Жертвите на Катинското клане са главно офицери от резерва на полската армия (учени, лекари, артисти, хора с различни професии, учители, държавни служители). Затова и изследователите приемат, че целта на масовото убийство е била да се унищожи елитът на полската нация. Същата цел, както вече стана ясно от първите уроци, преследват и българските комунисти след 9-ти септември 1944 г. Нормално. Техни учители са „съветските другари”.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. Две седмици по-късно същото прави и Съветският съюз. Агресорите са се договорили. В съветски плен, без да окажат съпротива, попадат над 20 000 полски военни. И всички те до един са избити. Историята не познава такова масово унищожение на военнопленници. На 26 октомври 1940 г. 125 участници в подготовката и осъществяването на убийствата са отличени с правителствени награди.

Предложението за убийствата прави на 2 март 1940 г. Лаврентий Берия –шеф на НКВД, със секретна докладна записка № 794/Б, в която определя полските военнопленници / 14 736/ и затворниците от затворите в Западна Белорусия и Украйна /18 632 лица / като „неподлежащи на превъзпитание врагове на съветската власт“. И предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 затворници, без предявяване на обвинение и без представяне на обвинителен акт. Под записката стоят подписите на Сталин, Ворошилов, Молотов, Микоян, Калинин (познат ви „герой” от вчерашния урок) и Каганович. Политбюро на КПСС издава на 5 март секретното решение №П13/144 за масовите убийства.

Веднага след престъплението започва...лъжата. Съветските власти отказват информация за съдбата на полските военнопленници. На 3 декември 1941 година в Москва на среща с полските генерали Сикорски и Андерс, Сталин нагло заявява, че най-вероятно военнопленниците са „избягали в Манджурия, например…“ Но на 22 юни 1941 г. Германия напада своя съюзник СССР. Толкова голямо е било приятелството между тях, че последният товарен влак със зърнени доставки от СССР за Германия, преминава границата в посока Берлин през нощта на 21 срещу 22 юни 1941 г. т.е. само няколко часа преди германското нападение. Всъщност, Съветският съюз подпомага със зърнени доставки и горива нацистка Германия години преди това. И е важно това да се знае, защото след 9-ти септември българските комунисти разстрелват и репресират хиляди българи по обвинение, че са помагачи на „нацистка Германия”. Но няма по-голям помагач на нацистка Германия от Съветския съюз. Нито като количество, нито като финансова стойност. Договорът между Хитлер и Сталин, известен като Рибентроп-Молотов, от август 1939 г. хвърля Европа в най-кървавата война, прераснала в световна. А това, че по-късно двете разбойнически държави застават една срещу друга е нормално за поведението на престъпниците. Много често се случва едната банда да нападне другата, до вчера приятелска.

На 17 февруари 1943 година местни жители посочват на германците точното място на масовите кланета. На 13 април радио Берлин информира за престъплението в Катин. Формира се Международна лекарска комисия от 12 експерти от 12 европейски държави. До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и идентифицирани 2 730 от тях. Открити са писма от близките на разстреляните с последни дати от пролетта на 1940 г. Времето на убийствата е установено и чрез анализ на корените на дърветата засадени от функционерите на НКВД върху масовите гробове с цел заличаване на следите. Документацията от изследванията е съхранена в Института по съдебна медицина в Краков.
В официално съветско съобщение публикувано във в. „Правда“ за клането са обвинени „немските нашественици“. И след отстъплението на немската армия, в Катин пристига екип на НКВД и военното контраразузнаване Смерш. Ямите, в които са нахвърляни телата на разстреляните, са разкопани и са поставени фалшиви документи. Подготвени са и фалшиви свидетели, а неудобните са ликвидирани. След като теренът е „обработен“ на 13 януари 1944 г. се създава Комисия за „установяване и провеждане на следствени действия за причините и обстоятелствата около разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици“. Тя се ръководи от академик Николай Бурденко и посочва като извършители на престъплението „фашистите“. Това е началото на лъжата, която продължава повече от 50 години. Само два примера.

През 1969 година в селцето Хатин в Беларус е издигнат огромен паметник в памет на жертвите на нацизма. Избрано е не случайно името на това село. Целта е да се прикрие името Катин. И в „Болшая советская эниклопедия“ се разказва за Хатин, а не за Катин. През 1978 г. на мястото на Катинското клане е поставен бетонов стелаж с лъжлив надпис : „На жертвите на фашизма – полски офицери разстреляни от хитлеристите през 1941 г.“. На входа на Катинската гора се монтира и паметник посветен на несъществуващи 500 руски военнопленници „също разстреляни“ от немците. Тези факти говорят за патологични убийци и мошеници, каквито светът не познава. През 1990 г. съветската власт сама отстранява фалшивият паметник. През април 1990 г. Михаил Горбачов предаде на Полша архивни документи и призна, че Катинското клане е извършено от руснаците. Същият ден ТАСС съобщи, че непосредствената отговорност е на „Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите престъпления на сталинизма“. На 14 април 2010 г. президентът на Русия Дмитрий Медведев призна, че полските офицери са били разстреляни по заповед лично на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година руският парламент прие декларация, която осъди Катинското клане. На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург в свое решение определи Катинското престъпление като „военно престъпление извършено от властите на СССР“, а през октомври 2013 г. произнесе окончателна присъда срещу Русия, за това, че не е оказала съдействие за разследване на съдбата наекзекутираните в Катинската гора.

Анджей Вайда, големият полски кинорежисьор, когото имах щастието лично да познавам и който създаде великолепният филм „Катин”, сподели с мен през 2000 година: „за престъплението в Катин не може да има давност”. Но аз си мисля и друго. По броя на жертвите, които България е дала след 9-ти септември 1944 г., ние имаме два пъти по-голямо основание да не вярваме на руснаците днес. Те още не са ни се извинили на нас, българите, затова, че почти през целия ХХ век тероризираха нашата държава, че установиха антибългарски комунистически режим, че го крепиха близо половин век, че техните хора тук извършиха същите престъпления като престъпленията на Сталин в самия Съветски съюз. Не вярвам, че днешна Русия, т.е.Русия на Путин, ще се извини на България. Възможно е това да направи някоя друга Русия, в бъдеще. Но ние българите и особено българските политици, когато разговаряме с руснаци, с руски политици, трябва винаги да показваме достойнство, да показваме, че знаем истината, цялата истина, за руските и за съветските престъпления срещу България. И по никакъв начин да не допускаме руснаците да се държат с нас от позицията на някаква по-важна, по-авторитетна, държава. Историята е определила тяхната позиция еднозначно: ВИНОВНИ!
Aлександър Йорданов