НАРОДИТЕ СЕ ОБСТРЕЛВАТ ЕДИН ДРУГ С ВИЦОВЕ По света се води словесна война Политиката втръсна на всички. За да избягат от досадата, народите отново се присмиват един на друг.

Какво е това рай? - Раят е там, където полицаите са англичани, за трапезата ни се грижат италианки, колите ни ремонтират немци, гаджетата ни са французойки, а организацията - швейцарска.

А какво е ад? - В него полицаите са немци, готвачите - англичани, автомонтьорите - французи, любовниците - швейцарки, а организацията - италианска.

Напоследък в Интернет гъмжи от вицове с "етническа тематика". След като вече две десетилетия т.нар. политическа коректност (political correctness) забранява на официалните медии да си правят шеги със стереотипите на различните народи, смехът се пресели във виртуалната реалност, където няма цензура. Поне засега.

Но да се върнем към фактите. Англичанинът, който е добър полицай, но лош готвач, си има свое определение за ада. В него комиците са шведи, войниците - италианци, строителите - французи, певците - белгийци, готвачите - ирландци, организацията е гръцка, а официален език е холандският.

А как се разбира, че бившите жители на ГДР не произхождат от маймуните? От факта, че никоя маймуна нямаше да издържи 40 години без банани!

Всъщност в Европейския съюз вече почти не се чуват политически анекдоти. А и как иначе, когато най-големите политически вицове са до един или за министри, или за депутати, или за еврочиновници! Когато Европейската комисия мери с транспортир кривините на краставиците, не остава почти никакво поле за фолклорни изяви. Както казва американският социолог Робърт Маккри, след като народите са се присмивали предостатъчно на политиците, вече не им остава друго, освен да възобновят словесните престрелки помежду си.

От само себе си се разбира, че най-много подигравки отнасят французите (отлични кулинари, но неособено добри техничари). Подиграваха ги дори тогава, когато станаха световни шампиони по футбол. "Е, най-накрая и те да спечелят някаква победа без помощта на англичаните и американците" - гласи съответният виц. Уви, народите са късопаметни - вече никой не си спомня военното величие на Наполеонова Франция.

"Каква е разликата между французина и оловото? е интригата в следващия отговор: От оловото може да се направи войник. Или пък: "Колко французи трябват, за да защитят Париж от чужди войски? - Въпросът няма отговор, защото французите никога не са успявали да опазят столицата си." "Как можем да спрем френски танк? - Като застреляме войника, който го бута." "Защо френското правителство не тръгна с американците срещу Саддам Хюсеин? - Защото и той беше французин - имаше мустаци, носеше барета и мразеше американците."

Изброените вицове имат и своите "италиански" аналози. Но понеже италианците (добри любовници, но безнадеждни администратори) имат и някои военни победи (по времето на Цезар), шегите по техен адрес използват други стереотипи. "Как да познаем, че един човек е италианец? - пита американец свой сънародник. - По това, че се бръсне два пъти на ден, висок е 160 см и въпреки че е вече на 40 години, плаче, когато мама му се кара." И още: "Един човек е италианец, когато влиза вкъщи с черни очила, на улицата му живеят петима негови братовчеди, а също така водопроводчикът, електротехникът и автомонтьорът. И всички те, разбира се, не могат да удържат ръцете си в джобовете, когато приказват.

И ето така, от виц на виц, вълната на смеха стигна бреговете на Азия. В токийски ресторант си пият ичкията кореец от Севера, кореец от Юга и японският им домакин. Келнерът казва: "Моля да ме извините, но нямаме повече ястия с месо." Кореецът от Севера: "А какво е това месо?" Японецът: "Какво е това "нямаме"? Кореецът от Юга: "А какво е това "моля"?"

Не е за вярване, но истинска война с етнически вицове бушува и в Скандинавия, която изобщо не се слави с чувство за хумор. Първият анекдот в един финландски интернет портал е следният: "Защо датчаните не обичат да играят на сляпа баба? - Защото никой не ще да ги търси." А ето как отговаря датчанинът на въпроса "Как може да се потопи шведски кораб? - "Много просто - като се пусне на вода." И още: "По какво се познава, че един финландец е искрен? - По това, че когато разговаряш с него, гледа върховете на твоите обувки, а не на своите."
(Б)От Банкеръ