Постинг
19.10.2018 10:13 -
От тишина се оглушава
Автор: svetlantonev
Категория: Поезия
Прочетен: 3100 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2019 14:47
Прочетен: 3100 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.08.2019 14:47
От снежнобялото
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва.
Гласът на болката кънти,
но другите не чуват
и никой не разбира
че мисълта боли,
а в самотата се умира.
Умира не тялото,
а бавничко душата.
Загуби ли се цялото -
бездушно става.
И как да се живее?
Затуй си взех
една душа назаем,
била е на поет.
А после се проклех,
светът е тъй устроен.
Все търсим онова,
все търсим другото
и нашето, което имаме
боклук е за сметта,
а дирим чудото.
Но чудото е в нас,
не някъде навън.
Онази бяла тишина
усилва този глас
до адски гръм.
От който искам,
в миг да оглушея.
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва.
Гласът на болката кънти,
но другите не чуват
и никой не разбира
че мисълта боли,
а в самотата се умира.
Умира не тялото,
а бавничко душата.
Загуби ли се цялото -
бездушно става.
И как да се живее?
Затуй си взех
една душа назаем,
била е на поет.
А после се проклех,
светът е тъй устроен.
Все търсим онова,
все търсим другото
и нашето, което имаме
боклук е за сметта,
а дирим чудото.
Но чудото е в нас,
не някъде навън.
Онази бяла тишина
усилва този глас
до адски гръм.
От който искам,
в миг да оглушея.
Намерих му цаката как да боря Путин
Арогантността на британците бързо се изч...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Арогантността на британците бързо се изч...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Няма коментари