Постинг
26.08.2012 19:42 -
Димитър Списаревски
Димитър Списаревски. Познато ли ви е това име? Най-вероятно само на малка част от вас, но това е нещо нормално. Списаревски бил един съвсем обикновен летец, който както мнозина други милиони смели мъже е участвал във Втората световна война. Един съвсем обикновен войник. Поне до 20 декември 1943г., когато името му се превръща в сакрален символ на българската храброст. Съвсем млад, само на 27 години, на Списаревски му се наложило да се сблъска с ужаса на войната и да се изправи срещу врага. По време на военното си обучение младият летец бил характеризиран от съратниците си като дързък и буен. В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги ‘балкански туземци’. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. Той заявява на другарите си: “..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него’.. А друг път: ‘Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!”. Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.
И както се оказало той не говорил празни приказки. На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи ‘летящи крепости’ Б-24 Либърейтър /"Освободител"/, охранявани от 50 изтребители се насочила да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски бил един от изтребителите на бойно дежурство. Това бил първият му боен полет, за който той се готвил отдавна. В разгара на въздушната битка, Списаревски успял да свали вражеския самолет с изключително смел маньовър, но уви съвсем скоро патроните на бордовата му картечница свършили. И точно тогава…в онзи кратък, може би няколко секунден момент, Списаревски взел решение, което коствало живота му, но и го превърнало във вечен символ на храбростта. Без колебание, той се врязал във водаческата машина. Бомбардировачът бил разцепен във въздуха, спасил се само опашният стрелец, който бил изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски паднал на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му било открито сред отломките. Врагът бил принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.
Димитър Списаревски е смятан за национален герой. Той не е възрожденец, отдал живота си на каузата. Не е живял в толкова тежки времена, както националните ни герои. Неговото величие си проличало единствено в онзи миг. Имал е избор – можел е да не вземе участие в тази тежка и ненужна никому война. Можел е в онзи студен зимен ден 20 декември да не жертва живота си, но не го е направил. Безпримерният героизъм, проявен от него не може да бъде описан. Ние от „Българска история” оставаме на вас да се замислите какво е това нещо, което може да накара човек да пожертва всичко в името на родината си? __________________
И както се оказало той не говорил празни приказки. На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи ‘летящи крепости’ Б-24 Либърейтър /"Освободител"/, охранявани от 50 изтребители се насочила да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски бил един от изтребителите на бойно дежурство. Това бил първият му боен полет, за който той се готвил отдавна. В разгара на въздушната битка, Списаревски успял да свали вражеския самолет с изключително смел маньовър, но уви съвсем скоро патроните на бордовата му картечница свършили. И точно тогава…в онзи кратък, може би няколко секунден момент, Списаревски взел решение, което коствало живота му, но и го превърнало във вечен символ на храбростта. Без колебание, той се врязал във водаческата машина. Бомбардировачът бил разцепен във въздуха, спасил се само опашният стрелец, който бил изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски паднал на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му било открито сред отломките. Врагът бил принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.
Димитър Списаревски е смятан за национален герой. Той не е възрожденец, отдал живота си на каузата. Не е живял в толкова тежки времена, както националните ни герои. Неговото величие си проличало единствено в онзи миг. Имал е избор – можел е да не вземе участие в тази тежка и ненужна никому война. Можел е в онзи студен зимен ден 20 декември да не жертва живота си, но не го е направил. Безпримерният героизъм, проявен от него не може да бъде описан. Ние от „Българска история” оставаме на вас да се замислите какво е това нещо, което може да накара човек да пожертва всичко в името на родината си? __________________
Следващ постинг
Предишен постинг
В школата не е набил никой - свадата и мелето или джурума или сбиването става на тъмно, при изгасено осветление и не се знае кой-къде е удрял.
Нещо повече - боя е прекъснат и вечерта е регистрирано повреденото вещево имущество - мисля бяха някакви чинии.
Разбира се, този детайл не е важен, а ЛИЧНОСТТА НА СПИСАРЕВСКИ!
Има друг случай в който мисля уфря плесници на двама германци в български бар не станали на бгхимна, но в друг случай ухото му е превързано след като македонец при свада го ухапва в поредното меле.
цитирайНещо повече - боя е прекъснат и вечерта е регистрирано повреденото вещево имущество - мисля бяха някакви чинии.
Разбира се, този детайл не е важен, а ЛИЧНОСТТА НА СПИСАРЕВСКИ!
Има друг случай в който мисля уфря плесници на двама германци в български бар не станали на бгхимна, но в друг случай ухото му е превързано след като македонец при свада го ухапва в поредното меле.
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ