На 8 септември сутринта части на 37-а, 46-а и 57-а общовойскови съветски армии, на 7-и и 4-и гвардейски механизирани корпуси и на 17-а въздушна армия (258 000 войници, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета), а също така Черноморският флот и Дунавската флотилия прекосиха границата и навлязоха в българска територия с насочени дула и цеви, обаче не се мина и половин час - разказва маршал Жуков, -когато командващият 57 армия доложи, че една от пехотните български дивизии се била построила край пътя и посрещнала нашите войски с развети червени знамена и тържествена музика.

Така бяха превзети градовете Русе, Силистра, Добрич и Варна. Тогава и партизаните заслизаха от планините с песен на уста, а и отечественофронтовците в селищата надигнаха глави: затворът във Варна бе разбит и беше обявена ОФ власт; до вечерта ОФ власт бе обявена в Бургас, Омуртаг, Габрово, Свищов, Нова Загора, Казанлък, Калофер, Панагюрище, Копривщица, Кюстендил, в далечния Мелник и в 91 села (за сравнение: селищата в България са 5300); бяха разбити затворите в Кюстендил, Видин, Ловеч, Пловдив, Сливен, Пазарджик и Стара Загора (според “Деветосептемврийската хроника” на Славка Петрова, изд. 1969 г.).

Съветската армия напредваше безпрепятствено, влезе в градовете Шумен, Разград и Бургас, посрещана с цветя и музика, но, както се полага по време на война, разоръжаваше българската войска. В Шумен запасният поручик Петър Добрев Петров извикал:

- Български офицер не предава оръжието си!

И се застрелял пред строя.

Тогава Сталин издаде следната заповед:

- Да се остави на българските войски всичкото им оръжие и нека чакат заповедите на своето правителство!

Да видим какво прави през това време българското правителство.

Към обяд Кимон Георгиев, комунистът Драмалиев, земеделецът Никола Петков, социалдемократът Нейков и независимият Димо Казасов - сиреч Националният съвет на ОФ, се запътиха към Военното министерство, където се помещаваше правителството,

и влязоха при министър-председателя Муравиев - да протестират против това, че полицията разгонила насила манифестантите и да искат да им се даде възможност да правят свободни публични събрания.

Реч от името на “народните маси” станал да държи независимият Димо Казасов.

- Ти си независим от всякакви скрупули - отвърнал му Муравиев и го нарекъл политически паразит и въжеиграч, използвач на всички преврати, ставали в България от половин век насам,

Казасов пък му рекъл: ти си самонадеян политически парвеню, скарали се, аха да се сбият - и съзаклятниците си отишли.

Този дребен случай промени хода на българската история.

Читателят може би си спомня, че Кимон и Дамян извършиха преврата на 19 май 1934 година, както казваше царица Йоанна: съгласно каноните и техниката на държавния преврат, разпространени от Троцки в неговата “История на руската революция”, сега бяха намислили да свикат на другия ден митинг и да призоват народа да щурмува Военното министерство - както болшевиките щурмуваха през октомври 1917 година Зимния дворец и арестуваха там правителството на Керенски.

Но понеже се скараха, нашият Керенски - Муравиев, не разреши митинга и така, за огорчение на Георги Димитров, възможността за народно въстание(че дори за революция!) пропадна.

Това обаче не пречи на някои историци-академици, да пишат в “Енциклопедия България” (1981 г.), че въоръжената борба прераства във въоръжено въстание, което започва на 6 септември. Въстаналите народни маси разбиват затворите…

Съгласно плана на ЦК на БРП и Главния щаб на НОВА главният удар на въстанието започва след полунощ (2ч. и 15 мин.) на 9 септември. Ударните въстанически сили, групирани в два основни потока, се насочват към Министерството на войната.

Единият революционен поток, съставен от привлечени към ОФ войскови поделения на столичния гарнизон, завзема безкръвно министерството.

Вторият революционен поток, съставен от партизани, членове на бойни групи, политзатворници, концлагеристи и др. въоръжени комунисти и отечественофронтовци, водени от Тодор Живков, се съсредоточава в близост до Министерството на войната и в пълна бойна готовност следи неговото овладяване.

В подкрепа на въстанието пристига и танковата бригада…

И т. н. Какъв грандиозен мащаб, какъв героически размах! И кой е начело?

Едва ли в нашата история има друго събитие, описвано толкова разнообразно и чиито предводители с всяка изминала година се меняха и се умножаваха…

Понеже споменатата енциклопедия е издадена през 1981 година, когато на власт е Тодор Живков, безпристрастните и верни на истината историци го поставят начело на втория революционен поток.

- Той е толкова дребен - ще каже през 1956 г. Добри Терпешев, - че ние никога не сме го забелязвали нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако доживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България.

И позна: някои (завеждащият отдел “Пропаганда и агитация” в ЦК на БКП Давид Елазар), без да им мигне окото, го туриха начело на щаба за ръководството на въоръженото въстание в София!

Всъщност, воденият от Тодор Живков “революционен поток” се състоял, според проф. Недев, от 20, а според проф. Трендафилов, от 8 лошо въоръжени партизани от Шопския отряд (другите десетина члена на отряда въобще нямали оръжие и останали извън София).

Тодор Живков сам без излишна скромност пише в своите “Мемоари”:

В случай, не дай си Боже, на неуспех, нашата група трябваше да го щурмува(Военното министерство) със сила и да го завземе. Бойците стискаха оръжието си, взираха се в мрака пред себе си и чакаха моя сигнал.

Наполеон пасти да яде…

А всъщност се случи следното:

След като пропадна възможността за имитация на въстание или поне на народен щурм, наложи се да се приложи резервният вариант: преврат.

И старите изпитани майстори Кимон и Дамян (както със завистлив възторг ги наричаше проф. Александър Цанков) запретнаха ръкави.

Докато партийните водачи заседаваха, водеха преговори и крояха планове, Дамян Велчев и сподвижниците му като октоподи бяха пуснали пипалата си сред офицерството, особено между по-младите чинове(продължава проф. Цанков), а Кимон Георгиев, безтемпераментен, муден, студен и прикрит,плетеше безшумно паяжината на преврата.

Преврат - преврат, но все пак трябваше да се дигне малко шум (а не като през май 1934-та), а кой дига по-голям шум от танковете?

Към 3 часа следобед Дамян Велчев изпрати полковник Кирил Станчев при военния министър генерал Маринов и след час генерал Маринов се обади по телефона на полковник Генов, командир на бронираната бригада, и му заповяда:

- Полковник, известен ви е манифестът на правителството (все още на Муравиев)за обявяване война на Германия. Затова налага се цялата бригада да се съсредоточи в района на Сливница и да заеме позиция в 5 часа сутринта на 9 септември!

(Заради бомбардировките в София бронираната бригада бе предислоцирана край Нови хан, пътят й за Сливница минаваше през София.)

- Около 21 часа министърът на войната ми се обади по телефона - докладва полковник Генов на министър-председателя Муравиев - и ме запита дали съм дал разпорежданията си за изнасяне бригадата и защо не вижда преминаването й през София. Отговорих му:

- Заповедта е издадена и бригадата, съгласно директивата ви, ще бъде на позиция в Сливница в 5 часа сутринта на 9 септември.

В 22,30 часа министърът на войната ми се обади отново със същите въпроси, отговорих му нервно, че с оглед на разстоянието не се налага частите да тръгнат по-рано от 24 часа на 8 септември.

За трети път министърът се обади по телефона в 24,30 часа на 9 септември (0,30 ч.), че не виждал частите на бригадата да преминават през София.

- Бъдете спокоен, господин генерал, след не повече от час шумът на бронирания полк ще ви събуди - му казах и си легнах да подремна...

Нервно чака не само генерал Маринов. Още по-напрегнато чака и членът на Политбюро на БРП (комунисти) хубавата Соня (Цола Драгойчева):

Точно в часа, определен за удара, танковата колона следваше да навлезе в София.

Кой знае защо - може би символично, - но с нейната поява ние свързвахме успеха на щурма. Не иде ли вече колоната?

Стрелките на часовника едва се отместваха, минутите течаха бавно, като дни. Цели превърнали се в слух… непременно трябваше да чуем гърма на танковите мотори, щом колоната се появи по височината откъм юг и затрещи насам към Орловия мост…

Не издържахме напрежението и когато часовниковата стрелка показа 2, а след това бавно отмина нататък, качихме се на таванския етаж - от високите тавански прозорчета по-ясно ще чуем гърмола на танковата армада, ако се зададе…

- Идат! Вече наистина идат!

Бързо напуснахме дома и излязохме на шосето. Минута-две подир това от височината надолу към нас загърмя танковата колона. Сърцата ни пееха.

Всичко през тая нощ, великата нощ на решаващия удар, бе осъществено според разработения план…

Какво ще стане според разработения план - ще видим. Сега да затаим дъх и да тръгнем през тази велика нощ по тъмните софийски улички...

Стефан ЦАНЕВ

България тръгна " по пътя на развитие на най-прогресивната част от човечеството " / цитат /и след " 45 години на подеми и възходи " / цитат / се приземи с трясък в бунището на " загниваща капиталистическа Европа " / реално / !