Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03 09:23 - Защо Русия продаде Аляска на САЩ?
Автор: milom Категория: История   
Прочетен: 804 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Само за първите 50 години от притежаването на тази земя американците получиха от нея сто пъти повече. Как царските чиновници са могли да изпуснат едно толкова апетитно парче? Мнозина и досега считат, че американците или са откраднали Аляска от руснаците, или са я взели под наем и не са я върнали. Въпреки разпространените митове, сделката е била честна, двете страни са имали сериозни причини да я осъществят. Аляска пред продажба През 19 век Руската Аляска е била център на международна търговия. В столицата ѝ, Новоархангелск (сега Ситка), са търгували с китайски платове, чай и дори лед, от който са се нуждаели на юг в САЩ преди хладилниците да бъдат изобретени. Строили са кораби и заводи, добивали са въглища. Вече е било известно за многобройните находища на местно злато. Да се продаде такова нещо е изглеждало безумие. Руските търговци са били привличани на Аляска от моржовата кост (тя е била ценена не по-малко от слоновата кост) и скъпоценната кожа на зверчето морска видра, които са могли да бъдат обменяни с аборигените. С това се е занимавала Руско-Американска компания (РАК). В началото там са били решителни хора – руски бизнесмени от 18 век, смели пътешественици и предприемачи. Компанията е притежавала всички добивни предприятия и изкопаеми на Аляска, могла е да сключва самостоятелно търговски договори с други страни, притежавала е свой флаг и собствена валута – кожени „марки“. Тези привилегии са били предоставени на компанията от царското правителство. То не само е събирало от нея огромни данъци, но е притежавало и свой дял – сред акционерите в РАК са били царе и членове на техните семейства. Руският Писаро „Главен управител“ на руските селища в Америка е бил талантливият търговец Александър Баранов. Той е строил училища и заводи, учил е аборигените да садят ряпа и картофи. Строил е крепости и корабостроителници, разширявал е добива на морски видри. Баранов е наричал себе си „руския Писаро“, като се е вързал за Аляска не само с кесия, но и със сърце – негова жена става дъщерята на алеутски вожд. По времето на Баранов РАК дава огромен приход: над 1000% печалба! В дълбока старост Баранов се оттегля от работата, мястото му заема капитан-лейтенантът Гагермейстер, който води със себе си нови сътрудници и акционери от военните кръгове. Сега по устав компанията може да се ръководи само от офицери от Военноморския флот. Силоваците бързо слагат ръка на доходния бизнес, но именно техните действия довеждат компанията до крах. Презреният метал Новите стопани си гласуват астрономически заплати – обикновените офицери получават по 1 500 рубли годишно (съпоставимо с възнагражденията на министри и сенатори), а началникът на компанията – 150 000 рубли. Но пък цените за закупуване на кожи от местното население били намалени двойно. В резултат на това в следващите 20 години ескимосите и алеутите избиват почти всички морски видри, като лишават Аляска от най-доходния бизнес. Аборигените бедстват и вдигат въстания, които руснаците потушават, като обстрелват разположените по брега села от военни кораби. Офицерите се опитват да намерят други източници на приход. Започва търговията с лед и чай, която пишман бизнесмените също не успяват да организират смислено, но дори и не си помислят да намалят своито заплати. В крайна сметка РАК преминава на държавна дотация – 200 000 рубли годишно. Но и това не спасява положението. А на всичкото отгоре започва и Кримската война – срещу Русия се обявяват Англия, Франция и Турция. Става ясно, че не е по силите на Русия нито да снабдява, нито да защитава Аляска – морските пътища са контролирани от кораби на съюзниците. Дори перспективата за добив на злато става мъглява. Опасяват се, че враждебна Англия може да блокира Аляска и тогава Русия ще остане въобще с празни ръце. Напрежението между Москва и Лондон расте, но пък отношенията с американските власти са топли както никога досега. Идеята за продажба на Аляска се ражда практически едновременно в двете страни. И ето че барон Едуард Стекл, посланик на Русия във Вашингтон, по поръчение на царя започва преговори с държавния секретар на САЩ Уилям Сюард. Руският флаг не искаше да бъде свален Докато чиновниците се договарят, общественото мнение в двете страни се обявява против сделката. „Как ще дадем земята, за развитието на която са вложени толкова сили и време, земи, в които има телеграф и са открити златни мини?“ – пишат руските вестници. „Защо ѝ трябва на Америка този „сандък с лед“ и 50 хиляди диви ескимоси, които пият на закуска рибна мазнина?“ – възмущава се пресата в САЩ, а и не само тя – срещу покупката се обявяват Сенатът и Конгресът. И въпреки това, на 30 март 1867 година във Вашингтон е подписан договорът за продажба на 1,5 млн. хектара руски владения в Америка за 7 200 000 долара – една чисто символична сума. Толкова евтино не са били продавани дори негодните за обработване земи в Сибир. Но ситуацията е била критична – би могло да не получат и толкова. Официалното предаване на земите става в Новоархангелск. Американските и руските войски се построяват със знамето до пилона, от който под топовен салют започват да спускат руското знаме. Но то се замотава на самия връх на мачтата. Матросът, който се изкачва за знамето, го хвърля надолу – и то попада право в руските щикове. Лош знак! След това американците започват да реквизират зданията в града, който бива преименуван в Ситка. Няколкостотин руснаци, решили да не приемат американско поданство, са принудени да се евакуират на търговски кораби и се завръщат у дома едва на следващата година. Минава съвсем малко време и от „ледения сандък“ златото потича като река: на Аляска започва Клондайската златна треска, която донася на Щатите стотици милиони долари. Обидно е, естествено. Но кой знае как биха се развили отношенията между най-големите световни държави, ако Русия не бе се избавила навреме от проблемния и носещ загуби регион, от който получаването на приход е било по силите само на талантливи и смели търговци, но по никакъв начин не е било по силите на бюрократите от морското ведомство. източник: bg.rbth.com




Гласувай:
5
0



1. ernest - Добра статия,
05.03 18:59
но трябва да се изясни една подробност. Аляска не е продадена, но е дадена под наем, а по време на Октомврийската революция изгарят документите и нищо не може да се направи, за да си я върнат.
цитирай
2. andromen - ...
07.03 18:50
Разпределят студенти в МГУ. На тройкаджиите връзкари предлагат аспирантури в Москва. И те рапортуват- 'Благодаря на партията и правителството!'. Влиза златния медалист. Разпределят го в Сибир. И той се изцепва - "Благодаря на царя, че продаде Аляска!"...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1304529
Постинги: 1074
Коментари: 536
Гласове: 2120
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930