Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2017 09:36 - Бъдещият Борис III присъства на началото на края на Руската империя
Автор: milom Категория: История   
Прочетен: 2020 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Светослав Пинтев


На 15 март 2017 г. се навършват точно 100 години от абдикацията на руския император и самодържец Николай II, цар полски, велик  княз на Финландия, между другото и княз български, както гласи една от многото му титли. Той подписва под натиска на ръководителите на Държавната Дума, изплашена до смърт от Февруарската революция, която  избухва вследствие на изтощението на Русия от Първата световна война, но и на интригите в най-висшите кръгове, на слуховете, пускани там, които тогава играели ролята на жълта преса. Някои от тях са родени в главите на хора от самото императорско семейство и на представители на най-висшата аристокрация, която сама отваря вратите на ада, но това е цяла отделна тема. 
15 март 1917 /по нов стил/ е една дата, която сложи завинаги

 край на Руската империя 

и промени целия свят, защото след нея дойде и Октомврийската революция, а последствията от нея са страховити и до днес. Не малка част от причините за тази катастрофа са именно в царското семейство и техните приближени. Болшевиките и германския щаб просто се възползват от ситуацията.
 Генерал  Николай Рузски, командващ на Северния фронт,  който убеждава императора да абдикира ,  през 1918 г заедно с много други генерали, е убит в град Пятигорск ,   Кавказ,  по нареждане на началника на местната ЧК  Георгий Артабеков.  Сред разстреляните  там е българинът ген. Радко Димитриев, който по-рано се опитва да направи преврат в полза на Русия у нас.   Неведоми са пътищата Господни, както знаете.
Чак на  9 април 1917 година Ленин и шайката му тръгват от Цюрих за Русия през воюваща Германия, Швеция и Финландия.
Уинстън Чърчил пише: "Необходимо е да се отдели специално внимание на подлото начинание на  германското военно ръководство. Фактът, че  използва срещу Русия най-страшното оръжие, вдъхва благоговеен страх. То препраща Ленин в пломбиран влак от Швейцария в Русия като чумен бацил. "
Страшното сгромолясване на империята обаче става необратимо на друга дата.  Тя е 14 септември, 1911 г., когато г. Дмитрий Богров, анархист, агент на тайната полиция, ранява смъртоносно с два изстрела в Киевския градски театър министър –председателя на Русия Пьотр Столипин. Това става по време на втория антракт на спектакъла „Приказка за цар Салтан“ от Римски-Корсаков. В императорската ложа е император Николай заедно с кръщелника си Борис, княз Търновски. 
Руската империя залязва през 1917 г., като е повлякла след себе си и други хилядолетни колоси на Европа, Австро-Унгария например, но никъде другаде последствията не са толкова апокалиптични. Патим си от тях и до днес.
Николай ІІ, императорското семейството  и тяхната прислуга са разстреляни от болшевиките в Ипатиевия дом в Екатеринбург на 16 юли 1918 година. Нашата страна устоява , поне тогава, въпреки че излиза от войната с тежки рани. Тя също е в страшно положение, както свидетелстват съвременниците. 
Петър Дънов цитира в статията си „Животът на Н.В. цар Борис,  публикувана в сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, 1943 г. : „Италианският публицист Алдо Карон в една статия, между другото, писа за Цар Бориса: «Може би в историята на народите няма възшествие на престол, по-трагично от това на Бориса III. България не беше вече предишната. Тя цялата бе преобърната на нощен бивак от полузагаснали огньове. Зов на опустошение и бунт се носеше надлъж и нашир из страната. При такива обстоятелства Борис III си постави короната на Симеона и на Асеновците.»
Вероятно точно това има предвид кръщелникът на император Николай II, който става български цар  само месеци след разстрела на своя кръстник  в православието и цялото му семейство в едно свое позабравено днес слово. 
В речта си пред  министрите при своето възшествие на престола на 3 октомври 1918 г. цар Борис ІІІ заявява в Софийския дворец: 

„Звездата на България не е залязла, тя няма да залезе“

Той е видял отблизо началото на залеза на Руската империя. Бил е на метри от убийството на последния човек, който , според мнението на много авторитетни автори, е бил единственият, който можел да я спаси, дори е бил на път да го направи. Става въпрос за решителния и безкомпромисен  консерватор, който в същото време е вдъхновен визионер и реформатор Пьотр Столипин, назначен на  7 юли 1906 г за министър-председател на Руската империя. Ако той беше довел до край своите действия, историята можеше да е съвсем друга.  Точно затова започват да го преследват като дивеч. Само месец след поемането на премиерския пост- на 12 август 1906 г. страшна експлозия разрушава част от санктпетербургската  му резиденция , а той оцелява по чудо. Тогава загиват 32 души, а 27 са ранени, между които дъщерята на първия царски министър, която остава завинаги инвалид. Атентатът е дело на болшевиките, следват и други.
Като престолонаследник княз Борис Търновски е на посещението в Русия по покана на император Николай II Романов, негов кръстник, през септември 1911 г.  Едва 17 годишният княз участва във воении маневри и прави преглед на войските заедно със самодържеца, князете и висши руски военни. Удостоен е от самодържеца с орден „Свети Андрей“ няколко дни по-късно. Българският престолонаследник придружава императора до Киев, където е най-важният гост при тържественото откриване на два паметника: единия – на света Олга, другия – на Александър II, нарочен за освободител на България. Бъдещият български цар е поканен в императорската ложа на фаталното театрално представление, на което е застрелян Столипин.  Петър Дънов пише, че младият български престолонаследник  учудил присъстващите със самообладанието си по време на суматохата около атентата. 
Има сведения, че Николай II наблюдавал от ложата си агонията на умиращия си премиер, без да каже и дума. Столипин се надига, за да го благослови, вдига ръка, за да направи кръстен знак и много бавно се свлича на земята.  Императорът дори не отишъл да го види в болницата, където той умира 4 дни по-късно. 
Ето какво разказва Стефан Груев в книгата си „Корона от тръни“: „Борис си спомняше ясно, че това се случи през втория антракт. Той носеше за първи път великия кръст на ордена „Свети Андрей“, с който руският император току-що го беше наградил. В малкото салонче на царската ложа той разговаряше учтиво с членовете на императорското семейство, с които беше прекарал предишния ден на военните маневри край Киев и на пищното градинско тържество след това. И внезапно млад мъж в официален черен жакет се втурна към Столипин, който седеше на първия ред на партера, извади броунинга и стреля два пъти, почти в упор. Борис си спомняше ехото на двата изстрела в препълнения театър, писъците, врявата, кръвта, обагрила белия колосан нагръдник на министър-председателя. За първи път той виждаше кръв да тече обилно от умиращ човек. Как трябваше да постъпи при подобни обстоятелства един княз на официално посещение? В императорската ложа той видя ръце да треперят и сълзи да текат по посивели като пепел лица. Но през времето, когато долу в партера арестуваха убиеца и изнасяха жертвата, царят, великите князе и княгини бяха застанали 

мирно, по военному, вкаменени и тържествени,

 докато публика и актьори подеха гръмко химна „Боже, царя пази!“ Столипин умря. Същата вечер Борис прати шифрована телеграма на френски до баща си, описвайки инцидента и завършвайки: „Отървахме се по чудо!“
Изследователят Доминик Венер  озаглавява този епизод „Убийството на Майка Русия“. Той и мнозина други са убедени, че този епизод е повратен в историята на Русия. Венер  пише в "Осем политически убийства, които промениха света" .   „Ако някой осъзнава истинското значение на атентата, това са външните наблюдатели. Те разбират, че е нанесен удар не просто върху един човек, а върху цялата руска нация. европейската преса подчертава загубата на най-великия държавник на Империята. Всеки усеща, че кончината на този решителен и далновиден премиер ще има за външната политика не по-малки последици, отколкото за вътрешната стабилност на Русия. 
Симеон Сакскобургготски върна миналата година при посещението си в Москва икона, подарена  от император  Николай Втори на баща му, което може да се окачестви като крайно  безотговорен акт. Той я  дари на руския патриарх. След раждането на Борис през 1894 година от руския императорски двор настояват престолонаследникът да бъде кръстен в православната вяра, както е и според българската конституция. През 1896 година, когато Борис е кръстен от самия Николай Втори. Тогава руският монарх го дарява с кръщелна икона на Св. Николай. Пред руския патриарх  Кирил Симеон разказал, че семейството му никога не се е разделяло с иконата, докато е било в изгнание, а през 2000 г. тя се е върнала в България заедно с царя.
 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853487
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031