Стефан Стамболов е човек, за когото България е онзи идеал и символ, от който той никога не се е отричал. Това каза в интервю за Информационна агенция КРОСС историкът доц. Веселин Янчев по повод 116-та годишнина от покушението срещу Стефан Стамболов, министър-председател на България в периода 1 септември 1887 г. – 31 май 1894 г.

Доц. Янчев, ясно ли е кой точно стои зад убийството на Стефан Стамболов? Спряга се дори името на Княз Фердинанд.
Едва ли може да се каже, че зад убийството на Стефан Стамболов стои Княз Фердинанд. След като Стамболов слиза от политическата започва една много остра кампания срещу Фердинанд и неговото управление. Никой обаче не е доказал пряка връзка между Княз Фердинанд и убийството на Стаблолов. Той умира от раните, които получава от наемните убийци, свързани с македонските сили, с хората около разстреляния след съдебен процес по настояване на Стамболов, майор Коста Паница. Така че това е едно политическо убийство, едно политическо отмъщение срещу държавника и политика Стефан Стамболов. Факт е, че тогавашните управляващи, в лицето на министър-председателя Константин Стоилов, Народната партия и самият Фердинанд, не вземат мерки, за да защитят Стамболов, защото е било ясно, че срещу него се готви политически атентат. Липсата на някакво действие обаче не означава пряко съучастие в самото убийство. Показателен е фактът, че в дневника на Константин Стоилов има едно единствено изречение – „Убиха Стефан Стамболов”, без никакъв коментар. Което означава, че тази смърт все пак не е приета с раздразнение от управляващите тогава. Но, пак казвам, има разлика във всички тези нюанси, не може да се твърди безприкословно и категорично.


Историята направи ли своята равносметка на ролята на държавника Стефан Стамболов? Спорна личности ли е все още той?
Има една еволюция в отношението на българското общество в последните години. На българската историческа наука, ако щете. Не само в периода след 1989 г. Промяната в разбирането за държавника Стефан Стамболов започва още през 80-те години. Постепенно се натрупаха, и повече публикации, и публицистични статии и изследвания, които бавно, но сигурно преосмислиха ролята и мястото му в българската политика. Това се задълбочи след 89-та година, когато паднаха политическите ограничения и забрани, но процесът започна по-рано. И той беше свързан с ясното съзнание, че Стефан Стамболов е олицетворение на българската държавност, на българската самостоятелност, на българския стремеж да бъде част от Европа. И това не може да бъде отречено, не може да бъде забравено, когато говорим за него. В този смисъл Стамболов е нещото, от което България е имала нужда и в XIX век, и в XX век, и в XXI век, и затова личността му винаги ще бъде във вниманието на българаката общественост.


А каква е Вашата лична оценка за него?
Като историк и човек, занимаващ се с нова българска история, аз съм се сблъсквал косвено с ролята и мястото му в политическите процеси, които се развиват. Моето лично мнение, което е плод на изследваните от мен документи и събития, е, че това е един човек, за който България е онзи идеал и символ, от който той никога не се е отричал. Всичките му политически действия са продиктувани от стремежа за утвърждаване на ролята и мястото на България като свободна самостоятелна държава, която е способна да обедини всичките си многообразия под един общ покрив. Един човек, който е отстоявал българската независимост, българската самостоятелност, както от Русия, така и от западните Велики сили. Защото той никога не е подчинявал интереса на България на някоя от тези сили, независимо от това каква е била политическата конюнктура. Един човек, който е оставил завет, колкото банално да звучи това, за бъдещите български политици и за бъдещата българска държавност. Нещо което следващите поколения политици, претиснати от времето и обстоятелствата, или забравят или изоставят и се сещат за тях, когато се получи провал в тяхната политика и в политиката на България. Говорим обаче за жив човек, със всичките му плюсове и минуси, за човек, който е десетилетия в българската политика. И това не е някакъв идеализиран образ, който трябва да приписваме на Стефан Стамболов, в никакъв случай. Но това е човек, който има огромен принос за България. И за националното ни Освобождение, и за утвърждаването ни като държава, и за това тя да стане държава, която се забелязва от съседните и от Великите сили. Мисля, че и само една малка част от това да беше реализирал Стефан Стамболов, би било напълно достатъчно да остане в съзнанието на хората.
Има съвсем конкретни негови действия, които години наред са отричани и пренебрегвани, но които се оказват изключително ползотворни за развитието на държавата и на обществото ни. Например, има един закон срещу разбойничеството на Стамболов, който десетилетия наред се трактува само само в политически аспект. Когато прочетох всичко, свързано с този закон, се оказа, че той е изключително полезен и закон, който действително слага край на разбойничеството в България или поне го ограничава до степен, която съществува във всяка държава. 
И още. Виждате днес какво е нашето отношение към великите сили и как се страхуваме да вземем позиция, национална позиция. Стамболов е един от първите български политици, които виждат намесата на Русия във вътрешната политика на страната и стремежа й да ни контролира. Така се случва, че при него ескалират нещата, той става символ на тази политика и оттам-нататък го свързват само с негативизма към Русия. А това не е негативизъм към Русия, а негативизъм към намесата на Русия във вътрешните работи на България. Разликата е много голяма, фундаментална. 


Наблюдавайки сегашната политическа действителност и сравнявайки я с тогавашната, смятате ли, че днешната българска политика може да генерира един такъв идеал в една личност или в една партия?
Аз по принцип избягвам да правя преки аналогии, защото във всяко едно време има различни цели, различни действащи лица и не може да правим преки аналогии между миналото и съвремието. Но няма време, и няма държава, и няма политика която да не изисква едно нещо – отговорност да се вземат решения и кураж да се отстояват тези решения. Това нещо го има при Стамболов. То е нужно на всеки един политик и държавник. Лошото е това, което се наблюдава в последните години – бягството от отговорност на политиците. Ако те се научат да бъдат отговорни, ако се научат да носят отговорността, това ще бъде общото между управлението на Стамболов и днешното време.

"Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като туриме ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат. И наистина, тия са думите, с които най-добре може да се определи и охарактеризира нашето днешно положение. Ние всинца българите, тука и отсреща, само стоим и чакаме, а нищо не предприемаме, за нищо се не готвим...." "Ако някой ни попита..." Ст. Стамболов
.......................................................
И за мен Стамболов е най-далновидният бълг. политик в новата ни история. Всичко, което правеше, беше за просперитета на страната, а това влезе в разрез с политиката на Русия. Колкото до Фердинанад - "лисицата" хитро прикри хиенският си нрав, та други свършиха пъкленото убийство.