Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2009 10:27 - ВРЪЩАНЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА 1940Г
Автор: milom Категория: Политика   
Прочетен: 2560 Коментари: 0 Гласове:
0



Днес е трудно да си представим, че Добрич, Силистра, Балчик, Тутракан от 1918 до есента на 1940 са румънска територия. Но това е резултатът за победената в Първата световна война България, наложен с Ньойския мирен договор през 1919 г. Тази територия е с несигурен статут още от втората балканска война (или Междусъюзническата, както я знаем от учебниците), когато през юни 1913 г. Румъния се възползва от ангажираната със Сърбия и Гърция българска армия, за да нахлуе в гръб и да стигне почти до София. После идва катастрофата от 1918 и въпреки че "добруджанският въпрос" се поставя на парижката мирна конференция, Южна Добруджа е оставена на Румъния. Северната още със Санстефанския договор е предадена на Букурещ за участието му в Руско-турската война и като компенсация за анексираната от освободителката Русия Бесарабия. Но именно за съдбата на Северна Добруджа през 1940 г. може би се крият непознати подробности в държаните до днес в Русия български архиви, за връщането на които настоява София. За възстановяването на българската власт над Южна Добруджа с Крайовския договор между България и Румъния от 7 септември 1940 г. са запазени най-много документи. Нови данни обаче биха могли да хвърлят светлина върху хипотезата, че тогава българската управляваща класа е можела, но се е страхувала да поиска цяла Добруджа. Съветският съюз, който има решаващо мнение за конкретния район, е гледал не само благосклонно на такава претенция, но дори я поощрявал, според запазените документи. Нито един историк не оспорва, че връщането на Южна Добруджа е звездният миг на българската дипломация но решаващата си остава благоприятната международна обстановка още към 1938 г., когато България започва да подготвя по дипломатически път събитието. Парижката система от договори (1919) в Европа вече е разклатена с Мюнхенското споразумение, с което по ирония на съдбата първата ревизия е направена с посредничеството на Великобритания и Франция именно в полза на нацистка Германия с предаването на Судетската област от Чехия. Това дава кураж на останалите наказани в Европа да надигнат глава и българското правителство, оглавявано от потомствения дипломат Георги Кьосеиванов, решава, че е настъпил и "нашият час". Първите сондажи из европейските столици обаче са обезсърчителни. Италия се интересува повече от Южните Балкани и в съответствие с интереса си опитва да насочи активността на България към Македония. Правителството и най-вече царят обаче се мъчат да решат първо наглед най-безспорния пред европейските велики сили въпрос - добруджанския. Германия опитва да привлече Румъния на своя страна заради петрола й (макар че войната на изток все още изглежда далече) и остава резервирана. Тази ситуация се запазва чак до 1940 г. Тогава София предприема стъпки, изглеждащи за неизкушения в дипломатическите маневри доста рисковани. "Българските дипломати внушавали на Германия, че не е в неин интерес въпросът за Добруджа да се урежда чрез съдействието на Англия и СССР; в Рим направо плашели, че ако Италия не прояви разбиране, българското правителство ще се обърне с молба към Русия; а по отношение на Англия и Франция била лансирана главно съветската заплаха", пише проф. Николай Генчев. Към лятото на 1940 г. и английската, и френската дипломация все по-отчетливо признават легитимността на българското искане, а Румъния, притискана от Германия, от една страна, и от от СССР, от друга, дава знак, че е готова да обсъжда въпроса. Къде стои в тази плетеница от интереси СССР Сред дипломатическите и военните среди в Москва от дълго време се говорело, че България поради тежкото положение на Румъния имала най-добър шанс да си възвърне цяла Добруджа (не само Южна), да излезе на делтата на Дунав и да има обща граница със СССР. През май 1939 г. българският посланик в Москва Антонов съобщава, че благосклонното отношение на Съветския съюз е официално засвидетелствано пред него от комисаря за външните работи. "Длъжен съм да призная, пише посланикът, че Литвинов (тогава комисар по външните работи, предшественик на Молотов - бел. ред.) е проявявал винаги много насърчително разбиране за положението на България. И в това отношение трябва да ви донеса, че и в навечерието на падането си той се е застъпвал твърде настойчиво пред английския и френския представител за нашата страна по добруджанския въпрос, като е намирал най-убедителния от съветско гледище аргумент за обосноваване връщането на Добруджа от Румъния на България, че не само национално, а още повече стопански Добруджа като житница е необходима за България, за възстановяване на стопанското й равновесие." (Николай Генчев,"Външната политика на България"). Прекалената съветска благоразположеност е подозрителна обаче за българското правителство и двореца. Въпреки готовността на Москва да застане зад връщането на цяла Добруджа на България, българското външно министерство изготвя инструкция до дипломатите си за засилена подготовка за "връщането на Южна Добруджа в границите от 1913 г.". Нищо повече. Наивно е да смятаме, че дипломатите са решавали каквото и да било без санкцията на царя, казва историкът проф. Стефан Дойнов и добавя: "Трябва да знаем, че за абсолютно всичко, което е засягало външната политика, последната дума е имал цар Борис ІІІ." А що се отнася до формалните механизми, по които да се върне тази територия, добре е, че не са решавали дипломатите и мнозинството от политиците, смята проф. Георги Марков, директор на Института по история на БАН. Защото повечето от корифеите по международни въпроси настоявали връщането да стане с арбитраж на Германия и Италия, както Унгария си върнала тогава Трансилвания от Румъния - тази процедура била най-бърза. Докато не получи България подкрепата на всички големи европейски сили, няма да предприемем нищо, настоявал царят. Кой е проявил повече прозорливост ще се разбере безпощадно ясно след края на Втората световна война. "При последвалия дележ на Европа Сталин, Рузвелт и Чърчил денонсират всички договори, гарантирани от победените Рибентроп и граф Чано, и два милиона унгарци остават и днес под румънска власт", обобщава проф. Марков. България обаче успява да си запази Южна Добруджа след войната, въпреки че е третирана като победена държава, благодарение на това, че договорът от Крайова е признат едновременно от Англия, Франция, Германия, Италия, а и от Съветския съюз. И днес все още има различия между историците дали събитието е безспорен звезден миг от историята, или е едновременно с това предателство към населението на Северна Добруджа. Иначе актът е аплодиран тогава от всички български партии, включително и от работническата - нещо невиждано от десетилетия. А за Добрич, Силистра и Балчик липсват думи - там населението пощурява от възторг, когато ритуално влизат представителни части на българската войска и администрация. Тържествената сесия на Народното събрание обаче отразява различни политически настроения. Правителството е нападнато остро, и то не само от леви депутати, нито само от крайните националисти, но и от политици като Никола Мушанов и Петко Стайнов. "Добруджанският въпрос - казва Н. Мушанов от трибуната - бе един узрял плод. Оставаше само да бъде откъснат. Изтървахме го от ръцете си, натърти се и изгни. Само поради нашето неумение ощетихме държавните интереси." Важно е какво мисли българското население в Северна Добруджа. Уви, и за него няма думи, но не както за Добрич и Силистра. Петиции от населението, смятащо се за изоставено и предадено, подписки, вопли на надежда и отчаяние летят към София... Ако беше налице цялата документация на българското външно министерство и на българската легация в СССР от онова време, може би днес щяхме да си отговорим по-ясно дали има зрънце правота у онези, които и днес смятат, че връщането на Южна Добруджа (а не на цялата), не е само възторженият връх от кратката история на България (и май единствен), а е и малко предателство, мотивирано от страх от "големия брат".от в.Дневник Петя Владимирова


Тагове:   Южна,   Добруджа,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853332
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031