Слабото развитие на балканските страни налага общи действия срещу Турция В навечерието на войната Сърбия, Гърция и Черна гора са все още изостанали земеделски държави Иван Петрински

Снимки, възстановки и съставно изображение: автора Страните участнички в Балканския съюз (1912-1913 г.), представени с държавните си знамена по това време, и с троновете на владетелите си (от дясно на ляво по азбучен ред): трон на цар Фердинанд (1887-1918), Софийски исторически музей; трон на крал Отон (1832-1862), използван ритуално по времето на крал Георги I (1863-1913) и до края на гръцката монархия (1974 г.), Национален исторически музей-Атина; трон на крал Петър I Караджоржевич (1903-1918 и 1918-1921) от възпоменателна картичка, представяща ритуала по миропомазването му в обителта Жича (Кралевско), компютърна възстановка; трон на крал Никола I Петрович-Негош (1860-1918 и 1910-1918) от кралската му коронация през 1910 г., възстановка (оригиналната снимка е силно повредена). Вдясно Ц трон на султаните Абдул Хамид II (1876-1909) и Мехмед V (1909-1918), от вила Алатини (до Солун), Национален исторически музей-Атина; Сребърна чаша с позлата и с форма на череп, носеща дата 20 януари 1912 г.Ф и пояснителен текст - 811 г., напомнящ за трагичния край на похода на византийския император Никифор I Геник (802-811) в България, Национален политехнически музей-София.

/Продължение от миналия четвъртък/

Второто десетилетие на ХХ в. балканските държави започват с ясното съзнание за неизбежна война с Турция. Бившата империя е в безсъзнание и спешните действия за съживяването й не носят очакваните резултати. Надеждите, с които на Балканите посрещат Младотурската революция, бързо се изпаряват. Сигурно е само едно - време е за завършване на освобождението на балканските народи, а изглежда невъзможно това да стане по друг начин, освен с общи военни действия на балканските държави. Войната за османското наследство трябва да започне.

Макар и вече да са създали свои национални държави, балканските народи никак не са изпълнили националните си задачи, големи части от тях са все още в имперските останки, съхранени на Балканите по волята на великите сили.

Млади, амбициозни и напористи, малките балкански държавици на юг от Дунав имат тепърва да решават колосални стопански задачи. Изоставането им спрямо европейските държави, които не са били под робство, е повече от забележимо.



* * *

Въпреки впечатляващия стопански подем през първото десетилетие на ХХ в., в навечерието на Балканската война България остава със слабо развита промишленост. Всички необходими й машини и съоръжения все още са изцяло вносни. Статистическите годишници на Българското царство, издавани от 1909 г. насетне, са напълно изчерпателни. През 1911 г. каменовъглените мини в Перник и Бобов дол, както и някои по-малки, задоволяват едва 41.3% от нуждите на страната, останалите 268 556 т каменни въглища се внасят. Мед се добива в слабо рентабилната мина "Плакалница", а олово и цинк - в мина "Благодат" (до Босилеград). Пак през 1911 г. са внесени почти 60 хиляди тона метали и метални изделия.

До войната България не произвежда военна техника. Софийският артилерийски арсенал е единственото военно предприятия. Тук се работят някои боеприпаси за пехотата - до 1.2 млн. патрона в денонощие, изработва се войнишко снаряжение, конска амуниция. В Арсенала се поправя пехотно и артилерийско въоръжение, както и войсковите измервателни уреди. Но ако в мирно време тази дейност напълно задоволява нуждите на войската, то в случай на война производството на Софийския арсенал би било крайно недостатъчно.

В 6 фабрики се правят взривни вещества, предимно каменарски барут, който не намира съществено приложение във войската. Останалите предприятията, чиято продукция би била важна при водене на война - сапун, растителни масла, химикали, също не произвеждат достатъчно дори за мирно време. Необходимото в този случай запасяване с тези производства не е направено.

Благодатният климат в централните части на Балканския полуостров и трудолюбието на българина винаги са осигурявали достатъчно за прехраната. Все в предвоенната 1911 г. мелниците в България произвеждат достатъчно, голяма част от брашното се изнася. Захарната фабрика в София и 7 фабрики за захарни изделия из страната не успяват обаче все още да задоволят вътрешното потребление.

Текстилните предприятия са 72, а почти 12% от производството им е за износ. Благоприятно е, че непосредствено преди войната почти ? от необходимите суровини за българската промишленост се добиват в страната, а над 17% от цялата продукция й се изнася.

Като предимно селска страна, България произвежда необходимите храни и дървен материал за водене на война. Зърнените храни от всякакъв вид през 1912 г. са 2.67 млн. т. Голяма част от тях отиват и за износ. От техническите култури и плодовете само памук все още се внася. Отглеждат се достатъчно животни, само конете са почти половин милион през 1912 г.

Напълно достатъчни са волските коли (почти половин милион) и държавните пътища, макар и в лошо състояние. Железопътната мрежа е от почти 2 хиляди км с 212 локомотива и 5 хиляди вагона, но качеството им не отговаря напълно на военновременните изисквания.

Основните държавни разходи до 1912 г. са за военни нужди. Населението на България пак тогава достига 4, 43 млн., над 81% от които са етнически българи. Предварителните пресмятания дават увереност, че българската войска при нужда може да достигне до 700 хиляди души.

България започва Балканската война без необходимото за воденето й. Не са заделени нужните запаси от продукти, чието производство е недостатъчно дори в мирно време.

В навечерието на войната останалите страни от Балканския съюз са по-слабо развити. Сръбското стопанство не задоволява мирновременните нужди на страната. Изключение правят брашното, шаяците за униформи, брикетите и конопа, част от които остават и за износ. Единственият оръжеен завод е в Крагуевац, а огромната част от оръжията, боеприпасите и снаряжението се внасят. Обилието от селскостопански продукти често не може да стигне до потребителите дори в мирно време поради неразвитата транспортна система, железопътните магистрали са с дължина малко над 900 км. Както и при останалите балкански страни, военните разходи са най-значителното перо в държавния бюджет, над 23% през 1911 г. Сърбия можеше да набере до 400 хиляди мъже във войската си.

Стопанството на Гърция е още по-слабо развито в сравнение с българското и сръбското. Мините и обработката на метали задоволяват незначителна част от нуждите. Едно-единствено металургично предприятие, всъщност малка леярна, топи олово. Дори строителството на лодки и малки плавателни съдове е в зародиш. Няколко текстилни фабрики, мелници, спиртоварни, фабрики за захар и сапун допълват картината на гръцкото стопанство. Наистина, работилниците за дървено масло са цели 5193, но 5120 от тях използват само ръчни преси за маслини и продукцията им е некачествена, поради което не е подходяща за износ. В тогавашните си граници, малко след полуостров Атика на север, Гърция има и слабо развито селско стопанство, за разлика от останалите балкански страни.

Общата дължина на гръцките железни пътища е 1439 км, но предимно теснолинейки с много слаба пропускателна способност. Значителен за времето флот от 882 ветрохода и 261 парахода осигурява добро участие на гръцките търговци в сделките Изток-Запад. Въпреки значителните държавни дългове, страната заделя за военни нужди почти 22% от годишните си разходи. Във военно време Гърция може да набере до 300-хилядна войска.

През 1912 г. черногорците успяват да натрупат държавен дълг от 6.5 млн. крони, което е 400% от годишните приходи на държавата, и да построят 17 км железен път. При нужда черногорската войска може да достигне до 30 хиляди.

Турция е мастодонтът сред участниците в балканските събития от 1912-1913 г. На огромната си територия страната разполага само с няколко военни предприятия, предимно за военен и ловен барут. На практика цялото въоръжение на турската армия е от внос.

Цели 80% от населението е заето в нискодоходното турско селско стопанство, което няма как другояче да бъде характеризирано освен като крайно изостанало.

Железопътните линии в европейската част на страната са с дължина 1557 км, търговският флот е незначителен, а износът е под 70% от стойността на вноса. Почти 28.4% от държавните разходи са за обслужване на дългове към чужди банки при 32-процентен дефицит и 33.8% от държавните разходи за военни нужди. При население от почти 25 млн., Турция без много усилия е в състояние да доведе войската си до 1 милион войници и офицери.



Извори



"Младотурският режим [от юли 1908 г.] не направи нито една стъпка за подобрение поминъка на населението в Македония . . . А всичко, що можеше да се извърши за сковаването на християните, особено на българите, тоя режим извърши с голяма бързина: . . . 2. . . .новият турски режим продължава да прави най-опасната политика с черковния въпрос, за да интригува и да раздухва междуособици сред християните отомани. 3. Младотурският режим се опита да закрие и училищата на българите . . . 4. Издаде закон против безделниците и установи боя за наказателно средство въпреки чл. 26 от Конституцията [от 1876 г.], който забранява биенето и мъченето като наказателно средство в ръцете на властта и нейните органи . . . 5. Издаде стеснителен закон за печата. 6. Ограничи свободата на събранията и сдруженията. 7. Организира турски банди за тероризиране българското население и постепенното избиване на всички бивши воеводи и четници . . . 9. Загрижи се да засили турското население със заселване моаджири [изселници], на които отстъпва най-добрите земи . . .

Задоволиха се само да изиграят и да парализират революционната борба и външната намеса, за да продължат дните на своята сурова власт над подчинените народи и заграбените земи. Толкоз по-зле за тях! За лишен път те доказват, че се намират в предсмъртна агония. Ние трябва да ускорим тоя процес и да се освободим от тежестта на тоя умирающ труп, който днес се именува Отоманска империя.

Нам, на българите, които сме болшинство в Македония и най-много теглим от турския режим, налага се дългът отново да почнем борбата за свобода и да не спираме вече тая борба . . ."

Из Позив на Централния македонски комитет, София, 1 март 1910 г.

ето някои данни за балканските държави в навечерието на 1912 г.:


площ население

Османска империя: 2 983 000 км2 24 800 000
България: 95 223 км2 4 430 000
Гърция: 63 211 км2 2 631 000
Сърбия: 48 303 км2 2 911 000
Черна гора 9 081 км2 247 000

В България през 1912 г. е имало три държавни конезавода, споменатите вече 6 барутни фабрики, 212 локомотива, 4605 товарни вагони и 335 пътнически, 3 парахода, 9 шлепа, 2 миноносеца и 5 парни катера.
Артилерията се е състояла от 186 батареи с 324 оръдия-75мм Шнайдер-Кане, 36 гаубици 120мм Шнайдер, 56 оръдия Круп и 36 Шнайдер ( това е за планинската артилерия).
Авиацията е имала ....1 самолет, но в процеса на бойните действия България придобива още 18 - Блерио, Албатрос, Нюпорт и др.
Общата численост на българската войска през 1912 г. е 500 хил. души (батальони - 207, батареи - 186, ескадрони - 47).

iupfasust
http://www.buybootugg.com/ Uggs Outlet
http://www.uggboots-discout.com/ Ugg Boots Sale
http://www.cheapbootugg.com/ Cheap Ugg
http://www.uggboots-winter.com/ Ugg Outlet
http://www.winter-uggboots.com/ Uggs Outlet
http://www.uggbootsbuyalot.com/ Cheap Ugg Boots
http://www.backuggboots.com/ uggs outlet
http://www.uggbootstoback.com/ Cheap Uggs
http://www.uggbootsaledollar.com/ Ugg Outlet
http://www.discountbootsale.com/ Uggs Sale
http://www.shoesforwinter.com/ Uggs
http://www.bootsonline-ugg.com/ Uggs Outlet
http://www.bootoutletssale.com/ Ugg Outlet
nkgdpbpdj
<a href=http://www.buybootugg.com/#cfwojehmb>Uggs Outlet</a>
<a href=http://www.uggboots-discout.com/#jpuwikoed>Ugg Boots Sale</a>
<a href=http://www.cheapbootugg.com/#jhludmgnb>Uggs Outlet</a>
<a href=http://www.uggboots-winter.com/#dqvkdtxtu>Ugg Boots Sale</a>
<a href=http://www.winter-uggboots.com/#lpbwrubru>Ugg Boots Sale</a>
<a href=http://www.uggbootsbuyalot.com/#untievlio>Cheap Ugg Boots</a>
<a href=http://www.backuggboots.com/#bjrptcpqf>Cheap Uggs</a>
<a href=http://www.uggbootstoback.com/#vwwtefltk>Ugg Outlet</a>
<a href=http://www.uggbootsaledollar.com/#wgmswrjdz>Cheap Ugg</a>
<a href=http://www.discountbootsale.com/#romznlsiw>Uggs Sale</a>
<a href=http://www.shoesforwinter.com/#tgozeohio>Ugg Outlet</a>
<a href=http://www.bootsonline-ugg.com/#xknbmezwo>uggs for sale</a>
<a href=http://www.bootoutletssale.com/#hgoljuhqx>Cheap Ugg Boots</a>
kbdpprdsg
<a href=http://www.buybootugg.com/#devydylwe>Ugg Sale</a>
<a href=http://www.uggboots-discout.com/#zzhwgjqla>uggs outlet</a>
<a href=http://www.cheapbootugg.com/#pykkofdbn>Ugg Boots</a>
<a href=http://www.uggboots-winter.com/#ibxayajra>Ugg Boots</a>
<a href=http://www.winter-uggboots.com/#tjygyaoph>Ugg Outlet</a>
<a href=http://www.uggbootsbuyalot.com/#dpwwdupwi>uggs outlet</a>
<a href=http://www.backuggboots.com/#uoadfmeql>uggs outlet</a>
<a href=http://www.uggbootstoback.com/#mytyholbi>Ugg Outlet</a>
<a href=http://www.uggbootsaledollar.com/#xxwpacdjr>Cheap Ugg Boots</a>
<a href=http://www.discountbootsale.com/#hqhavbapn>Ugg Boots Sale</a>
<a href=http://www.shoesforwinter.com/#tiloxfgpe>Cheap Ugg</a>
<a href=http://www.bootsonline-ugg.com/#zljwbntjh>Ugg Sale</a>
<a href=http://www.bootoutletssale.com/#eeypkbhsp>Cheap Ugg</a>