търговия на БФБ :: Кървавият четвъртък, наречен Народен съд-2 част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.02.2018 09:08 - Кървавият четвъртък, наречен Народен съд-2 част

Автор: milom Категория: История

Прочетен: 517 Коментари: 0 Гласове:

Как се стига до Народния съд

"...Eскортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. "Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепът с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър." Това си спомня царица Йоанна, съпругата на цар Борис III, за така наречения кървав четвъртък - 1 февруари 1945 г., когато пише мемоарите си през 1964 г., вече от Испания. Те се публикуват официално в България чак през 1991 г. и са едни от първите източници за събитията от дните след 9 септември 1944 г.

Основният спор между историците е доколко създаването на Народния съд е продиктувано от международните договорки или е продукт на идващите на власт комунисти и двищежите ги сили от Съветския съюз. “Това е общ процес на наказване на виновните за престъпленията”, категорична е проф. Искра Баева, преподавател по нова и съвременна история в Софийския университет. Според нея идеята за наказване на управляващите в Българи до 9 септември 1944 г. е част от Споразумението за примирие, подписано от българското правителство и представителите на водещите страни от Антихитлеристката коалиция в Москва на 28 октомври 1944 г. Там е заявено, че „всички фашистки организации следва се разтурят, а лицата, обвинени във военни престъпления, се предават на съд”. "Колкото по-тежки са били битките и страданието в страните, толкова по-жесток е бил процесът на възмездие", смята проф. Баева. И припомня, че българската армия е участвала в унищожаването на партизанските движения не само в страната, но и в окупираните територии.

Наредбата-закон за съдене от Народен съд обаче се приема в България месец преди подписването на споразумението. Според доц. Михаил Груев, преподавател по история на България в Софийския университет, съюзниците, включително вероятно и съветските окупационни власти, едва ли са си представяли процес в подобни мащаби. “По никакъв начин нямаме никакво свидетелство, че за една страна, която безспорено е съюзник на нацистка Германия и има своята вина от гледна точка на победителите, може да има такава диспропорция”, коментира доц. Груев. Той цитира косвени индикации, според които в началото съюзниците са си представяли Нюрнбергския процес по-мащабен и включващ и преките виновници от страните сателити. Към края на септември 1944 г. обаче съюзниците вероятно се отказват от международен процес и решават да съсредочат усилията си само върху германската върхушка. Така основните български обвиняеми, изпратени първоначално в Съветския съюз, са върнати обратно, а междувременно подписаното споразумение служи на властите за оправдание. “Съществуват сигурни свидетелства, от които става ясно, че самите първоначални съюзници на комунистите в Отечествения фронт - некомунистическите партии, са изключително изумени от мащабите и размера на всичко, което се случва”, допълва Михаил Груев.

Част от обвинителния акт на I състав, произнесен от Стефан Манов

В книгата си "9 септември 1944 г." историкът Александър Везенков също оспорва тезата, че Народният съд произтича изцяло от международните задължения на България и се аргументира с това какви престъпления са стояли в центъра на вниманието. На процеса за преследванията на евреите например били издадени само две смъртни присъди, при това задочни, пише Везенков и допълва: "... ако Народният съд беше плод на външни изисквания, тези престъпления биха получили много по-сериозно разследване и наказание". В изследването си историкът посочва, че самата идея за народен съд първоначално по-скоро се вписвала в линията на революционното правосъдие, така както го раздавали партизани и бойни групи. "Изобщо трябва да се прави разграничение между призивите въпросът за вината да се решава от съда и исканията за "народен съд", предупреждава Везенков и допълва, че второто преполагало бързо разглеждане на случаите и изпълнение на присъдите, а не истински процес пред компетентен съд.

Наредбата-закон за съдене от Народен съд е обнародвана в Държавен вестник на 6 октомври 1944 г. Върховните състави на съда гледат делата както на политици и военни, така и на журналисти, "фашистки агенти", прокурори и съдии, служители на БНБ и други банки, на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония.

Макар и организиран като съдебен процес, Народният съд всъщност няма нищо общо с правото. Действащата още тогава Търновска конституция е забранявала създаването на извънредни съдилища със специален статут, както и подвеждането под съдебна отговорност на регентите. Министрите е можело да бъдат съдени само по решение на парламента, и то от особен Държавен съд, а депутатите не са подлежали на съд за своите изказвания и гласуване в парламента. Което прави Народния съд антиконституционен. "Тези съдилища, всички до едно, по отношение на правото не са легитимни и изправни", потвърждава и проф. Баева.

Освен това при избора на народни съдии и обвинители обикновено се е търсела пристрастност, разказва Михаил Груев - подбирали са се например хора, които имат загинали близки в съпротивата. А самата наредба-закон е позволила Народният съд да не се състои изцяло от юристи и е забранила обжалването на присъдите. Върху съда е била оказвана и пряка политическа намеса - народните съдии и обвинители са били предлагани от съответните комитети на Отечествения фронт, зад който е стояла Комунистическата партия. Присъдите на централните състави пък са били обсъждани и решавани направо от Политбюро на БРП(к). В свой текст в "Дневник" Георги Гочев цитира документи на първи и втори състав на Народния съд, сред които и инструкции на Георги Димитров до главния обвинител Георги Петров. В тях е указано каква линия трябва да следва Петров и кои факти да избягва - да представя например окупирането на България от Червената армия като "освободителна мисия".