търговия на БФБ :: Кървавият четвъртък, наречен Народен съд-4 част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.02.2018 09:11 - Кървавият четвъртък, наречен Народен съд-4 част

Автор: milom Категория: История

Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.02.2018 09:14

От в.Капитал
Какво се случва в другите държави
Краят на Втората световна война слага точка на продължилите шест години кръвопролития по бойните полета. Но победата далеч не означава, че сметките с разгромените режими са разчистени. На конференциите в Москва и Ялта в края на войната Чърчил, Рузвелт и Сталин се разбират да „преследват до края на света” военнопрестъпниците от другия лагер. В условията на примирията, които съюзниците сключват с победените режими от страната на Оста, задължително е включен член, задължаващ нацията да предаде военнопрестъпниците си. Договорът с България не прави изключение, но в него няма указания за създаването на извънредни съдилища и масово издаване на радикални присъди, наказващи не само виновните, а и семействата им. За разлика от извънредните трибунали в Нюрнберг и Токио, където са съдени само най-висшите представители на военновременната власт, в България протича пълна идеологическа чистка с елементи на вендета (виж картата).

Подобни гонения е имало и в други държави. След отблъскването на немските части от окупирани територии местното население се е саморазправяло със своите колаборационисти. Ожесточението, с което това се е случвало, обикновено е превишавало насилието, преживяно от хората на съответното място, както и устойчивостта на институциите по места. В Украйна и Русия, където унищоженията имат апокалиптични измерения, а партията е единственият възмездител, се действа по войнишката процедура – бързо и ефикасно.

В Белгия, Холандия и Франция, където окупацията е продължила четири години, но много по-спокойно, отколкото на Източния фронт, изблиците на насилие могат да бъдат брутални, но са редки. Главите на жени, които са имали връзка с окупатори, са били обръснати, а управници, помагали на врага, са сваляни от постовете им. Но щом се стигнело до съда, в тези страни няма въведени специални съдилища или нови закони – използва се законодателството за военни престъпления и държавна измяна, а процесите се провеждат в обикновените съдилища. Въпреки че са повдигнати стотици хиляди обвинения, издадените смъртни присъди в трите държави са общо по-малко, отколкото в България. А повечето никога не се изпълняват.

Поляците преследват наказателно само „немските окупатори и изменниците на полския народ“. Същото се случва в Чехословакия, където с декрет от юни 1945 г. – месец и половина след края на войната – се учредява нов съд.

В окупираните западни държави по-голямата част от сътрудниците на окупаторите загубват част от политическите си права (да се кандидатират за избори например), както и правото да работят на държавна работа. В Германия, където законът за денацификация е най-суров, ограничен брой висши държавни апаратчици се разделят с част от имуществото си. В България почти всички от близо десетте хиляди осъдени губят цялото си имущество, а семействата им са разселени в провинцията.

В Югославия, Унгария и Чехословакия също има изселвания – под влиянието на местни шовинисти стотици хиляди судетски германци, хървати и словенци са изгонени от родните си места със сила. Но няма място, където подобни гонения да са били базирани на класова, а не на етническа основа. В Унгария и Румъния - държави, които са се били рамо до рамо с немската армия на Източния фронт и са преживели сериозни бойни действия на своя територия, единствените, осъдени на смърт, са няколко десетки висши администратори и генерали.

За съдилищата в двете държави народният обвинител Георги Петров споделя: „Народният съд там (в Унгария) издава такива меки присъди, че може да се нарече един чисто противонароден, пораженски съд.“ И „Народният съд там (в Румъния) остава само на книга - резултати никакви“. А самият Петров е наречен от Георги Димитров „мек обвинител”.

Нагоре