Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над
река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се
разбрало, че известната катедрала „Св. Богородица“ в Париж
(на френски: Notre-Dame de Paris), построена шест столетия
по-рано, била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала
да се руши и дори една от стените се пропукала. Мнозина
видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението
– без никакъв успех. Опасността ставала все по-сериозна и парижките
власти трябвало да вземат мерки.

Новината достигнала и до българските земи. Управителят
на Русенската област Митхад паша научил първи и като френски
възпитаник валията поддържал близки връзки с френското
правителство. Без да се поколебае, той откликнал на отправения
апел за помощ към него и изпратил най-добрия архитект, който
познавал – небезизвестния Колю Фичето, в чиито умения вече се
бил убедил лично.

Българинът хванал първия влак за френската столица.
Когато пристигнал на парижката гара, държавните посрещачи
не могли да го разпознаят в навалицата. Те не предполагали, че
този скромно облечен човек е прочутият български строител. Чак
когато гарата опустяла съвсем и Фичето останал на нея сам, те
разбрали кой всъщност е дошъл.

Фичето настоял веднага да го заведат при катедралата, за да
разгледа пукнатината в стените й. Почнал своите проучвания. Не след
дълго време той открил дълбока подпочвена вода, която предизвиква-
ла корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил
една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада.
Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите изпитали огромна благодарност към опитния
български архитект и много настоявали той да остане в Париж.
Нямало как да го склонят за това – чакали го на строежа на
Беленския мост, заради който той бил заложил главата си пред
Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като
се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка.
Някои твърдят, че от нея и до днес струи вода. Ала неколцина от
стотиците българи, които пребивават понатоящем във френската
столица, са отишли лично да проверят това.

Легендата е препубликувана от портала
 „Дестинация Дряново“ – уебсайт, целящ да популяризира
родния град на големия български архитект като туристическа
дестинация.