Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2009 10:56 - За 9 СЕПТЕМВРИ 1944г.-2 ЧАСТ
Автор: milom Категория: Новини   
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове:
1



 Трудно можем да наречем въстание “наличието на протести и манифестации” в десетина града през предишните няколко дни, миньорската стачка в Перник или трамвайната стачка в София (тогава ще излезе, че сега ден през ден се тресем от въстания); разбиването на затворите прилича по-скоро на бунтове;

това пък, че полицията сключва споразумение със заговорниците да не се намесва в събитията през сюблимната нощ, а да гледа сеир през прозорците на участъците, поради което пушка не пуква -

превръща случилото се през нощта на 8 срещу 9 септември в пародиядори на въоръжен преврат, да не говорим за въстание.

Както иронично забелязва проф. Недев: Дали народни въстания стават през нощта е друг въпрос…

Друг професор, вече академик - Георги Марков, нарича това събитие преврат с последици на революция - и, струва ми се, това е най-точното определение. (Ученото си е учено.)

С последици на революция - защото след мижавия преврат на 9 септември 1944 година бавно, но сигурно ще последва коренен поврат в живота на обществото (дефиниция в Българската енциклопедия):

една социална система ще бъде сменена с друга.

Тази наша революция ще е далече от грандиозността на Френската буржоазна революция (1789), или от грохота на Руската пролетарска революция (1917) -

тя ще е дълга и мъчителна, потайна и криволичеща, притворна и коварна - пълзяща революция.

Пълзяща бе тя като змия, гърчеше се ту наляво, ту надясно, притаяваше се и напредваше;

подмамваше народа подире си, увивайки се ту като ореол върху челото му, ту като примка около шията му;

с раздвоения си език ту писукаше за демокрация, ту съскаше за диктатура…

и пак притихваше и продължаваше да пълзи напред, гърчейки се угоднически под ботушите на Чърчил и Сталин…

Като изрекох имената на Чърчил и Сталин - не мога, любезни читателю, да не ти разкажа за една случка,

която не знам защо се премълчава в нашата история или се споменава мимоходом като нещо маловажно,

а тази “маловажна” случка е събитие, което - за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне - превърна държавата ни в жалка марионетка,

ние, обитателите на тази кукла на конци, се боричкаме из пазвите й като инсекти, хапем се и се убиваме един друг, но битките ни са безплодни, защото съдбата ни е предопределена - друг дърпа конците и държавата ни крачи послушно в предначертаната й посока.

Това не е превратът, въстанието, революцията - или както щете наречете случилото се на 9 септември.

Въпросната почти анекдотична случка, нещастни мой читателю, се разиграла точно месец по-късно - на 9 октомври 1944 година.

Ето автентичния разказ на самия Уинстън Чърчил в неговите “Мемоари”:

Кацнахме в Москва следобеда на 9 октомври [1944 г.] и бяхме посрещнати много сърдечно и с цялата протоколна церемониалност от Молотов и други руски високопоставени лица. Този път бяхме настанени в самата Москва и имахме на разположение прислуги и всевъзможни други удобства.

В десет часа същата вечер се състоя нашата първа важна среща в Кремъл. На нея присъстваха само Сталин, Молотов, Идън и аз заедно с преводачите майор Бърс и Павлов.

Моментът беше удачен, затова рекох:

- Нека видим как стоят нещата на Балканите. Вашата армия е в Румъния и в България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Що се отнася до Великобритания и Русия, какво ще кажете, ако имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние имаме деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия разполагаме с по петдесет?

Докато изчаквах превода, написах на една половинка от лист хартия:

Румъния: Русия - 90%, други - 10%

Гърция: Великобритания

(със съгласието на САЩ) - 90%, Русия - 10%

Югославия: 50 - 50%

Унгария: 50 - 50%

България: Русия - 75%, други - 25%

Бутнах листа на Сталин, който вече бе чул превода. Настъпи пауза.

После той взе синия си молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно.

Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне.

След това настъпи дълго мълчание. Разбира се, отдавна бяхме мислили по този въпрос… Листът хартия остана в средата на масата. Най-накрая аз наруших мълчанието:

- За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа.

- Не, запазете го - рече Сталин.

(Чърчил пропуска в мемоарите си, че Сталин поискал съветското влияние в България да бъде 90%. Понеже Чърчил не отстъпил, оставили това да решат външните министри на двете държави.

Молотов и Идън, след кратък пазарлък, постигнали компромисно съгласие: съветското влияние в България да бъде 80%.)

Както се вижда: не на 9 септември, а на 9 октомври се е решила съдбата на България.

Само след година лордът ще бие тревога:

- От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика падна желязна завеса. Отвъд тази завеса няма демокрация, там народите се управляват от полицейски правителства под контрола на Москва…

Но тази заупокойна бе закъсняла. Чърчил вече бе пожертвал България и Румъния -

дали поради наивната си надежда, че (както пише на Сталин) различията между нашите две системи непрекъснато ще се смаляват и ще се превърнат в теми единствено на академични дискусии,

или поради някаква отмъстителност, специално към България - това е загадка.

Това, че Чърчил наричаше цар Борис ІІІ подъл цар- бе, да речем, въпрос на лично отношение, но отвращението му се прехвърли и върху целия български народ.

Като научил на 12 декември 1941 година, че България е обявила война на САЩ и Англия, лордът изръмжал презрително:

- Ония, дето си казват “честита баня”, те ли са ни обявили война?

По време на войната обвиняваше българите, че са жестоки лакеи на нацизма, че България беше слугиня на Германия и по нейна поръчка нападна Гърция и Югославия, причинявайки им много вредии че заради нещастната и подла роля, която тя играе в тази война, ще бъде изправена на подсъдимата скамейка;

като изпращал ескадрилите да бомбардират София през януари 1944 година, казвал на пилотите:

- София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи…

Не е за вярване, но казват, че по време на Парижката мирна конференция през 1947 година Чърчил бил заявил зловещото:

- Държава на име България не трябва да съществува.

Тъй или иначе, най-жестокото отмъщение, което можа да измисли накрая Уинстън Чърчил - бе да хвърли България в железните обятия на Йосиф Сталин, от които и след смъртта му няма да се откопчим.

Стефан ЦАНЕВ




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853527
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031