Постинг
29.05.2009 15:35 -
Защо са велики Кирил и Методий?
Автор: milom
Категория: Технологии
Прочетен: 789 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2009 10:58
Прочетен: 789 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.06.2009 10:58
Защо са велики Кирил и Методий?
"Кирил и Методий са измислили азбуката", ще каже всяко първолаче.
Да, това е така, но не е всичко. Заслугата на Солунските братя е неизмеримо по-голяма.
В нашите времена на относително висока грамотност мнозина си въобразяват, че и те могат да измислят азбука. Най-много обаче да заменят знаците (буквите) на Константин Философ с други знаци (букви). В действителност отделянето на звуците и изнамирането на точни буквени знаци за тях в един неписмовен език е изключително тежка задача. В цяла Европа пригаждането на латиницата към съответния език продължава столетия. А това означава, че нашият първоучител Константин е извършил нещо наистина гениално, свръхчовешко, съвършено.
Никоя друга азбука на Стария континент - както тогава, така и по-късно, не съответства така добре на говоримото слово като старобългарската. По ирония на съдбата ние дори не знаем със сигурност коя точно азбука е създал Константин Философ - глаголицата, кирилицата или и двете. Но това е без значение, защото и двете не се различават принципно помежду си - почти всички букви в едната имат своето точно съответствие в другата.
Всичко това е осъзнато в България още през IX-X век. И неслучайно още Черноризец Храбър изтъква, че докато в съставянето на гръцката азбука са участвали поколения книжовници, старобългарската е дело само на равноапостола Константин. Наред с другото "славянските букви са по-свети и по за почит, защото свет мъж ги е създал, а гръцките - елини езичници", изтъква черноризецът.
Другият му епохален принос, който надхвърля с гениалността си първия, е създаването на нашия литературен език. За да разберете за какво става дума, забравете за миг цялото словно богатство, което сте усвоили в училище, от книгите и вестниците, от радиото и телевизията, и се опитайте да преведете, да речем, Евангелието от Йоан само и изключително с думите от собствения си диалект. Трудничко, нали?
Константин създава един гъвкав, богат и пълноценен литературен език, който може да отрази адекватно дори най-тънките отсенки на Словото Божие. В световната история отново няма друг прецедент такова велико дело да е извършено от един-единствен човек.
В случая Константин Философ сътворява стотици и стотици думи. Понякога те са изковани с материал от солунския български диалект, понякога са буквален превод от гръцки (т.нар. калки), но винаги пасват идеално на тогавашната родна реч. Кой в ония времена, пък и днес, би могъл да допусне, че думи като добродетел, добронравие, злословие, злодеяние, благополучие, благоразумие, великомъдрие, великолепие, честолюбие, човеколюбие, родолюбие, суеверие са или изкуствено създадени от Константин и следовниците му, или са преведени от езика на южните ни съседи? При това отново трябва да подчертаем, че другите литературни езици в Европа се формират в течение на столетия и с труда на безчет книжовници. Нещо повече, у католическите народи празнините в диалектите не се запълват със собствени думи, а с латински заемки, които са неразбираеми за огромната част от населението. У нас не е така. Думите, с които ни дарява Константин Философ, са с ясно значение даже за "простите орачи и копачи". Което дава възможност само за няколко десетилетия българското племе да стане най-грамотното на нашия континент. И това съвсем не е голословна патриотарска хипербола. Факт е, че само за седем години св. Климент Охридски, ученик на Солунските братя, обучава 3500 ученици. Да сте чували нещо подобно да се е случвало в която и да било друга държава през Средновековието?
Най-накрая Константин Философ и неговият брат Методий са прекрасни организатори и администратори. По английския израз те са точните хора, на точното място, в точното време. В една или друга степен тяхното дело оказва влияние навсякъде в славянския свят. В Хърватско например глаголицата се закрепва в някои католически манастири чак до началото на XIX век. Пред Солунските братя от векове се прекланят българи, чехи, словаци, сърби, черногорци, поляци, руснаци, украинци, белоруси. Почитат ги до ден-днешен двата малки народа на Горна и Долна Лужица (освен на славянския си език тамошните хора говорят и на немски). А чрез руското посредничество азбуката на Константин Философ стига до Аляска.
Извънредно силно е влиянието на старобългарския език в руските земи. В руската книжовна реч има хиляди такива думи - заети направо от българския език или образувани от негов словесен материал. Да споменем само някои от тях: прохлада, кичиться, коварный, гражданин, страна, поощрять, порок, правило, праздник, прах, предать, предел, предпочесть, презирать, средний, власть, разный, работа, сладкий, враг и т.н., и т.н. С български произход са и личните имена на Владимир Илич Ленин и Надежда Крупска, горбачовата "гласност" и даже космическият "спутник". Чрез титани като Пушкин, Толстой и Чехов, чрез руската култура и цивилизация духът и наследството на Кирил и Методий проникват до всички кътчета на планетата. Казано накратко, без Солунските братя светът нямаше да е същият.
В средата на XIV в. чешкият крал и германски император Карл IV кани в столицата си Прага хърватски монаси от бенедитктинския орден. Целта му е да възроди славянската църковна служба в Чехия. Затова и хърватите, които пристигат, са глаголаши - преписвачи на старобългарски църковни текстове на глаголица. Две столетия по-късно, през 1574 г., от Чехия във Франция е пренесено едно евангелие, състоящо се от кирилски и глаголически текст. Там то се пази в катедралата на град Реймс, откъдето получава и названието си - Реймско евангелие. От онова време нататък при кралските коронации, които се извършват именно в тази катедрала, френските владетели полагат клетвата си с ръка върху книгата, написана на свещения език на Константин Философ. Георги Асьов
Да, това е така, но не е всичко. Заслугата на Солунските братя е неизмеримо по-голяма.
В нашите времена на относително висока грамотност мнозина си въобразяват, че и те могат да измислят азбука. Най-много обаче да заменят знаците (буквите) на Константин Философ с други знаци (букви). В действителност отделянето на звуците и изнамирането на точни буквени знаци за тях в един неписмовен език е изключително тежка задача. В цяла Европа пригаждането на латиницата към съответния език продължава столетия. А това означава, че нашият първоучител Константин е извършил нещо наистина гениално, свръхчовешко, съвършено.
Никоя друга азбука на Стария континент - както тогава, така и по-късно, не съответства така добре на говоримото слово като старобългарската. По ирония на съдбата ние дори не знаем със сигурност коя точно азбука е създал Константин Философ - глаголицата, кирилицата или и двете. Но това е без значение, защото и двете не се различават принципно помежду си - почти всички букви в едната имат своето точно съответствие в другата.
Всичко това е осъзнато в България още през IX-X век. И неслучайно още Черноризец Храбър изтъква, че докато в съставянето на гръцката азбука са участвали поколения книжовници, старобългарската е дело само на равноапостола Константин. Наред с другото "славянските букви са по-свети и по за почит, защото свет мъж ги е създал, а гръцките - елини езичници", изтъква черноризецът.
Другият му епохален принос, който надхвърля с гениалността си първия, е създаването на нашия литературен език. За да разберете за какво става дума, забравете за миг цялото словно богатство, което сте усвоили в училище, от книгите и вестниците, от радиото и телевизията, и се опитайте да преведете, да речем, Евангелието от Йоан само и изключително с думите от собствения си диалект. Трудничко, нали?
Константин създава един гъвкав, богат и пълноценен литературен език, който може да отрази адекватно дори най-тънките отсенки на Словото Божие. В световната история отново няма друг прецедент такова велико дело да е извършено от един-единствен човек.
В случая Константин Философ сътворява стотици и стотици думи. Понякога те са изковани с материал от солунския български диалект, понякога са буквален превод от гръцки (т.нар. калки), но винаги пасват идеално на тогавашната родна реч. Кой в ония времена, пък и днес, би могъл да допусне, че думи като добродетел, добронравие, злословие, злодеяние, благополучие, благоразумие, великомъдрие, великолепие, честолюбие, човеколюбие, родолюбие, суеверие са или изкуствено създадени от Константин и следовниците му, или са преведени от езика на южните ни съседи? При това отново трябва да подчертаем, че другите литературни езици в Европа се формират в течение на столетия и с труда на безчет книжовници. Нещо повече, у католическите народи празнините в диалектите не се запълват със собствени думи, а с латински заемки, които са неразбираеми за огромната част от населението. У нас не е така. Думите, с които ни дарява Константин Философ, са с ясно значение даже за "простите орачи и копачи". Което дава възможност само за няколко десетилетия българското племе да стане най-грамотното на нашия континент. И това съвсем не е голословна патриотарска хипербола. Факт е, че само за седем години св. Климент Охридски, ученик на Солунските братя, обучава 3500 ученици. Да сте чували нещо подобно да се е случвало в която и да било друга държава през Средновековието?
Най-накрая Константин Философ и неговият брат Методий са прекрасни организатори и администратори. По английския израз те са точните хора, на точното място, в точното време. В една или друга степен тяхното дело оказва влияние навсякъде в славянския свят. В Хърватско например глаголицата се закрепва в някои католически манастири чак до началото на XIX век. Пред Солунските братя от векове се прекланят българи, чехи, словаци, сърби, черногорци, поляци, руснаци, украинци, белоруси. Почитат ги до ден-днешен двата малки народа на Горна и Долна Лужица (освен на славянския си език тамошните хора говорят и на немски). А чрез руското посредничество азбуката на Константин Философ стига до Аляска.
Извънредно силно е влиянието на старобългарския език в руските земи. В руската книжовна реч има хиляди такива думи - заети направо от българския език или образувани от негов словесен материал. Да споменем само някои от тях: прохлада, кичиться, коварный, гражданин, страна, поощрять, порок, правило, праздник, прах, предать, предел, предпочесть, презирать, средний, власть, разный, работа, сладкий, враг и т.н., и т.н. С български произход са и личните имена на Владимир Илич Ленин и Надежда Крупска, горбачовата "гласност" и даже космическият "спутник". Чрез титани като Пушкин, Толстой и Чехов, чрез руската култура и цивилизация духът и наследството на Кирил и Методий проникват до всички кътчета на планетата. Казано накратко, без Солунските братя светът нямаше да е същият.
В средата на XIV в. чешкият крал и германски император Карл IV кани в столицата си Прага хърватски монаси от бенедитктинския орден. Целта му е да възроди славянската църковна служба в Чехия. Затова и хърватите, които пристигат, са глаголаши - преписвачи на старобългарски църковни текстове на глаголица. Две столетия по-късно, през 1574 г., от Чехия във Франция е пренесено едно евангелие, състоящо се от кирилски и глаголически текст. Там то се пази в катедралата на град Реймс, откъдето получава и названието си - Реймско евангелие. От онова време нататък при кралските коронации, които се извършват именно в тази катедрала, френските владетели полагат клетвата си с ръка върху книгата, написана на свещения език на Константин Философ. Георги Асьов
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ