити (като на банките в САЩ, Великобритания и дори Германия, спасени от други банки и държавата, или на компании за недвижими имоти) и обратни изкупувания от някои компании. Намаляването на печалбите и дори приходите е част от мечия пазар, като често дори има увеличаване на коефициента P/E поради по-бързия спад на печалбата спрямо цената на акциите.

Без еднократните ефекти печалбата на публичните дружества намалява с 10%, за първото тримесечие на 2008 г., спрямо първото тримесечие на 2007 г., което е една обективна причина за спада на акциите на БФБ-София, защото инвеститорите са очаквали ръст, а не спад.

Кога трендът ще се обърне? Вероятно, когато повечето от изброените показатели придобият окраски, характерни за възходящ тренд.