Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02 09:03 - Кървавият четвъртък, наречен Народен съд-1 част
Автор: milom Категория: История   
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.02 09:15


От в.Капитал
 „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля.“ С тази заръка на Георги Димитров от Москва до ръководството на Българска работническа партия (комунисти) (БРП(к) в София през януари 1945 г. започват процесите на Народния съд. Само за няколко месеца 12-те върховни и 68-те областни състава на съда гледат дела на над 11 хил. подсъдими, оправдават около 1500 от тях и осъждат 9155, 2730 от които на смърт, а 1305 - на доживотен затвор. Така България се нарежда на челно място по брой на смъртни присъди сред всички държави, в които се провеждат трибунали след Втората световна война. За сравнение -  Нюрнбергският процес в Германия осъжда на смърт 12 от 24 подсъдими. Народният съд, както и убийствата преди и след него, всъщност ликвидират политическия, военния и част от интелектуалния елит на страната от времето преди 9 септември 1944 г. 

На 1 февруари тази година се навършиха 70 години от издаването на присъдите на I и II втори състав на Народния съд - денят, останал в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Подсъдими са били бившите министри, регенти, царски съветници и депутатите от 25-ото Народно събрание. Присъдите са обявени по радиото, свикан е митинг, народът скандира „смърт”. И са изпълнени още същата нощ - сред екзекутираните до запустяла яма в Орландовци са княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, Добри Божилов и Иван Багрянов. 

През 1996 г. Върховният съд отмени присъдите на I и II състав на Народния съд поради “липса на доказателства”. От 2011 г. 1 февруари се чества официално като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим - по предложение на общественика Дими Паница, внесено от президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Въпреки това за събитията от края на 1944 г. и началото на 1945 г. се знае малко. Те не са застъпени в училищните програми, а и споровете - както на терена на историографията, така и на този на политиката - все още не позволяват обективен поглед върху случилото се. За разлика от България обаче в останалите посткомунистически държави тази страница отдавна е затворена. Благодарение на качественото образование, гражданска и политическа воля, обществени дебати и публична информация. 



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1392835
Постинги: 1100
Коментари: 547
Гласове: 2147
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031