Какво следва от тази спешна среща на големите? Решава се съдбата на малките народи. Как? Много просто - Чърчил поднася едно листче хартия на своя височайш домакин. На него пише: Румъния - Русия 90%, ние - останалите 10%, България - Русия 75%, ние - останалите 25%, Гърция - Великобритания със съгласието на САЩ 90%, Русия - 10%, Югославия - 50%:50%, и Унгария - 50%:50%. Както пише Чърчил в спомените си, Сталин веднага взел синия си молив и подписал документа. Всичко трае секунди. Съдбата на България е решена - тя става част от комунистическия блок, оглавяван от СССР. Англичаните ни предават с едно драсване на молива. Сталин пък се съгласява веднага, защото не е и мечтал, че западните съюзници ще дадат на поднос Източна Европа на Русия. Без бой. България пък остава зад Желязната завеса до есента на 1989 г.

В началото на октомври 1944 г. Уинстън Чърчил пристига в Москва за среща със Сталин. За втори път в разгара на войната някогашният ревностен организатор на интервенцията срещу младата съветска република, наречен от Ленин "най-голям ненавистник на Съветска Русия", предприема рисковано пътуване до Москва. Целта му е да разговаря със своя съветски колега - премиер и главнокомандващ на армията, която громи немските дивизии, и на която предстои да превземе Берлин и да стигне до Елба. Сключил още през юли 1941 г. съглашение със СССР за съвместни действия против хитлеристка Германия, Чърчил бърза да извлече максимални дивиденти за своята страна от очертаващата се съюзническа победа.

На 9 октомври вечерта се води първият разговор между двамата големи. Главна тема на този разговор е въпросът коя от двете страни "какво надмощие да има в държавите от Югоизточна Европа". След войната Чърчил написа своите забележителни мемоари, цели шест тома, повече от три хиляди страници. В петнадесетата глава на шестия том, под любопитния наслов "Половин лист хартия", той разказва за срещата:

"Бях пределно ясен... Нека видим как стоят нещата на Балканите. Вашата армия е в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преследваме противоречиви цели. Що се отнася до Великобритания и Русия, какво ще кажете, ако имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние имаме деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия разполагаме с по петдесет.

Докато чаках превода, написах на една половинка от лист хартия:

Румъния: Русия 90%, други - 10%;

Гърция: Великобритания (със съгласието на САЩ) 90%, Русия - 10%;

Югославия: 50 на 50%;

Унгария: 50 на 50%

България: Русия 75%, други - 25%.

Бутнах листа на Сталин, който вече бе чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия си молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно.

Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е нужно на човек да седне... След това настъпи дълго мълчание. Листът хартия остана в средата на масата. Най-накрая аз наруших мълчанието: "За да не се сметне, че сме подходили безцеремонно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа." "Не, запазете го", рече Сталин." (Уинстън Чърчил, "Мемоари", том 6, стр. 219).

Чърчил не крие с какво облекчение видял върху листчето със своето ръкописно предложение известната Сталинова "чавка" - отметката, която означава съгласие.

Само няколко месеца по-късно, през февруари 1945 г., московските договорености между Чърчил и Сталин се превръщат по същество, макар и неформално, в част от Ялтенските споразумения, които оформят следвоенната политическа система. И се оказват зелен светофар за социалистическо развитие на страните, попаднали в съветската сфера на влияние.

Разпределението  трае само няколко минути. Принципното споразумение е постигнато. Няма текст, има нещо като келнерска бележка за цената на гарнитурата към основното ядене. Но тази бележка по същество ще остане исторически документ. В рамките на един джамбазлък, за който стоката не знае кому и за колко ще бъде продадена. После се обсъждат въпросите за примирието с България. Тук Чърчил успява да получи съгласието на СССР българската армия и администрация да напуснат Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини. Категорично. Надеждите за обединение на българските земи и народ, свързани от Борис III и политическия кръг около него, с помощта на Германия, угасват. Всъщност не е имало никакъв документ, с който Германия да е поела задължение след победата си да остави тези територии на страната ни. Чърчил смята, че е постигнал успех за каузата на Великобритания. Някои историци преценяват, че споразумението е отстъпка пред Сталин. САЩ са недоволни. Но Чърчил е прав. На практика Гърция остава изцяло в сферата на Англия и САЩ. А чрез Тито той подлага на Сталин динена кора, която ще го подхлъзне по-късно. 

 На 4 февруари 1945 г. в Крим започна Ялтенската конференция на тримата големи и министрите им на външните работи. Тя трябваше да реши съдбата на Германия и съюзниците й след победата и основните моменти за съдбата на Европа, въз основа на които да се подготви и проведе заключителната мирна конференция. Това, което засяга България, е желанието на Чърчил да осигури англо-американско участие (поне в рамките на договорените 25%) в окупацията на България; предварително изплащане на репарациите на Гърция и Югославия; осуетяване постигането на споразумение между България и Югославия, докато не бъде подписан мирният договор. Той иска България да бъде наказана. Да се третира като "вражеска" страна. 

 Трябва да се мисли за сигурността и бъдещето на Централна и Западна Европа. Чърчил разбира, че може би ще се наложи да "жертва" Източна Европа, за да запази останалата й част. Цената е твърде висока. Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, Югославия, България, източните немски земи - всичко това ще остане в съветската сфера на влияние. Но той предпочита "влияние" вместо "окупация". 

Чърчил преглътва този горчив хап. Нищо от това, което бе договорено през октомври 1944 г. в Москва за България, не се променя. С изключение на "договорените" 25% английски интереси, които просто се "изпаряват". Този път Сталин подхлъзва Чърчил. А у кого остава "контрата", ще изпитаме ние в следващите 45 години. Документите от Ялтенската конференция се публикуват на 13 февруари 1945 г. Германия веднага разпространи карта на Европа, на която се вижда дебела линия, разсичаща континента от Нарвик в Норвегия до Солун - Гърция. Това, което е на Изток, е оцветено с червено: съветска сфера на влияние. Твърдят, че тя е изтеглена от Чърчил в нетрезво състояние, в късна нощна доба, подплашен или измамен от Сталин. Означеното на тази карта почти се покрива с онова, което се утвърждава в Потсдам и закрепва по-късно в мирните договори. Едва ли изпитото уиски така е замъглило мозъка на Чърчил, че да не знае какво прави. И все пак в твърде интересната си мемоарна книга "На арената" бившият президент на САЩ Ричард Никсън пише, че по време на една от конференциите в периода на Втората световна война Сталин поканил Чърчил на вечеря. Освен тях там присъствал преводачът на Сталин. Двамата лидери пили и яли до три часа през нощта. Събудилият се в 11 ч следващата сутрин Чърчил не могъл да си спомни какво са говорили със Сталин през нощта: "Боже мой, какво ли съм наговорил на този тип снощи?" Веднага изпратил писмо до Сталин с начален текст: "Уважаеми маршал Сталин! Снощната ни вечеря ми достави голямо удоволствие. Разчитам, че същото може да се каже и за тези въпроси, които ние обсъждахме и по които стигнахме до споразумение." Час по-късно получил отговора на Сталин: "Уважаеми господин премиер-министър! Не се безпокойте за това, което Вие говорихте вчера вечерта. Аз също бях пиян... Преводачът е разстрелян." ("На арене", изд. "Новости", Москва, 1992 г., стр. 144). Героите и свидетеля ги няма. 

Единствен Бог знае истината Дял от нея е, че България бе включена в цената, осигуряваща свободата на останалата част от Европа. Може би единствената полза от участието ни във войната срещу Германия е, че запазихме границите си от 1941 г. С цената на около 30 000 убити плюс жертвите на "вътрешния фронт".