Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05 10:29 - За ужас на българите и за удоволствие на Скопие и Москва започват да ни насаждат македонизъм и славянство
Автор: milom Категория: Политика   
Прочетен: 807 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Интервю на Стойко Стоянов с Янко Гочев


- Г-н Гочев, преди ден президентът Радев смая нацията, като заяви от Брюксел, че "историческата родина на славянската култура и цивилизация е България", каква е историческата достоверност, съществуват ли факти и доказателства за тази теза?

- Първо трябва да уточним дали термините "култура" и "цивилизация" са синоними. Има много схващания по този въпрос и то коренно противоположни. Аз приемам, че "култура" и "цивилизация" не са синоними. Не можем да гадаем какво съдържание се влага в едно такова изявление, но дори и да приемем, че "култура" и "цивилизация" се разбират като синоними тезата е дълбоко погрешна и не е подкрепена с никакви факти и доказателства.  
България  е създала през Средновековието, (защото очевидно за тази епоха от българската история говорим), не само своя велика и мощна държава, но и материална и духовна култура с високи постижения в различни нейни области. Говорим разбира се за т. нар. "Златен век", свързан най-вече с управлението на цар Симеон Велики (893-927), чиито предпоставки обаче са положени още при управлението на неговия баща св. цар, (а не "княз" както неправилно променят титлата му) Борис-Михаил I (852-889). 
Чрез християнските книги, писани на роден и разбираем за населението език тази култура се разпространява извън пределите на България. И това е добре изяснен и осветлен процес в историческата наука, продължил векове наред. В Русия се говори за "южнославянско влияние", но то всъщност е българско влияние. 
При това е погрешно да се сливат двете понятия славяни и българи, защото има много доказателства, че не сме славяни. Кубрат и Аспарух не са създавали държави с такова име. Техните държави са с имена "Стара Велика България" или само "България", а не "Славяния". Нашите деди са държавотворен народ. Те имат силна историческа памет и много държат на своето име. Съхраняват го и оставят дълбоки следи чрез своя етноним навсякъде, където трайно са живеели. 
В ранната българска средновековна държава има "Славинии", разбирани като автономните територии в пределите на българската държава, управлявани  временно от местните славянски князе, признали за държавен глава българския владетел в Плиска. Тези територии обаче в хода на политиката на централизация на държавната власт чрез провеждане на административните реформи на владетелите Крум (803-814)  и Омуртаг (814-831) са ликвидирани. "Славиниите" изчезват и са заменени с новата административно-териториална единица "комитатите", управлявани от чиновници, назначени от българските владетели в столиците Плиска и Преслав. Няма нито един български или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - “славянски” и български,  а се говори само за българи и български народ. Освен това няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със "славяно-българска" държава. Също няма и нито един чужд или български извор, в който да се споменава за "прабългари" и ханове. Това са историческите факти, които българите трябва да познават, за да не бъдат заблуждавани и манипулирани.
Що се отнася до Русия не е наш проблем, че там считат за обидно да изричат гласно историческите факти за българското културно влияние на тяхна територия през вековете, в това число чрез разпространението и на кирилицата. Въобще става дума за българско влияние на Балканите и извън региона чрез езика и религията, а не за "славянско"! Неслучайно в химна "Върви, народе възродени" в текста на Стоян Михайловски изразът е "духовно покори страните, които завладя със меч!...",  а светите солунски братя Кирил и Методий са "отци на българското знанье"!

- Вторият акцент в изявлението на президента бе, че на база на кирилицата, всички славяни трябва да се обединят, възможно ли е практически такова обединение?

- Такова "обединение" е фактически невъзможно. Времето на южнославянските федерации е отминало безвъзвратно. За Югославия като "Велика Сърбия" мечтаят само великосръбските шовинисти, подкрепяни винаги от Русия за наша сметка и за сметка на хървати, унгарци, босненци и албанци. 
Ние със сърбите няма как да се обединим. С тях имаме много дълбоки различия. Старата истина е следната: българинът иска своето, а сърбинът иска чуждото, за да го направи свое. И успява все за наша сметка в продължение на десетилетия Белград създаде православни български роби в Сърбия на наши стари земи, заграбени с руска помощ.
Очевидно в изявлението отново става дума за политическа пропаганда с евразийска основа. Това са някакви стари панславистки пропагандни внушения.
Тезата е абсурдна, още повече че кирилицата се използва и от неславяни. Как да се обединяваме с монголците например, които също пишат на кирилица? Ще заживеем като номади и в жилища юрти може би!?
Подходът е крайно погрешен, защото има и славяни, които не използват кирилицата. Тях как и кой ще ги обединява, и на каква цена? За чия сметка? Можем ли да накараме поляците или чехите, които също тачат делото на светите братя Кирил и Методий да използват кирилицата например? А украинците? Отговор на тези въпроси са дали българските възрожденци. 

- Какво казват те?

- Л. Каравелов, когото никой не може да обвини в "русофобия" няма никакви илюзии за същността на руската репресивна политика, която е и антиславянска, най-малко защото подтиска и унищожава поляците и украинците. Той е в Москва през 1863 г., когато министърът на вътрешните работи граф П. Валуев чрез т. нар. Валуевски циркуляр забранява издаването на книги и дори театрални представления на украински език с твърдението, че това не е отделен език, а едно от наречията на руския. Вече емигрант в Букурещ, на страниците на в. "Свобода", Л. Каравелов казва открито какво мисли за отношението на Русия към Украйна. "Можем ли ние да очакваме помощ - пита той - от онова правителство, което е изсмукало сичката кръв из жилите на руския народ и което живее не за народът, а народът живее за него? Можеме ли ние да очакваме свободата от онова правителство, което угнетява 21 000 000 малоруси (украинци) и 8 000 000 поляци". През 1875 г. на страниците на своя вестник "Знаме" Хр. Ботев пише за руското робство над бесарабските българи : "Русия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските колонии".
Следващия въпрос, който неизбежно възниква е срещу кого да се обединяваме? България е направила своя избор и той е ЕС и НАТО, а не Евразия или Русия, каквито внушения явно се отправят. Ние трябва да запазим и съхраним нашата древна култура в рамките на европейската цивилизация, към която безспорно принадлежим.  Всъщност благодарение на влизането на България в ЕС през 2007 г. кирилицата стана и третата официална азбука в ЕС след латиницата и гръцката азбука. Днес българският е един от официалните езици и единственият на кирилица в ЕС и неговото използване в интернет пространството е важно за опазването му, както и за утвърждаването на българската културна идентичност.

- Изяснено ли е исторически и антропологически, до колко българите сме славяни? 

- Става дума за един от най-спорните въпроси в българската история, който десетилетия наред вече не е изяснен изцяло. Крайно време е българската медиевистика да реши този фундаментален въпрос. Защото неизясняването му отваря вратите за всевъзможни манипулации псевдонаучни теории. 
В наши дни има все повече научни изследвания и то чрез прилагане на интердисциплинарния подход,  антропологични и генетични, които доказват, че древните българи нямат тюркско-монголски произход, а са много старо европейско население. Може да се каже, че са абсолютно европейска популация. Българите, наричани с грешен термин "прабългари", (интересно защо няма термин "праславяни" или "праруснаци" например), не са монголоидни тюрки номади. Няма нито едно доказателство в подкрепа на тази теория, която е тиражирана и пропагандирана от векове от Москва. 
Антропологически древните българи и тюрките са коренно различни. Първите са индоевропейци, до като вторите имат ясно изразена монголоидност. Отделно съвременните антропологически изследвания показват недвусмислено, че славянски черти имат само около 12% от днешните българи, при това  наличието на много от тях са дори под въпрос.
По темата за произхода на българите винаги науката е изоставала за сметка на политиката. Така е за съжаление от векове наред. Много често политиката е подчинявала историята в по-силна или по-слаба степен. Това важи особено за българската история, подложена на всевъзможни манипулации и фалшификации. 
Стара много лоша традиция е българската история да се пише от чужденци или от българи на чужда служба все учени, предимно професори. И едните, и другите никак не са били обективни в отразяването на българското историческо минало. Примерите са много, но ще посочим само две имена, добре известни на българите. Първото име е на  проф. Марин Дринов. Той е панагюрец, руски възпитаник, учил в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Бил е преподавател по славянска филология в Харковския университет.  Чрез изследванията си за "славянския" произход на българите проф. М. Дринов, който фактически е руски чиновник се опитва да привърже българите към руската имперска политика. Тази поръчка е блестящо изпълнена и  горчивите "плодове" от нея берем и до днес.
Другото име е на чеха К. Иречек. Неговата дисертация  "История на българите“ е написана с подкрепата на българи, сред които и проф. М. Дринов. Тя излиза на немски език през 1876 г. и на руски език в Одеса съвсем неслучайно в историческата за България 1878 г., като претърпява няколко български издания (първото от 1886 г.). Този труд е считан за първата цялостна българска научна история, която обхваща периода от древността до 1875 г. Всъщност истинската дума е псевдонаучна история. Всъщност проф. К. Иречек става фалшификатор на българската история, насаждайки по научен път една измама, защото от нея тръгва теорията за тюркската "прабългарска" орда (внушения за татарския ни произход по линия на "Златната Орда") и славянското "море", в което постепенно била "претопена"!?
По-късно тези идеи на проф. К. Иречек ще бъдат възпроизведени от проф. В. Златарски и неговата "школа". Той вкарва в образованието невярната теория за тюрко-алтайската незначителна "орда" от т. нар. прабългари и "морето" от славяни, създали държава чак през  VII век. Така се ражда лъжата за "славянобългарската държава", с която са израснали поколения българи през комунизма, а и до днес. Всеки сам може да отговори на въпроса кой има интерес от тези лъжи?

- Има ли такова „животно“ славянски език или и той е от специалната порода на „македонския“, от къде тръгва манипулацията?

- Тук пак опираме до големия мит за славяните и славянството - едно геополитическа лъжа, взета на въоръжение от руските императори при пропагандата им сред българите в Османската империя като елемент от подготовката на бъдещия им завоевателен поход към Цариград и Проливите за завземането на това византийско наследство – вечна цел на руската политика по Източния въпрос. Главният "принос" е на първия руски император Петър Велики (1682-1725) и особено на императрица Екатерина Велика (1762-1796). При първия възниква идеята идеята Черно море да стане “вътрешно руско море” и Русия да завладее всички "славянски" земи. Императрица Екатерина лансира "гръцкия проект" , при който голяма "славянска" империя трябва да покровителства всички "славяни", да ги освободи от турците и да възстанови Византия, само че за сметка на българите.                                                                    Тогава се появява и Историята на Паисий от 1762 г. , която обаче не доказва "славянски" произход на българите, както често се твърди. Паисий ползва руско издание на фалшификата на Мавро Орбини, една типична поръчкова книга, озаглавена "Царството на славяните" , която е антибългарска, защото в нея българите са представени като разорители, грабители и жестоки убийци на враговете си. Оригиналното наименование на Паисиевата история и до днес остава загадка за българската историография, която въобще не повдига този въпрос. Има много големи съмнения, че "Славяно-" е по-късно добавка на преписвачи под чужди внушения. Официалната историческа наука премълчава, че историята на францисканския монах Блазиус Клайнер, издадена пред Паисиевата история през 1761 г. е озаглавена "История на България" и в нея липсва славянските добавки. А първото печатно издание на историята на Христаки Павлович – преработка и допълнение на Паисиевата – издадено през 1844 г. е озаглавена "ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ".
Истината е че славянската идея е приета от една част от българската интелигенция в началото на XIX век под умело руско внушение и много силна пропаганда. Пак под влияние на тази пропаганда в съзнанието на маса българи и до днес славянството се възприема като българофилство. 
Панславистите обаче не са българофили. Идеологът на славянофилите Иван Аксаков в своя в. "Ден" пише: "да освободим от материален и духовен гнет славянските народи и да ги дарим с дара на самостоятелното духовно и може би и политическо битие под сянката на могъщия руски орел - това е историческото призвание, нравственото право и задължението на Русия". 
Същият Ивaн Аксаков във в."Русь" заявява: "всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!"  
Тези панслависти са замесени в много антибългарски проекти. Такъв е проектът от 1871 г. на генерал Иван Кишелски (българин на руска служба) за създаване на общ "руско-славянски език"!? През 1871 г. сред дейците на славянските комитети в Русия се появява идеята за претопяване на съществуващите славянски езици в единен общ "славяно-руски език". Проектът обслужва изцяло панславистите, които се борят за създаване на обща "славянска империя" начело с Русия и общият "славяно-руски език" е първата стъпка към нейното изграждане. Император Александър II одобрява този проект и дори разрешава на руски учени и дипломати да сондират почвата за неговото реализиране, което показва, че бъдещият български "освободител" замисля покушение над българския език и неговото умъртвяване! Генерал Иван Кишелскли става кандидат унищожител на българския език и вероятно е щял да успее в начинанието си, ако не е бил спрян от императора.  Но изглежда този проект за унищожаване на българския език има и до днес свои привърженици.
Антибългарските панславянски агитации и проекти са критикувани от българските възрожденци. Те усещат опасността от насаждането на панславизма и го отхвърлят изцяло.    
Например Л. Каравелов в една своя статия от 1869 г. във в. "Свобода", наречена "За Българския език" пише следното: "Българите не щат да пишат едно правописание до това време, до когато нашите писатели не престанат да се ръководят по старославянската етимология и по руския синтаксис… българите трябва да остават на страна и древнославянския и руския език. Българите не са ни русси, ни старославяне, а - българе, и за това требва да пишат български и да говорят български".    
Кратко, точно и ясно Л. Каравелов е определил българският език като белег на национална идентичност, който трябва да се съхранява на всяка цена въпреки опитите на панславистите да го умъртвят! 
В дълга своя статия във в. "Независимост" Л. Карвелов пише: "Ние българите обичаме русите, но още повече обичаме сами себе си; ние се радваме на руските успехи и на руското величие, но това в също време желаеме да бъдем свободни и независими…Най-после българинът се бори за своето съществувание, за своята свобода, за своето име и за своята народност; а неговите руски братя му казват, че българският народ не съществува и че думата България е само географическо понятие".

- Как реагират на панславизма големите ни революционери?

- Патриархът на българската революция" Г. Раковски приема панславизма за опасна и вражеска антибългарска идея. Приравнява я на панелинизма. Във вестника си "Българска дневница" той пише: ""Панславизмът, тая химерическая, мачтайна идея, която се вмета насред къто едно плашило, мъй искрено му казвами на Българина, то не е познато какво нещо е… Истинското намерение Българом е, че тий притеснени от една страна от панславизма, а от друга страна от панелинизма еднакво за тях предателни, искат да си останат българи".    
В "Дунавски лебед" той нарича панславизма фантастична и комична идея.  В друг брой пак там Г. Раковски пише: "Панславистките идеи са хиляди пъти по-опасни и по-гибелни за народността ни от панелинската". Според него панславизмът е "етерия", т. е. заговор срещу българския народ. В. "Дунавска зора" през 1868 г. посвещава на панславизма цяла своя уводна статия: "Значението на Панславизма мое ся определи с тия думи: стремление, което има за цел да ся състави от разни славянски народности една сама народност, според едни, под един скиптър, а според други, под едно конфедеративно правление".
Във в. "Право" през 1872 г. четем за двата вида панславизъм - руския и австрийския. За руският се отбелязва изрично следното: "…сънува за едно огромно славянско царство, в което руският език и руското влияние поглъща всичките славянски народности. Те сънуват за една исполинска военна сила, която да задуши на гърдите си сред словенското море находящите се чужди народности като маджарския и влашкия и която да бъде страх и трепет на сичкия свет".   
Хр. Ботев гневно разобличава руския панславизъм, неговото вредно влияние сред българите, както и проблемите с обучението на своите сънародници в Русия, която не е привлекателна за тях с изостаналата си образователна система. На тези теми той посвещава цяла статия в своя в. "Дума на българските емигранти" през 1871 г.: "Нема славянин южен или западен, нема свестен човек, кои би можял да съществува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цел столетие болната (поробената от Русия) Полша".
Хр. Ботев напада панславистите чрез други средства - карикатурата, Във в. "Тъпан" от 1869 г. нататък той си сътрудничи с полския художник Х. Дембицки. В карикатура от 23.04.1870г. Хр. Ботев осмива "великата идея на славянофилите". В карикатурата Русия е представена като огромна жена, която с единия си крак е настъпила Полша. С лявата ръка е сграбчила за косите Малорусия (Украйна), а с дясната ръка посяга към България. На фона отзад е дадено обичайното за онова време наказание в Русия - 25 удара с камшик.

- Това, за което говори българският държавен глава, не са ли съвременните доктрини  за панславянството, реанимирани от Решетников и Дугин, какъв е смисълът на тази пропаганда?

- Така излиза наистина. Панславизмът, насаждан от Русия явно си има днешните съвременни привърженици у нас. Такива внушения лъхат от подобни по своето съдържание изявления на държавния глава, който е надпартиен и трябва да обединява нацията, а не да я разединява. Според Конституцията президентът е обединяваща фигура. Неговите правомощия са сравнително ограничени, но той има за основна задача да олицетворява "единството на нацията" (чл. 92, ал.1). 
Всъщност такива изявления не са нещо ново. Темите са от познат репертоар на старите русофилски агитации, които свободно се ширят по всички медии и ни заливат отвсякъде. Тези агитации са толкова силни, че вече на българина не му правят впечатление. Станали са неделима част от всекидневието му. И той не реагира на тях, а ги приема безкритично. И става жертва на такива лъжи и манипулации. После се чудим защо има хора, наричащи се българи, които се увиват с чужди руски знамена на публични места. Това е много опасна ерозия на българското национално съзнание, за която така наречените русофили работят от векове.
Такива изявления много приличат на изричаните от години по русофилските сборища и в русофилските среди. Напомнят ми на изявления от рода на тези на шефа на русофилите Николай  Малинов, който се води историк и разбира се "патриот"?! Той набляга на "близостта" ни с руснаците. Твърди цитирам: "в едни далечни минали времена сме били един общ народ, с един общ език, една обща култура, една обща духовност православна, която и досега ни обединява, църковнославянският език е нашия език, на който нашите деди са разговаряли, на който се служи в църквите в Русия"!?
На фона на изреченото и написаното през XIX век от големите наши възрожденци такива изявления са особено несъстоятелни, смешни и дори опасни за България. Затова, за да не стават жертва на манипулации, фалшификации и чужди пропаганди, днешните българи е задължително да препрочитат и осмислят отново истините, изнесени от нашите възрожденци за българската история и руската  имперска антибългарска политика.

- Всъщност  не Путин, а българският президент даде тон на гафовете с македонски привкус - в словото си за 24 май Радев спомена името на Вапцаров, защо то е несъвместимо с този свят ден?

- Точно така се случи. Изглежда станахме свидетели на съвместна българо-руска президентска атака на македонистка основа. Можем да гадаем дали  е имало синхрон или съвпаденията са плод на случайност, но фактът си е факт. И в София, и в Москва за ужас на много българи и за удоволствие на Скопие започват да ни насаждат македонизъм?! Правят го официално на един от най-българските празници.
Изреждането на имена на заслужили българи на 24 май, сред които изрично бе посочен, вероятно съвсем неслучайно Никола Вапцаров сред тях, е много лош или на съветниците на президента избор. Това е много лош знак и си е чиста провокация срещу България. 
Масата българи вследствие на комунистическата пропаганда считат и до днес Н. Вапцаров за голям поет, едва ли не национален герой, станал жертва на "фашисткия терор". Само че едно е неговата поезия, друго е политическата дейност на Н. Вапцаров, който си е съветски комунистически пропагандатор, обявяващ се за "съюз със СССР" и член на нелегална комунистическа въоръжена противодържавна структура, забранена по ЗЗД.  Поезията  е едната му страна, познатата, известната в неговия живот. Другата - непознатата, премълчаваната и неудобната е в архивите.

- Какво говорят архивите?

- Архивите говорят, че Никола Вапцаров като активен член на Българската работническа партия (комунисти) работи за налагане тезата на Коминтерна от 1934 г., че българската нация не е единна и неделима, а е конгломерат от четири нации – тракийска, мизийска, добруджанска, македонска. Тази информация се съдържа в книжи  4 и 5 от поредицата "Архивите говорят", издание на Главно управление на архивите при МС. Озаглавени са "БКП, Коминтернът и македонският въпрос" (1917-1946). В кн. 5 (стр. 1020) е поместен докладът на Никола Вапцаров "Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев, прочетен пред сбирка на Македонския литературен кръжок (МЛК), октомври 1938 г." 
МЛК възниква през октомври 1938 г. по указание на БРП (к) в изпълнение на прословутия декрет на Коминтерна от 11.01.1934 г. за създаване на т. нар. македонска нация. Той започва да работи по създаване на "македонски" език и "македонска" литература. Според т. 1 от неговия Устав от април 1939 г."Кръжока е самостоятелна (независима) група от (македонски) поети и писатели, обединени от общата цел да работят за създаване на македонска художествена литература. Като културна организация кръжокът стои настрана от всякаква политическа дейност, но не и от всяка политическа идеология. (Политическите идейни основи, задължителни за всеки член, са тия на старата Гоцева организация)".
Насаждането на македонизма е едно от най-тежките престъпления на БКП срещу единството на българската нация, за което престъпление никой не е поел отговорност. Жертва на тази престъпна политика, за която Н. Вапцаров е агитирал, след 9.09.1944 г. стават хиляди български патриоти от Македония, избит без съд и присъда, умъртвени по особено жесток начин по затворите и лагерите на комунистическа България и Титова Югославоя. След 9.09. 1944 г. голяма част от бившите членове на МЛК имат първостепенна роля сред македонските бежански организации. Те съдействат на югославската власт за засилване антибългарската кампания сред бежанците и насилствената македонизация в Пиринска Македония (1944-1948). Типичен пример е Михаил Сматракалев, известен със своя поетически псевдоним Ангел Жаров. След 9.09.1944 г. той се прочува като прокурор в Пиринска Македония, където е един от организаторите на гоненията и избиването на истинските привърженици на ВМРО на Иван Михайлов и горяните антикомунисти. Няма съмнения, че правоверният комунист Н. Вапцаров,  ако бе останал жив, с охота би се включил в тази антибългарска политика на своята партия.  Един български президент би трябвало да бъде запознат с тези исторически факти, с това тъмно престъпно минало от политиката на БКП и на поета комунист и македонист, а не "македонец" Н. Вапцаров.

- Какви сигнали дава на света българският президент с подобни противоречиви тези?

- Това са много лоши сигнали спрямо всички българи и наши приятели и съюзници. Те не са в интерес в България, българския народ и най-важното не отразяват историческата факти за българското историческото минало. Това са някакви много странни интерпретации. Разбира се, всеки политик или гражданин има право на свой прочит на миналото ни, но не на база на някакви чужди опорни точки и пропагандни внушения, а на основата на проверените исторически факти и документи. Въпреки унищожаването им в продължение на векове такива документи има достатъчно както в нашите, така и в чуждите архивохранилища. Трябва да се прочетат, разберат, осмислят и използват. Тези внушения изглежда се вписват в общия процес и политика на Москва за разколебаване на мнозинството на българския народ относно необратимия вече геополитически избор и принадлежност на България към  западноевропейските структури, в това число към ЕС и НАТО. Не е тайна, че у нас от години работят такива силни мозъчни тръстове и медийни центове, които атакуват Европа от българска територия. Очевидно България отново се оказва податлива на чуждите евразийски агитации от изток. 
Изкушавам се да дам примера с българския цар Калоян (1197-1207). Той е познат като велик български военачалник, победил всички врагове нападали България (гърци, кръстоносци, унгарци, сърби). Тази представа за него обаче е едностранчива и непълна. Малко българи знаят, че цар Калоян е много образован наш владетел, който никак не се вписва в пропагандните византийски манипулации за него, заклеймяващи го като Скилойоан ("кучето Йоан") и "Ромеоубиец".
Българският цар Калоян е държавен глава, който познава много добре историческото минало на България и делата на своите предшественици. Чете в детайли историческите документи от своята канцелария и ги използва във външната си политика и международни контакти, в които изпъква като голям дипломат. Достатъчно е да посочим изобилната му кореспонденция с папа Инокентий III, свидетелстваща за огромна осведоменост, знания и начетеност, умело използвани в този дипломатически двубой с Ватикана, спечелен  в крайна сметка от нашия цар. Цар Калоян постоянно твърди, че владее българската земя по "бащино право" на Асеневци от старите царе на България.  И посочва имената, като включва сред тях цар Петър (927-970), първият признат български цар от Византия с договора от 927 г. и цар Самуил (997-1014). Това е държавническия подход, демонстриран със завидно самочувствие и с много аргументи. Подход, който в крайна сметка закономерно му носи победа. Цар Калоян получава международно признание за царската си титла и автокефалността на българската църква от страна на Рим. Санкцията за това признание идва от възможно най-високото място в Средновековието - Ватикана. А папа Инокентий III започва дори да възприема аргументите на нашия владетел в териториалните му спорове със съседите.

- Защо онемяха българският патриарх и Българската православна църква по спора за писмеността?

- "Нямата" БПЦ е специфичен феномен, който заслужава да се изследван научно. В този феномен история, религия и политика са се  смесили. Такова поведение е плод на стара традиция от вековете (в източноправославните държави църквата винаги е била подчинена на държавната власт), но и на неизживяно наследство от комунизма. Факт е, че "народната власт", дошла чрез преврата на 9.09.1944 г. и съветската окупация доведе до унищожение на българския национален и църковен елит. Църквата бе подчинена на партията-държава БКП, разбирай Москва и на власт в църковната йерархия бяха поставени послушни и непросветени свещеници, верни на диктатора си Сталин и противници националните интереси. БПЦ изгуби националния си облик. В такива условия няма как да има ярки фигури духовни водачи от рода на Неофит Бозвели или Иларион Макариполски, който заради непокорството си в защита на българските църковни и национални интереси три пъти е заточван от Патриаршията със съдействието на руските дипломати! Той прекарва в заточение повече от осем години от своя живот: 1845-1850, 1861-1864, 1872 г.
Днес Св. Синод чете българската история селективно.  Темата за защита на българското културно-историческо наследство в старите българските епархии, заграбени от православните сърби, гърци и румънци за него не съществува. Митрополитите, голяма част от които са разкрити като агенти на ДС следват от години своята си политика. Те почитат паметта на българите, избити от османските турци,  но никога не споменават за българите, избити от православните сърби и гърци. Това е тема табу. Почита се паметта на баташките мъченици, избити през май 1876 г. и канонизирани за светци през  2011 г., но не и например паметта на българите жертви на клането в Босилеградско, варварски избити пак през месец май, но преди век през 1917 г. от сръбските разбойници на Коста Печанац. Няма почит и над жертвите на комунистическия терор, сред които има много православни свещеници. Въобще тогава, когато трябва да се защитят българските интереси в Св. Синод предпочита да си замълчат изглежда от страхове, зависимости или за да не си създадат международни проблеми. От такава позиция губеща е и самата БПЦ, и най-вече България.




Гласувай:
6
0



1. knyazvojvoda - Ето го оригинала на Паисиевата И...
16.09 00:47
Ето го оригинала на Паисиевата История: https://sites.google/site/runiistoriaii/_/rsrc/1322089945389/istoria-slavanoblgarska-ili-slavnoblgarska/иСТИОРИЯ%20СЛАВ..png
Адвокате, имаш ли нещо да коментираш?
цитирай
2. knyazvojvoda - Аз виждам ясно написано "с...
16.09 00:48
Аз виждам ясно написано "славеноболгарская".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1331224
Постинги: 1074
Коментари: 538
Гласове: 2120
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930