Европа сама отгледа нацисткото чудовище През 30-те години на миналия век Германия безобразничи в центъра на Европа, защото това й бе позволявано Иван Петрински

Германски войски в Кьолн, 7 март 1936 г.; Премахване на граничната бариера с Австрия, 11 март 1938 г.; Хитлер във Виена, 14 март 1938 г.; кадри от немски кинопрегледи. Илюстрация: автора

Втората световна война и хилядите малки и големи събития в нея дават началото на непрекъснат и пълноводен поток от годишнини - начало и край, превземането на нещо, отбраната на друго, освобождението на трето. Вероятно опасенията, че тези непрекъснати чествания могат сериозно да досадят накараха през 2005 г. В. Путин малко прибързано да обяви, че мащабно честване с военен парад на Червения площад и многобройни чуждестранни делегации ще се проведе за последен път. Разбира се, това не стана. Военните паради там продължават за наша всеобща радост все по-впечатляващи и все по-богати.

Като си нямаме вече армия, която гордо да пресича центъра на София, да ни радва и възторгва, поне да гледаме как щастливи руски курсанти хвърлят нагоре шапките си всеки път, щом преценят, че са преминали покрай червените кремълски стени в пълен синхрон, без грешка и това е кратката награда за тежкия им труд. Понеже историята е достатъчно прогностична наука, знам, че крупните събития от времето на последната световна война ще бъдат отбелязвани още дълго, защото трябва поне да се опитваме да се поучим от миналото. Казват, че така е редно.

* * *

Вече е ставало дума тук, че изглежда точно прословутата Мюнхенска конференция (29-30 септември 1938 г.) ще трябва да бележим като същинското начало на Втората световна война (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009092400040001301). Още преди нея можеше Хитлер да бъде спрян точно от тези, с които днес си другаруваме доста неравнопоставено, можеше да бъде пощаден животът на десетки милиона човешки същества. И понеже историята обича мрачните шеги, Хитлеровата мания за величие опари най-тежко тези, които най-щедро аплодираха новия германски ред. Полският министър на външните работи Юзеф Бек (1932-1939) споделя в строго поверителен разговор, чието съдържание впрочем става известно в Кремъл само след седмица: "Всичко в Германия ни е близко, и мястото й в европейската история, и установеният там вътрешен ред." Прогерманските симпатии във Великобритания са толкова силни, че на мода излиза един масов танц, чийто основен елемент е вдигната в римски поздрав дясна ръка, съчетани с движения напомнящи яздене на кон. Признак на особена елегантност е изпълнението на танца с истинска или бутафорна войнишка каска. Мечтата за новия ред не подминава и значителни части от френското общество.

Единство на всички тези доста масови изяви дават общите антисъветски настроения. До лятото на 1941 г. СССР така и не успява да се измъкне от изолация в Европа въпреки разумните си дипломатически ходове. Полският Генерален щаб, например, гради не по-малко грандиозни планове за бъдещето от самия Хитлер. Втори отдел на същото ведомство създава обширен документ под № 2304/2/37 от 31 август 1937 г., в който са предвидени пътища за дестабилизация с последващо раздробяване на СССР по строго национален признак. Идеите в този документ са обсъждани с почти всички европейски правителства, чиято дума се чува. Както е видно, близката полско-германска дружба, която впрочем продължава чак до самата 1939 г., има дълбока и здрава идеологическа основа. В тази идилична картина не могат да се впишат само ужасяващите събития, които последват датата 1 септември 1939 г.

През март 1936 г. спира безкрайното говорене, германската армия навлиза в Рейнската област - широк коридор по двата бряга на р. Рейн, която по Версайския мирен договор (в сила от 10 януари 1920 г.) е опразнена от военно присъствие като гаранция за сигурността на Франция. Само 3 немски батальона с по-малко от 4000 войници и офицери завзема областта на 7 март. Навлизащите германски военни подразделения имат съвършено точни указания да напуснат областта при първите френски изстрели. Такива всъщност никъде не се чуват. Версайският договор е вече в непробудна кома, ако не и съвсем мъртъв. Съветското предложение за противодействие на Германия е посрещнато повече от хладно в Париж и Лондон, както си спомня Чърчил. Пропусната е първата действителна възможност германската експанзия да бъде спряна.

Само 2 години по-късно е пропусната и втора възможност за предотвратяване на нова мащабна война в Европа и в света. На 20 февруари 1938 г. Хитлер за първи път публично съобщава за намерението си да присъедини Австрия, отново въпреки Версайския договор. Може би сега вече настъпва отрезвяване у френското и британското правителство?! Нищо подобно. Министър-председателят Невил Чембърлейн заявява в парламента: "Не бива да даваме лъжливи надежди на малките и слаби държави, обещавайки им да ги защитим", като има предвид точно Австрия. Всъщност Англия дава да се разбере още в края на 1937 г., макар и неофициално, че няма да се противи на германското желание за присъединяване на Австрия. Като използва услугите на австрийските националсоциалисти, Германия присъединява Австрия със съгласието на Франция и Англия, ознаменувано с военен парад във Виена на 14 март. Изглежда, че нищо вече не може да спре Хитлер, само наивниците вероятно са вярвали, че всичко вече е свършило.

 

* * *

Понякога се говори, че видите ли, почти до есента на 1939 г. никой не можел да предположи, че ще има нова голяма война. Всъщност в цяла Европа тези, които тогава и доскоро бяха наричани "широки народни маси", с абсолютна увереност знаят, война ще има, и говорят и мислят само за нея. Даже в детските стихотворения това е отбелязвано достатъчно ясно. През 1936 г. Самуил Маршак превежда от идиш последната редакция на прочутото детско стихотворение на Лев Квитко "Писмо до Ворошилов" (например сп. "Мурзилка", бр. 2), написано още по-рано. Там са стиховете:

"Чух аз, фашистите замисляли война,

искат да разграбят Съветската страна."

На следващата година стихотворението излиза в руския си превод в едномилионен тираж като малка книжка, предназначена за деца в предучилищна възраст. И ако дори в стиховете за най-малките се обсъжда предстоящата война, кой всъщност не е знаел за нея?!

 

Извори

 

Гьоринг: . . . Възторгът в Австрия е неописуем. Можете да чуете това по радиото.

Рибентроп: Това е просто фантастично, нали?

Г.: Разбира се. Това събитие напълно затъмни последния ни поход в Рейнската област. Фюрерът бе дълбоко развълнуван, когато говори с мен миналата нощ. . . Но сега искам да поговоря с вас по политически въпроси. Разбира се, историята, че сме дали ултиматум, е празна работа. От самото начало ултиматумът бе предявен от името на националсоциалистическите министри [в австрийското правителство]. . .

. . .

Г.: . . . Вие го знаете сам, Рибентроп, но аз винаги съм се отнасял благосклонно към едно германо-английско споразумение . . . Та нали в края на краищата ние сме две братски нации.

Р.: . . . Чембърлейн [британски министър-председател от 28 май 1937 г.] остави у мен най-добро впечатление.

Г.: Радвам се да чуя това.

Р.: На следния ден имах дълъг разговор с него. Не желая да го повтарям по телефона, но у мен се създаде впечатлението, че Чембърлейн също сериозно се стреми към съглашение с нас. Казах му, че съгласието между Англия и Германия ще може да се постигне много по-лесно след разрешаване на австрийския въпрос. Мисля, че и той е на същото мнение.

Г.: . . . всички трябва да са ни благодарни за премахването на тоя извор на кризи.

Р.: И аз им казах същото . . . В края на нашия разговор казах на Халифакс, че ние честно се стремим към съглашение. Той ми отговори, че единственото, което го смущава, това е Чехословакия.

Г.: Не, не. За това и дума не може да става.

Р.: Отговорих му, че ние нямаме никакъв интерес, нито намерение да предприемаме каквото и да било в това направление.

. . .

Р.: Моите впечатления от двамата - Халифакс [британски държавен секретар на външните работи от 21 февруари 1938 г.] и Чембърлейн - са превъзходни . . . у мен се създаде впечатление, че всеки нормален среден англичанин ще се запита какво отношение има Англия към австрийските работи . . .

Г.: Разбира се, това е съвсем ясно . . . Има работи, които се отнасят до народа, и други, които не се отнасят до него.

 

Из телефонен разговор на Херман Гьоринг (в Берлин) и Йоахим фон Рибентроп, германски министър на външните работи от 4 февруари 1938 г. (в Лондон), 13 март 1938 г., 9 ч. 15 мин. - 9 ч. 55 мин.

По Nazy conspiracy and aggression, Washington,1946, vol. Vhttp://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8846§ionid=5&id=0001301