Никога повече, дори и пред очите ми да поръчат убийство, няма да се обърна към ДАНС. Там е пълно с някакви чиновници, пъчещи се като американски агенти на ФБР, които нямат сърце, чест и кураж дори да ударят по масата. Там е пълно с „информационни работници”, които дори нямат понятие от битка и мръсна игра, в която трябва да пазиш гърба на партньора си, с който си от един отбор. Там е пълно с агенти, които утре ще се направят, че не те познават. За да не им кажеш имената, понеже много „ще ги изложиш”.

Преди известно време Стефан Гамизов се закани да разкаже една мръсна приказка за ДАНС. Не го направи.

Това, което ще ви разкажа е наистина мръсна приказка. Чийто финал е зловещ.

Онзи ден служител на ДАНС, един от главните действащи лица в тази история, жаловито проплака: „Моля ти се, не ми пиши името, защото много ще ме изложиш!”. Всъщност, неговото име дори няма значение, защото

той е един от многото мишоци в ДАНС, които крият шубето си зад лицемерните думички „тайни служби”, „конфиденциалност” и „скрита самоличност, в името на националната сигурност”.

Дали се казва Драган, Иван или Лозан, е без значение. Важна е институцията. И каква мрачна приказка пише тя.

За успокоение на мишока, в тази история ще го наречем Агент Купър. Но по никакъв начин не можем да му обещаем, че в книгата, която ще излезе през есента, няма да фигурира с истинското си име. В нея истината, хронологията и имената ще бъдат едно към едно.

В края на миналото лято след като месеци наред публикувах в сайта журналистически разследвания, свързани с нерегламентирани контакти на антимафиоти от варненската вътрешна дирекция с мафията, водещи до поръчкови акции в полза единствено на наркогрупировката „Фирмата”, окончателно разбрах, че в „най-добрия град за живеене” няма прокурор, който да се самосезира по публично изнесената информация.

Това нямаше и как да се случи, защото Варна е град, в който ако мафията не е купила цели институции, то важни фигури от тях, са записани в тефтера и.

Направих каквото можах. Освен изнесените журналистически материали, многократно лично сигнализирах директора на варненската вътрешна дирекция комисар Митко Димитров.

Както и „Вътрешна сигурност” в ОДП – Варна. Десетки срещи проведох с комисар Димитров, на които му предавах конкретни факти и данни.

Нищо не последва.

Дори напротив – когато лично комисар Димитров на два пъти направи очеваден опит да осуети сигналите и да прикрие корумпираните си ченгета, окончателно се убедих, че неговата битка срещу тях беше не заради честта на пагона, а заради това – да им вземе капиите и териториите.

Същият комисар бе вече взел под крилото си прокурорката Стефка Якимова от Варненската окръжна прокуратура. През същата до този момент минаваха всички поръчкови акции на пробитите антимафиоти. Нямаше тежко дело впоследствие, което да не пропадаше в съда. А в прокуратурата нямаше висш прокурор, който да поведе война срещу обвързаността с бандитите и врътките между висши ченгета и прокурори, които водеха единствено до разчистване на територии и финансови облаги на определена част от мафията.

Така дойде ред на ДАНС.

Новата надежда на България, че нещо в тази лайняна и продънена от корупция държава може да се промени. Заедно с Веселин Данов направихме връзка с висш представител на ДАНС.

Предадох на дискета информация. Поискаха ми още. Увериха ме, че се работи усилено по случая.

Седмица по-късно варненските антимафиоти арестуваха Веселин Данов. За всички онези, които продължават да пищят като заклани, че водя война с корупцията само за да защитавам Данов, ще кажа, че тези, които ме познават, знаят, че що се отнася до мен, това просто е смешно. Няма по-върл критик на Веселин Данов от мен. Няма човек, който да е смазвал Данов по-ужасно от мен с критиката си. Данов няправи своята грешка. От бързане. И от голямата си уста. Има съд и той ще прецени каква вина има. Аз съм журналист от 19 години и бога ми, нито едно мое журналистическо разследване срещу мръсните оядени и корумпирани типове във властта, не е зависело от Данов, или от когото и да е било.

Продължавах да подавам конкретна информация на ДАНС. Вече бях свързана с агент Купър.

Покрай връзките на антимафиотите с мафията започнаха да излизат и смардливите кирливи ризи на прокурори и висши полицаи. Всички те бяха оплетени като свински черва с долнопробни бандити, които ги въртяха на пръстта си.

ДАНС получаваха конкретни схеми, места, имена и такава брилянтна оперативна информация, че беше въпрос просто на време да реагира.

Нищо подобно не се случваше обаче. Тук е мястото да благодаря на всички онези, които ми помагаха. Техните имена, за разлика от агентите – мишоци никога няма да извадя на светло, защото тези момчета бяха наистина със сърца и кураж, и рискуваха всичко за да ми помогнат.

Направих пътека до София. Месеците минаваха. Нищо не се случваше. Отговорът на агент Купър беше един и същ в различни вариации – работим, потресаващо е всичко, втрещени сме, „моделът Варна” е болно място на ръководството на ДАНС, благодарни сме ви много, информацията ви е 90 процента достоверна, и нашите във Варна работят...

Месеците минаваха и нищо не помръдваше.

Толерирани бандити, под формата на „защитени свидетели” и облагодателствани под домашен арест въртяха дрога и проституция под полицейска охрана и чадъра на комисар Димитров и прокурорката Стефка Якимова. Знаехме всички места, от които се събираха парите за курвите и дрогата, ако имахме карти и белезници можехме да арестуваме на място цялата дружинка. Барабар с ченгетата.

ДАНС обаче работеше. В кавички. И непрекъснато уверяваше, че аха-аха нещата ще се случат.

Нямам представа кой ми приписва, че съм луда, сигурно е вярно, но има нещо, което онези, които знаят какво е да си с мене, са наясно – аз съм безкрайно лоялен човек.

Знех, че ме прецакват и въпреки това бях коректна на 100 процента. Лъжеха ме, но аз не можех да повярвам, че ДАНС може да е толкова спукан балон, създаден за да мачка избирателно когото трябва и да арестува онзи, който им трябва за да проведат „европейското си упражнение”, както се изразяваха там.

Дансажии имаха всичко, което им трябваше за да заковат „селската” престъпна схема, както я наричаха.

Нищо подобно не се случи.

Докато във Варна се вихреше и се вихри ужасяваща симбиоза между прокурори, висши полицаи и мафиоти, ДАНС арестува Галевите по една жалба на някой си, че били набили някого си. И цялата държава ръкопляска. После си проведе упражнението със Златко Баретата, който пък пак по показания бил поръчал нам си колко убийства. Цялата държава пак ръкопляскаше.

Във Варна имаше конкретни разработки, схеми, продаваше се дрога и курви наяве от бандити, пазени от ченгета и ДАНС не правеше нищо.

След като минаха шест месеца агент Купър запя друга песен – ами виж, сега, работата е деликатна, ще кажат, че им удряме „мега” дознанието, и не можем да арестуваме защитен сиведетел...

Звучеше не само тъпо. Беше гнусно. И отвратително. После агент Купър захленчи – няма как да арестуваме Митко Димитров, въпреки че е пред арест и имаме всички данни да го направим, защото ще кажат, че тръгваме на война с МВР.

После стана така, че не можело да се намери прокурор, който да застане зад акцията им.

После се оказа, че трябвало да проявим търпение, работели усилено и всичко щяло да се случи много скоро.

После стана ясно, че Главният прокурор направо не можел да повярва как били лъжели „мега” прокурорите му по „мега” дознанието.

После, после, после .... Девет месеца.

Ал Капоне да трябваше да заковат, щяха да го направят, защото имаха всичко. Освен едно – никой не искаше да предприеме нищо. Или някой спираше избухването на грандиозен скандал, или просто в ДАНС работеха олигофрени.

Докато се случи нещо съвсем непредвидено за агент Купър и чорбаджиите на ДАНС.

Успяхме на крака в сградата на „Черковна” в ДАНС да им докараме лица, които им донесоха шокиращи свиделства и факти как се води „мега” дознанието във Варна. Няма мърдане, си мислите вече, нали?

Не подценявайте врътките на ДАНС. Винаги има мърдане на задниците им. Виртуози са.

Междувременно най-после на седмия месец успяха да накарат Главния прокурор да изпрати проверка по „мега” дознанието. Вместо да арестуват мафиотите ДАНС се молеха на колене като надупени на ВКП да прати някой да провери как стоели нещата.

Не че ВКП не знаеше. Сигнали към тях летяха месеци преди това.

Въпреки това, което предоставихме на „родното ФБР”, агент Купър пак изплака – ами виж сега, нищо не може да стане, защото, понеже, обаче...

На всичкото отгоре агент Купър дори ни изпрати в местния клон / май че е повече пощенски, отколкото на спецслужба/ на ДАНС. Там имало някакъв, който бил готов да арестува прословутите бандити, които докато едни лежаха в ареста, въртяха дрогата и проституцията под чадъра на полицията.

Знаете ли какво направи мишлето от ДАНС – Варна? Само дето не се изпишка в гащите като чу какво му каза онзи, който бе пратен при него. И духна. Май още е в тоалетната.

В същия този местен ДАНС един бивш бопаджия вместо да закове престъпната хайка, пък си говореше и редеше схеми с бандитите и „мега” прокурорката Стефка Якимова.

Агент Купър направо си призна, че колкото и да е пробит комисарят нямало да го махнат до изборите, защото Миков не става за нищо и изобщо „системата била такава”. МВР било пълно с бандити – директори на вътрешни дирекции, но ... това било положението.

И проверката на Върховна касационна прокуратура, и тя нямало да доведе доникъде, защото, сега пък, трябвало показания.

„Мега” дознанието бъка от процесуални нарушения, но може би Исус Христос трябваше да слезе от кръстта, че да им даде показания.

Да, права си, уверяваше агент Купър, обаче .... не ми пиши името.

Това беше дерта на ДАНС.

Един друг дансаджия пък довери – ами, това е, „европейско упражнение”, ама от прокуратурата ни молят да не им го разваляме „мега” дознанието... Знаеш ли, ей сега, ако искам, само за петнайсет минути ще ти спретна такова „европейско упражнение” и дори ще те изкарам, че си ме пребила тук.

Така и ДАНС не пожела нищо да направи. Защото скандала не трябваше да избухва. Защото скандала трябваше да бъде осуетен.

Утре обаче само за няколко часа може да бъде хванат някой просто, защото друг е дал показания срещу него. Също като по „мега” дознанието. И цялата държава ще ръкопляска.

Никога повече, дори и пред очите ми да поръчат убийство, няма да се обърна към ДАНС.

Там е пълно с някакви чиновници, пъчещи се като американски агенти на ФБР, които нямат сърце, чест и кураж дори да ударят по масата.

Там е пълно с някакви измислени типове, които девет месеца не успяха да направят и една акция във Варна, при положение, че всичко им беше дадено на тепсия от някакви луди, които просто искаха само едно – мръсниците в „най-добрия град за живеене” да отидат там, където им е мястото.

Там е пълно с „информационни работници”, които дори нямат понятие от битка и мръсна игра, в която трябва да пазиш гърба на партньора си, с който си от един отбор.

Там е пълно с агенти, които утре ще се направят, че не те познават. За да не им кажеш имената, понеже много „ще ги изложиш”.

ДАНС – мръсната приказка.

Аз я прочетох.

Бандитите са на свобода.

Корумпираните им покровители – прокурори, съдии, общинари и висши ченгета газят закона и дерибействат като онбашии.

За нас – чуковете.

Веселина Томова от АФЕРА.БГ