Учените задълбаха в света на наночастиците и разколебаха убеждението си в простотата наводата. Оказва се, че тя не само има памет, ами разбира човешките емоции и думи!

Още през 2003 г. в Института за медико-биологични проблеми на Руската академия на науките Станислав Зенин защитава дисертация на тема “Паметта на водата”. Авторът не е случаен - има собствена лаборатория и две докторски степени. Той е “бащата” на калатратите - устойчиви до няколко часа съединения от 912 водни молекули с размер от половин до един микрон, които Зенин смята за нейни основни структурни елементи. Те дори може да се видят под контрастно-фазов микроскоп. В дестилирана вода калатратите са практически електронеутрални. Но Зенин успява да промени тяхната електропроводимост. Ако във водата се капне пределно малко количество от друго вещество, калатратите възприемат неговите електромагнитни свойства.

За капак Зенин привлякъл в работата над дисертацията екстрасенси и народни лечители, люде крайно презирани сред научната общност, и изяснил, че някои представители на този съмнителен занаят са способни със силата на мисълта рязко да променят електропроводимостта на водата. Зенин я определя като вещество в информационно-фазово състояние, притежаващо структура, пригодена за съхраняване на данни, биологична флашка за информация. При това ученият отделил два типа памет при водата - първична и дълготрайна.

Първичната се появява след еднократно въздействие. Тя представлява обратимо изменение на водната структура и отражение на повърхността на калатратите на новия електромагнитен рисунък.

Дълговременната памет е пълно преобразуване на матрицата на структурните елементи в калатратите вследствие на продължително информационно въздействие. Тоест, за да сформирате определена структура на водата, не е необходимо да сте екстрасенс. Достатъчно е на определен период от време да препредавате на течността определена емоция.

До същия извод е стигнал и японският учен Масару Емото. Използвайки анализатор на магнитния резонанс, той забелязал, че водата наистина образува устойчиви структури, идентични един с друг кристали. Но абсолютно еднакви кристали в природата не съществуват, така че изследваните несъмнено отразяват електромагнитните свойства на водата. Микрокристалите се изучават и по снимки. Отначало капчица вода в чашка на Петри (цилиндричен лабораторен съд с капак - б. а.) рязко се охлажда в продължение на два часа, а след това се поставя в хладилна камера, снабдена с микроскоп и фотоапарат. Там при температура минус пет градуса се разглеждат получените кристали и се снимат най-характерните. При това се изучават образци от различни водоизточници в света, а също така и вода, подложена на разнообразни въздействия - музика, образи, телевизионно излъчване, мисли на един или на няколко човека, молитви, напечатани и произнесени думи на няколко езика...

Доктор Емото забелязал, че има смущаваща разлика между кристалите на водата, слушала “Пасторалната симфония” на Бетовен или здрав хевиметъл, между образци, на които са казвали “Благодаря” или “Писна ми от теб!” А думите “ангел” и “дявол” образуват структури едновременно еднакви и съвършено различни.

Разбира се, и д-р Емото може да бъде причислен към фантазьорите, които използват сложната техника не по предназначение. Но японският учен е убеден, че в основата на всичко лежи “единна вибрационна честота на резонансна вълна” ( според неговата терминология ХАДО). И тази вълна е способна да предава емоциите на хората на всички обкръжаващи предмети. Затова, смята Емото, трябва да благодариш на храната, която ядеш. За да пресечеш отрицателните емоции, трябва по-често да се молиш. Такива изводи предизвикват насмешка у сериозните учени.

Но съотечествениците на д-р Емото демонстрират интерес към работата му. Едни от тях търсят начин да преобразуват процесите, настъпващи във водата под въздействието на електромагнитните излъчвания на човешкия мозък, в разбираеми компютърни сигнали. Тоест да създадат машина, която да бъде управлявана със силата на мисълта. Други се опитват да научат водата да съхранява двоичен код. Трети се интересуват дали могат да променят физико-химическите параметри на живителната течност за специални цели, като например намалят разходите на енергия при охлаждане на атомни реактори в светлината на случващото се в Япония през последните седмици...

Ако поне един от проектите успее, това ще е повод теоретичната наука да престане да се съмнява във възможността на водата да помни и академиците ще узреят за прототипи на водни компютри с телепатично управление.

Но докато науката стигне до тези висини, за да бъдем здрави, млади и в добро настроение, е достатъчно да спазваме простичките съвети на диетолога Огнян Симеонов: “Наливайте водата си за пиене в стъклени сини бутилки и я зареждайте с положителна енергия, като я държите в ръце.”

Сред толкова много боклуци да прочета нещо умно.