Постинг
26.01.2012 10:53 -
ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА-3част
В навечерието на войните България е най-милитаризината държава на Балканите( с 9 полка на 1 млн население) пред Сърбия (8 полка), (Румъния 5, 2 полка), Турция (3, 4) полка; на един полк е имало и най-много офицери. Тя превъзхожда съседите си и по отношение на кавалерия, артилерия и инженерни войски. Към началото на войната Б-я разполага с 2952 действащи офицери и 4150 запасни или общо 7102 души.; подофицерите били около 5000, войниците около 53 000 (иде реч на армия извън мобилизация). Офицерите над 80 % са завършили Военно училище. Останалите са минали 1 годишни курсове. Все пак броят на офицерите през войната не се оказва достатъчен и за целта фелдфебели са назначавани на офицерска служба. Тази милитаризация довежда до приказката "Прусия на Балканите". Въоръжеността и подготвеността, както и високият морално-боеви дух на войската прави впечатление на всички чужденци. През войната боевите качества на Българската армия и особено "ударът на щик" превръщат това впечатление във възхищение.
Но тази сила на България очертава и нейната слабост. В подобни на Балканската коалиция, по-слабите партньори са склонни да се обединят срещу най-силния партнор, който накрая се оказва в неизгодна позиция.
===
Все пак не бива да идеализираме Българската армия дори и в навечерието на този върхов момент за нейната изява, защото тя не остава чужда на пороците на тогаващното общество. Предполагам Гарамел и зеленоокият ще се разровят около заемите за въоръжаване и корупционните скандали около тях. Само ще спомена , че за периода 1901-1909 за военни цели са взети заеми за 480 млн. зл. лв. (реално получени около 404 млн). По тези заеми до края на 1936 г. са изплатени 474 млн лихви и само 57 млн погашения.
Няма да пропусна, обаче, бюрократизма и разхищенията, като масовите злоупотерби с храна, облекло и медикаменти. Георги Марков спомена в едно интервю наскоро, че премълчал за "спестените пари за анти-холерна ваксина", което се оказало от огромно значение при Чаталджа. Всъщност тези пари били спестени за да бъдат насочени по други направления - сред тях и "дневни и пътни" за фаворитизираните офицери. Както отбелязва Петър Тодоров "знаеше се, че тези пари ще се изядат - нез значение от кого, за какво и как". При всеки нов военен бюджет средствата отделяни за за заплати и повишения нарастват, като за периода от Сръбската война (1886) до Балканските (1912) средствата за това нарастват около 250% като съотношение към жялостния военен бюджет. Нарастват прогресивно т.нар. "канцеларски" (т.е. не строеви) щатове. Пак Тодоров иронично отбелязва за военния бюджет 1912: "Централното управление ще поглъща в 1912 1 053 892 лв (спрямо 502 000 лв. за 1901 г.), понеже там ще жертват силите си, между другите чиновници, 10 генерали, 18 полковници, 32 подполковници, 26 майори и 24 капитани - по-нисши офицери почти нямат достъп вътре. През тоз галантен нестроен баталон, конструиран според щата на руската армия преди Манджурската катастрофа, възниква неволно въпросът: а какво ли би било централното управление на нашето Военно министерство , ако ние имахме армията на велика държава? Защото Германия, армията на която е 11, 5 - 12 пъти по-голяма от нашата, отделя за своето централно управление само 2, 52 млн лв.". (цитат по Р. Даскалов, Българското Общество 1878 - 1939 ).
Но тази сила на България очертава и нейната слабост. В подобни на Балканската коалиция, по-слабите партньори са склонни да се обединят срещу най-силния партнор, който накрая се оказва в неизгодна позиция.
===
Все пак не бива да идеализираме Българската армия дори и в навечерието на този върхов момент за нейната изява, защото тя не остава чужда на пороците на тогаващното общество. Предполагам Гарамел и зеленоокият ще се разровят около заемите за въоръжаване и корупционните скандали около тях. Само ще спомена , че за периода 1901-1909 за военни цели са взети заеми за 480 млн. зл. лв. (реално получени около 404 млн). По тези заеми до края на 1936 г. са изплатени 474 млн лихви и само 57 млн погашения.
Няма да пропусна, обаче, бюрократизма и разхищенията, като масовите злоупотерби с храна, облекло и медикаменти. Георги Марков спомена в едно интервю наскоро, че премълчал за "спестените пари за анти-холерна ваксина", което се оказало от огромно значение при Чаталджа. Всъщност тези пари били спестени за да бъдат насочени по други направления - сред тях и "дневни и пътни" за фаворитизираните офицери. Както отбелязва Петър Тодоров "знаеше се, че тези пари ще се изядат - нез значение от кого, за какво и как". При всеки нов военен бюджет средствата отделяни за за заплати и повишения нарастват, като за периода от Сръбската война (1886) до Балканските (1912) средствата за това нарастват около 250% като съотношение към жялостния военен бюджет. Нарастват прогресивно т.нар. "канцеларски" (т.е. не строеви) щатове. Пак Тодоров иронично отбелязва за военния бюджет 1912: "Централното управление ще поглъща в 1912 1 053 892 лв (спрямо 502 000 лв. за 1901 г.), понеже там ще жертват силите си, между другите чиновници, 10 генерали, 18 полковници, 32 подполковници, 26 майори и 24 капитани - по-нисши офицери почти нямат достъп вътре. През тоз галантен нестроен баталон, конструиран според щата на руската армия преди Манджурската катастрофа, възниква неволно въпросът: а какво ли би било централното управление на нашето Военно министерство , ако ние имахме армията на велика държава? Защото Германия, армията на която е 11, 5 - 12 пъти по-голяма от нашата, отделя за своето централно управление само 2, 52 млн лв.". (цитат по Р. Даскалов, Българското Общество 1878 - 1939 ).
"Българи, в продължение на 25-годишното ми царуване съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока аз желаех да върви постоянно българският народ. Провидението обаче е отсъдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодата на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача.
Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия, направени за достигането на тази цел, както от Великите сили, така и от българските правителства, не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи. Сълзите на балканския роб, воплите на милионното християнско население не можеха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка.
И българският народ си спомни пророческото слово на Царя-освободителя: "Святото дело трябва да се доведе докрай!"
Нашето миролюбие се изчерпа... За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и и имота.
Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената приготвените за отбрана на отечеството синове.
Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.
Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители - руските освободители - и нека лети от победа към победа.
Напред! Бог да е с нас!
София, 5 октомври 1912 г."
цитирайОтвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия, направени за достигането на тази цел, както от Великите сили, така и от българските правителства, не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи. Сълзите на балканския роб, воплите на милионното християнско население не можеха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни еднородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка.
И българският народ си спомни пророческото слово на Царя-освободителя: "Святото дело трябва да се доведе докрай!"
Нашето миролюбие се изчерпа... За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и и имота.
Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената приготвените за отбрана на отечеството синове.
Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена.
Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители - руските освободители - и нека лети от победа към победа.
Напред! Бог да е с нас!
София, 5 октомври 1912 г."
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
