След като полковник Генов, командирът на танковата бригада, си легна да подремне, тръгнал беше да си отива да поспи и министър-председателят Муравиев.

- На тръгване от Военното министерство - разказва той, - полковник Тумбин ми съобщи, че полицията е прибрана в помещенията си и че по улиците нямало никакви постове. Изглеждало му, че това е част от общия план…

И наистина улиците на града изглеждаха запустели, като че ли и електрическото осветление бе намалено - чуди се министър-председателят.

Цола Драгойчева обаче не се чуди: Точно в 24,00 часа - пише тя, - постовете на униформената полиция и нейните въоръжени патрули се прибират в участъците (съгласно споразумението с началниците на софийската униформена полиция) и от този момент нелегалните революционни дейци и въстаническите групи вече могат да се движат из София…

Споразумение между полицията и конспираторите?!?!?! Що за чудо на чудесата?! Кой гений е успял да сключи това абсурдно споразумение, което всъщност решава безкръвния изход на акцията?

Тъй като споразумението е тайно, всички се хвалят, че са го извършили - на кого да вярваш?

Вечерта на 4 септември 1944 г., понеделник, след смрачаване, по всички правила на конспирацията, в дома на ортодоксалния комунист и лично честен човек Петър Вранчев се събира елитът на Отечествения Фронт: от страна на БРП присъстват Добри Терпешев, домакинът Петър Вранчев и Антон Югов; звенарите са представени от действащия капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Тодор Тошев и Стоян Трендафилов - разказва синът на майор (сетне генерал) Стоян Трендафилов - историкът Стоян Трендафилов:

Присъстват леви земеделци, начело с Александър Оббов. Неяснота съществува около единствения представител на социалдемократите, тъй като Димо Казасов отдавна е с друго кредо.

Съзаклятието се открива от Добри Терпешев с думите:

- Съветите са решени да минат Дунава и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на Прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е… Ясно е, но дайте да видим кой ще взима властта.

Пръв другарят Югов заявява, че това не е по силата на БРП, тъй като само осем души от Шопския отряд са в кв. Банишора. Изтъква се още, че уличните въоръжени действия изискват специфична бойна квалификация, каквато партизаните не притежават.

Военните кадри на земеделците са обезкръвени в периода от 1923-1925 г. и нямат никакво влияние в армията.

Звенарите са единствената и последна възможност. По онова време много от “момчетата” на Военния съюз имат зад гърба си приличен превратаджийски стаж. В качеството си на младши офицери те са взели участие в ударите на 9 юни 1923 и на 19 май 1934 г.

Разбира се, сега целите са различни, но те са тренирани. Звенарското им верую се основава върху схващането: целта е нищо, движението е всичко, а оправдание има винаги.

Комунистите се спускат към звенарските представители, прегръщат ги и ги заклеват да действат. Някои от участниците се разплакват и емоционално предлагат паролата за действие да бъде “Оборище - Волов”.

Но събитията взимат сериозен обрат, когато на жилищната врата на Вранчев се позвънява. Отваря домакинята. Двама елегантни господа заявяват, че са от полицията, но бързо прибавят, че място за безпокойство няма. Искат само да предадат устна покана за среща на двама техни представители с полицейските фактори.

За срещата в Дирекцията на полицията са определени Петър Вранчев (БРП) и Петър Илиев (Звено).

Срещата с ръководителите на полицията е осъществена на 6 септември 1944 г. - сряда сутринта, в централата на Лъвов мост.

- Знаем защо се бяхте събрали завчера - рекли те. - Нашата кауза е загубена. Кажете какво ви е нужно, за да стане всичко по-гладко и без жертви.

Вранчев и Илиев са съвсем смаяни. Сещат се да поставят само две условия.

А те бяха - потвърждава Цола Драгойчева, - да не алармират правителството за движението на революционните сили през нощта на 8 срещу 9 септември и в 0,00 часа същата нощ всички полицейски постове да се приберат в участъците…

Сега да видим какво прави легналият да подремне полковник Генов.

В 3 часа след полунощ го събудил капитан Сливков, капитанът бил блед и смутен:

- Господин полковник! Става нещо! Съгласно заповедта, движейки се начело на колоната на танковия полк заедно с командира му, бяхме спрени от цивилни лица с шмайзери до Ректората.

Те говориха с командира на полка полковник Диков и заедно с него отидоха в министерството на войната.

Връщайки се след около половин час, той предаде, че министърът на войната заповядал полкът да остане в това положение, тъй като положението се изменяло.

- Властта е взета от Отечествения фронт - казал министърът. - Аз се съгласих да участвам в тази акция поради това, че съм убеден, че само този е пътят за спасение на страната от катастрофа.

И отдал заповед до войската да се подчинява на новото правителство.

Историческата наука не е разкрила точно подбудите му - пише академик Илчо Димитров. - Имало е предпоставки: жената на Маринов била роднина на Георги Кирков, самият той е близък на звенарските среди. Навремето мълвата го свързваше със съветското разузнаване. Познавах добре генерала, който изживя спокойно и осигурено старините си. Очевидно споменатата мълва му се нравеше, но сам отбягваше да я потвърди или пък категорично да я отрече...

Каквито и да са били подбудите му, генерал Маринов изиграва ролята на троянски кон - в нощта на преврата оставя отворен и неохраняван източния вход на Военното министерство, през който още вечерта влизат деветима капитани начело с капитан Димитър Томов, а в 2 часа и 15 минути след полунощ през отворената врата се промъкват десетина войници от Прожекторната рота на противовъздушната отбрана, водени от четирима офицери (сред тях е и споменатият майор Трендафилов), самият генерал Маринов е в Министерството, уж спи, революционерите нахълтват в кабинета му, той скача от кушетката и възкликва:

- Хайде, бе, откога чакам този момент!

И отново (както през юни 1923-та и през май 1934-та),без пушка да пукне, без капка кръв, без София да трепне и да се събуди от дълбокия си сън, те(Дамян Велчев и Кимон Георгиев) завършиха своето дело като стари изпитани майстори - възхищава се отново проф. Александър Цанков.

В 3 часа и половина след полунощ старите изпитани майстори, хванати под ручка, пристигнаха със спокойна и тържествена крачка в Министерството на войната,

след тях дотичаха запъхтени Добри Терпешев, Антон Югов и Никола Петков; отчитайки заслугите на Кимон Георгиев в извършването на преврата, обявиха го за министър-председател и в 6 часа и 25 минути новият министър-председател на България слезе в мазето на министерството, за да прочете по радиото поредната си Прокламация към българския народ:

Българи и българки, офицери, подофицери и войници!

Отчуждени и чужди на народа управници хвърлиха страната в нова катастрофа… Вместо да бъдат служители на народа, те станаха слуги на хитлеристка Германия.

Не стига това, обявиха война на Англия и Съединените щати и с двуличната си и низка политика правителството доведе страната до война със Съветския съюз...

В тази минута другият министър-председател на България Константин Муравиев се събуди.

По предчувствие отворих радиото - разказва по-късно той. - Кимон Георгиев говореше:

- С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел.

Да живее и пребъде свободна, независима, демократична и мощна България!

Да живее българският народ!

Странна съдба! Константин Муравиев три пъти участва във властта: министър на войната при Стамболийски (1923), министър на просвещението и на земледелието при Мушанов (1934), министър-председател (1944) - и трите пъти биде свален от власт, докато спи, и трите пъти през нощта в събота срещу неделя, и трите пъти чрез преврати, извършени от Кимон Георгиев и авера му Дамян Велчев!

Стефан ЦАНЕВ