Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2011 13:35 - РЕКВИЕМ ЗА БОГАТИЯ АРХИВ НА БОЗВЕЛИ-3част
Автор: milom Категория: История   
Прочетен: 1689 Коментари: 0 Гласове:
0



 Както трябва да се очаква - за разлика от Научния архив при БАН - картината с ръкописите на Неофит Бозвели, попаднали в институциите на Българската православна църква, е по-сложна и не така ясна. Наскоро в книгата си "Из църковното ни минало" (2009а) доц. д-р Христо Темелски напомни за нея със статията "Неизвестни документи за Доростолочервенския митрополит Григорий в ЦИАИ" (2009б: 178 и сл.). В изложението му срещаме дял, който в случая е от особено значение за нас - "Документи, останали от архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели". Коментира се онази част от ръкописното наследство на Бозвели в това архивохранилище, попаднало там в началото на 20-те години. От друга страна, с някои свои фрагменти тя като че ли има връзка с така наречената тук "сбирка екзарх Стефан". Авторът е изпълнил скромната си задача и добросъвестно е оповестил съхраненото от книжовника Бозвели, което среща в личния фонд на митроп. Григорий Доростолочервенски, обработен в "Църковно-историческия и архивен институт" (ЦИАИ) към Българската патриаршия - наследник на "Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод". Налице е и благородният му повик тези материали да бъдат анализирани, да влязат в обръщение при оценка и представяне както делото на еп. Григорий, така и на архим. Бозвели. Ето кои ръкописи са намерили място в раздела "Документи, останали от архим. Неофит Хилендарски Бозвели" според статията на Хр. Темелски:

1. № 9178. Ръкописна Славянска граматика (85 л.);

2. № 9181. "Слово" от Неофит Бозвели от 1845 г. за нуждите от Балканска академия на науките;

3. № 11625. 50 листа, които включват 10 фрагмента от съчинения на архим. Бозвели ("Любовта към отечеството...", "Реч за добродетелта", "За злобното изкореняване и за доброто насаждаване", "Сочинение осмочастних речей" и др.).

Тук ставаме свидетели на поредната загадка около съдбата на Бозвеливия архив. От една страна, излиза, че по-горе посочените материали постъпват в музея към Св. Синод в София още през 1922 г. От друга страна, след като ни е позната картината от използвани ръкописи в двата труда на проф. М. Арнаудов, това със сигурност трябва да е част от архива на Бозвели, който екзарх Стефан е получил според завещанието на митроп. Василий Доростолочервенски през 1928 г. Беглата съпоставка между конспективно упоменатото съдържание на "сбирка екзарх Стефан" от Арнаудов през 1930 г. и тук застъпеното обаче свидетелства за значителни липси - главно по линията на преведените от руски цялостни, от по няколко стотин страници, текстове с религиозен и философски характер. Възниква предположението, че точно тази част от Бозвеливия архив е станала жертва на жестоките англо-американски бомбардировки през януари-март 1944 г. Те са засегнали редица градове като Враца, Дупница, Плевен, но най-съкрушителни с последиците си - с хилядите убити и ранени, със стотиците разрушени жилища и обществени сгради - са били за столицата София (вж. Янев 2009).

Допълнителна светлина за трагичните събития през януари-март 1944 г., с последици за основните институции на Българската православна църква в София (Синодалната палата, Софийската митрополия, Духовната академия, Църковния историко-археологически музей, библиотеката на Св. Синод...) хвърля статията "Бомбардировките през 1944 г. и Българската православна църква" на Хр. Темелски, включена в същия негов сборник (вж. цит. книга, с. 337-340). В нея се привличат свидетелствата на скромен божи служител, преживял погрома на самото място, лично положил усилия да спаси нещо от имуществото и от книгите в горящата сграда на Св. Синод. Може би част от архивните материали на "сбирка екзарх Стефан" са били именно сред спасените от него, а останалите са погълнати от пожарите.

Допълнителният оглед днес на "Инвентарната книга" на ръкописите, които в момента се съхраняват в "Църковно-историческия и архивен институт" при БПЦ, даде като резултат още едно благоприятно уточнение във връзка с оцелялото наследство на архим. Неофит Бозвели. Оказа се, че вън от групата инвентирани материали от фонда на митрополит Григорий Доростолочервенски и познати ни от цитираната статия на Хр. Темелски, тук се намират още редица оригинални и важни за възрожденската прозопография и историография текстове на мъченика-заточеник. В "описа" те съставят друга група архивни единици (№, № 9281, 9292, 9293, 9306...) и сред тях са:

Пълният текст на авторовия оригинал на диалога "Плач бедная Мати Болгария" (144 с.); "Краткое начертание жизни Николая Димчовича" (част); диалогът "Краткий въпрос препростаго болгарина"; "Прошение болгарскаго народа къ Високой Порты"; Протокол за съглашението между Зограф и х. Викентий; писма до видни личности и пр.

Със сигурност се налага изводът, че този цикъл архивни материали на Неофит Бозвели отвежда към онези негови части, които стават притежание на проф. М. Арнаудов сравнително късно, в началото на 40-те години. Тук, както се убеждаваме, е предаденият му на 10 ноември 1940-та от учителя Панчо Павлов (родственик на еп. Климент Браницки) оригинал на диалога "Плач бедная Мати Болгария". Останалите знаем, че съставят така наречената "сбирка архим. Амвросий", която Арнаудов получава през август 1940 г. Всъщност това са били предпоставките ученият да се заеме с идеята да подготви и издаде през 1942 г. книгата "Непознатият Бозвели".

Ако е трудно обяснимо как тези ръкописи са се оказали сред случайно оцелелите при бомбардировките през 1944 г., сравнително лесно разбираемо е как те, от лично притежание на проф. Арнаудов, са попаднали в хранилището на тогавашния "Централен църковен историко-археологически музей към Св. Синод". За да си изясним случая, сме подпомогнати от бележка в "Инвентарната книга" на тази институция, в която ясно и точно е документирано следното:

"От № 9273 до № 9311 купени от проф. М. Арнаудов за 10,000 лева по решение на Св. Синод през м. юни 1943 год. Вж. Протокол № 38..." (ЦИАИ, Инв. книга, с. 41).

А това са именно въпросните ръкописи, свързани с наследството на Неофит Бозвели, щедро предоставени му като дарение от софийския учител Панчо Павлов и бившия русенски протосингел архим. Амвросий. Намерили място в наскоро публикуваната книга на професор Арнаудов, те са му свършили работа и според него е редно да заемат мястото си в подобаващото им книгохранилище... Ако на някого направи впечатление, че той през 1957 г. публикува писмо на Бозвели до калофереца Генко Драганов, което е също от "сбирка архим. Амвросий", а то не фигурира сред продадените през м. юни 1943 г. на Светия Синод, причината е не в проф. Арнаудов, а в бившия протосингел на Русенската митрополия, който му го е предал (дали само него?...) малко по-късно, на 23 август в същата година. По тази причина то е нямало как да влезе в книгата "Непознатият Бозвели", нямало е как да бъде и сред предоставените материали в Църковно-историческия музей...

Възниква въпросът - какви са целите на този обзор, в името на какво е предприет предлаганият преглед на фазите, през които преминава представата за съхраненото от книжовника Неофит Бозвели от 20-те години на XX век до днес и степента на неговото публично оповестяване. Отговорът на този въпрос ще се опита да даде предлаганата книга с голяма част от своите страници. Създават се предпоставки за изводи с друг мащаб за драмата на личността и търсенията на писателя, за неговото по-пълно и обхватно творческо присъствие, за по-голяма сигурност в определяне на мястото му както в гражданско-политическата динамика на националния живот, така и в сферите на литературния развой, на духовно-философското начало в живота на възрожденеца през XIX в.

Първият извод, който се налага въз основа на проследените факти, е, че наследството на архим. Неофит Бозвели се нуждае от едно ново, съвременно представяне, което категорично ще преодолее досегашните опити в тази насока и читателят ще има възможност да го види в съвсем друга светлина. Става дума за практически невлезли в обръщение внушителен брой оригинални текстове, да не говорим за преводните съчинения, за кореспонденцията. Ще се окаже, че епистоларното му наследство - тръгващо от различни поводи, пръснато и несистематизирано - в никакъв случай не отстъпва на онова, което свързваме с името на съвременниците му йером. Неофит Рилски или Райно Попович, на Раковски и Славейков. Това би могло да стане чрез том с надслова "Все още непознатият Бозвели". Но истински наложителното е - пълна систематизация и атрибутиране на всичко от наследството на архим. Неофит и подготовката на многотомник със съчиненията и кореспонденцията му. Съвсем естествено, още през 1937 г. проф. Арнаудов прави предложение в този дух, но за съжаление, до реализация на идеята не се стига. От това, което се случва със завещаното на екзарх Стефан по време на бомбардировките на американските самолети над София през 1944 г., съжалението добива още по-категорични основания.

Другият извод, който логично следва от първия, е - че поради забавеност, незаинтересованост и субективни съображения - са безвъзвратно пропуснати възможностите за утвърждаване на истинския ръст на Неофит Бозвели в развоя на възрожденската литература, каквато възможност наистина е съществувала в началото на 40-те години при така оповестения му тогава личен архив. Защото това, с което днес разполагаме, е скромна част от онова, което е било в ръцете на проф. М. Арнаудов в отрязъка 1928-1941 г. Благодарение на него, както се отбеляза, той създава двете си солидни авторски книги от 1930 и 1942 г. Официално изразява и необходимостта от публикуване на самите документи, за да бъдат ползвани от други. Но така или иначе до такова издание не се стига. Самият Арнаудов е въвлечен в политиката, а България във войната, София преживява бомбардировките през първите месеци на 1944 г., засегнали съдбоносно сградния фонд на Св. Синод. За да осъзнаем трагичните последици от този варварски акт, е достатъчно да се запознаем с цитираната тук статия "Бомбардировките в София през 1944 г. и българската православна църква" на историка Христо Темелски (вж. 2009а: 337 и сл.).

Необяснимо е защо досега, през тези 6-7 десетилетия, никой сред занимаващите се с делото на Неофит Бозвели, не си е задал въпроса за съдбата на неговия архив, пренесен от Русе в София. Казаното може би в най-голяма степен като упрек се отнася за акад. М. Арнаудов, тъй като той работи непосредно със завещаното на екзарх Стефан, на него лично архим. Амвросий предоставя останалата част от това наследство. За съжаление, в двутомника "Неофит Хилендарски Бозвели", който излиза през 1971 г. като "второ преработено издание", от страна на автора не откриваме каквото и да било предположение или огорчение от факта, че фактически не разполагаме с архива на архим. Неофит в онзи негов вид, в който той оцелява до наше време. Строго и професионално погледнато, не намира основание залегналото в предговора твърдение на автора: "Всички тези значителни приноси за биографията на Неофит... ме подбудиха ДА ПРЕРАБОТЯ ОСНОВНО ТРУДА СИ от 1930 г. така, че той да отговаря по-добре на изискванията, които могат да се предявят в случая". Уважението към заслужилата, вече на пределна възраст, личност е едно, и друго - истината по такъв важен за книгата, посветена на деец от ранга на Неофит Бозвели, въпрос. Могло е поне - ако не от автора, то от редактора на изданието - да се изрази становище по съдбата на архивните материали на великия възрожденец. Съвсем механично в двутомника се репродуцира невярното твърдение, че те продължават да са на съхранение в Църковния исторически музей към Св. Синод.

Всъщност категоричното "ги няма" не е съвсем коректния извод от моя страна. Опитът за рекапитулация на днес съхраняваното в националните архивохранилища наистина предлага неутешителните си резултати. Но все пак са налице известен брой ръкописи, които да свидетелстват за това изключително ценно и богато наследство, предоставено от митрополит Григорий Доростолочервенски на поколенията от по-ново време. Тъй като след проф. Михаил Арнаудов, в продължение на няколко десетилетия, те почти не привличат както интерпретационните усилия на специалистите-възрожденисти, така и на издателите на възрожденска книжнина, си позволих обзорно да възстановя тяхната картина.

Специалистите обикновено не забравят да отбележат, че в резултат от грубата намеса на неговите монаси-събратя на Атон, част от така ценния архив на архим. Неофит Петров Котленец е подложен на унищожение. Основанията за този акт са невежество, нескритата неприязън към неговата изключителна, нестандартна личност. Все пак става дума за хипотеза, тъй като не разполагаме с точни данни за степента на "престъплението". Напомням този момент, за да насоча вниманието към другия - разпиляността и похабяването, на които е подложено оцелялото "през турско", стигналото до наше време наследство на Неофит Бозвели. В тези си рамки "престъплението" не е хитотеза, а до голяма степен измеримо както по обем, в съдържателно отношение, така и в ценностен план.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Арнаудов 1937: Арнаудов, М. Из дейността на Неофита Бозвели. // Год. СУ. Историко-филологически факултет, 1937, кн. 33.

Арнаудов 1942: Арнаудов, М. Непознатият Бозвели. София: 1942.

Арнаудов 1957: Арнаудов, М. Документи по българското възраждане. // Известия на института по българска литература, 1957, т. 5.

Игнатович 1972: Игнатович, Ж. Неофит Хилендарски и Србиja. Т. IV. Белград: Balcanica, 1972.

Конев 1966: Конев, Ил. Българо-сръбски и българо-хърватски книжовни взаимоотношения. София, 1966.

Темелски 2009а: Темелски, Хр. Из църковното ни минало. Т. 2. София, 2009.

Темелски 2009б: Темелски, Хр. Неизвестни документи за Доростолочервенския митрополит Григорий в ЦИАИ. // Темелски, Хр. Из църковното ни минало. Т. 2. София, 2009.

Тодоров 1966: Тодоров, Ил. Неизвестни ръкописи на Неофит Бозвели в Научния архив на БАН. // Сп. на БАН, 1966, кн. 3.

Янев 2009: Янев, К. Операция Пойнт Бленк - цел България. София, 2009.

 

 

© Иван Радев
============================= 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853615
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031