търговия на БФБ :: За депортирането на българите в Бесарабия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.03.2012 13:17 - За депортирането на българите в Бесарабия

Автор: milom Категория: История

Прочетен: 2671 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.03.2012 13:19

През 1774 г. в Кючюк – Кайнарджа (Северна Добруджа), вече „освободила” татарите (българите), Екатерина II наложи на Султана правото да покровителства християните в Отоманското царство.
Веднага щом Екатерина АнхалтцербстдорнбургСКА стана „покровител на на християните”, започна насилствената депортация на българи в Бесарабия и въобще в Русия и импортация на тяхно място на главно мюсулмански цигани, черкези и прочие чергарстващи и катунарстващи елементи. Ако някой си мисли, че циганите в България биле „древни” и „индийци”, които вървели с „прабългарите от Азия”, за да им подковават конете (д-р Божидар Димитров и други от тоя сорт), трябва да си промени начина на мислене. След 1791 г. 360 хил. българи, по некои оценки над 500 хил. са депортирани главно насила, след като им разрушиле селата и ограбили добитъка, а други подмамени с рубли от руските шпиони. Половината от тях измират на чуждата земя, другата половина оцеляват и стават с много труд големи земевладелци-„кулаци”, ограбени и доведени до човекоядство от руските болшевици след войната.

Георги Раковски публикува във Франция статия, в която информира европейската общественост, че Русия подменя най-работливото и качествено християнско население на България с мюсулманско, не ставащо за работа, а главно за грабеж и апелира Европа да спре тоя геноцид към българския народ. Това наистина променя отношението на Европа към българската съдба. Френският министър-председател Франсоа Гизо при крал Луи Филип „Гражданина” (дедото на Цар Фердинанд) изпраща крупния френски интелектуалец, икономист Жером-Адолф Бланки, който през 1841 г. издава книгата си „Пътуване из България”.

През 1842 Раковски се включи в Българския антируски център в Париж, основан през 1836 г. от Александър Екзарх (медик, дипломат в Париж) и просъществувал до 1846 г. В тоя център членуваха по различно време 21 крупни български интелектуалци от европейски калибър кат френските академици от Сорбоната проф. д-р Петър Берон (лекар, философ, енциклопедист) и проф. д-р Никола Пиколо (лекар, литератор), княз Никола Богориди (министър на финансите и Княз на Молдавия), княз Гаврил Кръстевич (Княз на о-в Самос, професор по търговско право в Юридическата академия в Цариград, Губернатор на Източна Румелия), Иван Екзарх, д-р Стоян Чомаков (хирург, водач на Църковните борби за Екзархията), Любомир Стоянович (министер на просвещението на Сърбия), д-р Иван Селимински (лекар, организирал Българския чуждестранен легион от 2000 щика в Кримската война), д-р Димитър Кирович (лекар, дипломат), Петър Костович, д-р Теохар Пиколо (юрист), проф. д-р Петър Протич (лекар, поет), проф. д-р Георги Атанасович (съдебен медик и токсиколог на Букурещкия университет, министър на просвещението) и все от тоя калибър.
Раковски издава брошурата-апел към българския народ „Преселение в Русия и руската убийствена политика към българите”, за да са не лови на руските лъжи и да са изселва в Русия. Председателят на русофилската „Добродетелна дружина” (самонарекла са Букурещки революционен комитет, отричан от Христо Ботев) русофилът милионер Христо Георгиев (брат на Евлоги Георгиев) изкупува целия тираж на брошурата на Раковски, за да не може да достигне до българския народ. Христо Ботев нарича Христо Георгиев „Хачо Горгорбашията”, омразата му към русофилите е пословична, Ботевите карикатури на русофилите и руската политика във в. Тъпан и другаде са уникални и актуални и до днес.

Нагоре