Из Историческия бележник: /В него се записват всички случки, станали с християнското население в Кръстогорската област. Той е писан от странствуващи монаси на гръцки език в течение на два и повече века, начиная от 1622 година. Предавал се е от ръка на ръка и е пазен тайно в църквата "Св. Неделя" в Райково. Последен неин пазител бил поп Глигорко, с изчезването на когото изчезнала и книгата. Част от бележника е запазен от Рада Казалиева, която преди изчезването му тя е снема и запазва някои преписи от него, които превежда от гръцки на български/: "В 1661 г. в 21 години от царуването на султана Мехмед IV (има се предвид вероятно 1669 г. - бел. моя) излезе заповед да се потурчат българите в Красногорето - Кръстата гора (в Средните Родопи). С огън и нож турците успеха да потурчат населението в следните села: Каршилъ (Виево), Смолян (Смилян), Упарово (Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (Рудозем) и една малка част от населението в селата Езерово (кв. на Смолян) и Беловидово (Златоград). А селата Райково, Устово, Долно и Горно Дерекйой (съответно Соколовци и Момчиловци), Кутлово (Славеино), Петково, Очиново (Чокманово), Левоочево (Левочево), Пещера, Осиково (Полк. Серафимово) оказаха голям отпор на насилниците турци и запазиха вярата си." Преданието сочи, че помохамеданчването е станало по Великден. Селото е обградено от всички страни с турци, които залавят свещеника и част от населението в църквата. Предлагат им да приемат исляма, но свещеникът отказва и е съсечен в църквата. Който откаже да приеме новата вяра е убиван на място. Една част от населението успява да избяга в околните гори. Според преданието само 5 семейства приемат исляма и остават в селото на Илинденя, а в последствие се заселват в днешното Виево. Къщите на селото са изгорени, с изключение на тези, чиито стопани са приели исляма. В пожара са унищожени и църквите "Св. Илия", "Св. Неделя" и параклиса "Св. Георги". Малко по-късно се провежда и акцията за приемането на исляма в Кутлово (Славеино). Но кутловци се оказват костеливи орехи и само няколко души приемат новата вяра: двама от синовете на дядо Георги, които са именувани Мустан и Мустафа, синът на някой си Узун и по един потомък на Чилингирския и Чолаковския род, които се заселват в Тикале. Кутлово е изгорено от поробителите, с изключение на 1 къща. Голяма част от неприелите исляма се заселват в местността Балабанско, а една част от неприелите и помюсюлманчените заживяват в Махалата - на завоя при вливането на Виевска река и Малка Арда, където доскоро е имало остатъци от чешма. Двете нови населени места си помагат и живеят задружно по съседски. Християните изграждат нов параклис на мястото на опожарената черква "Св. Илия". Двете села заедно празнуват и се веселят, играят заедно хоро. Но след един нещастен случай, при който една девойка-овчарка пада от скала християни и мюсюлмани решават, че не е редно повече да живеят заедно и че така ще бъдат наказани и се разделят. Изповядващите исляма завиват по Виевската река и там основават селото си, което от завиването се нарича Виево. Християните остават в Махалата. Връзките между съседите от двете религии не се заличават, докато при едно общо празненство, след запой един виевец се провиква: - От сега тува нещеме кауре! Сва място е наше! Настъпва масово сбиване и общите празненства започват да замират. Някои отношение все пак се запазват и никой не отрича родовите връзки. По-нататък турците правят още опити за помохамеданчване на християните, но със слаб успех - хората бързо успяват да избягат в гората. Властта има проблеми не само с кутловци, но дори и с виевци, които с нищо не съдействат. Заради това си поведение селяните от двете села са наричани "карши" (срещу властта) и съответно двете получават имената Голямо и Малко Каршилъ. След края на акцията християните се връщат и възобновяват своето село Кутлово.от komap