Скоро станало ясно, че сведенията на Едуард Лойд имат твърде висока цена. Много търговци, преди да доверят превоза на стоките си на един или друг капитан, започнали да се отбиват в задименото кафене и срещу съответно възнаграждение получавали от неговия собственик изчерпателни сведения за интересуващите ги кораби и за техните капитани. Услугите на Лойд се оказали твърде полезни както за много лондонски застрахователни кантори, така и за търговските посредници. Лойд разбрал, че събраните от него сведения са много по-ценни, отколкото старото кафене. За да не забравя подробностите, той си завел специална книга, в която най-акуратно записвал данни за различни кораби. Това било през 1688 година.

„Титаник“ влиза в списъка на „Лойд“ – 1912г.

Времето и търговската активност на Едуард Лойд го направили известен не само в деловите кръгове на Лондон, но и в други пристанища. Без сведенията на Лойд вече не можел да мине нито един предприемач в Англия. При това набеденият кафеджия започнал да проявява интерес към цялото световно корабоплаване и бил вече в състояние да дава надеждна информация за повечето от корабите на всички морски страни. Той забогатял, продал старото кафене и недалеч от него построил сграда на своята застрахователна кантора, която получила името „Лойд“.

Така възникнала най-голямата в света застрахователна корпорация. Англичаните шеговито казват, че тя била родена от обикновена чашка кафе. Впрочем Лойд станал застраховател още от времето, когато бил собственик на знаменитото си кафене. Но постепенно кафето отстъпило място на по-печалбарски операции. От средата на миналото столетие към „Лойд“ била създадена самостоятелна организация — „Морски регистър на Лойд“, която се занимава с установяване мореходността на корабите, разработка на правила за корабостроене и контрол при строителството на кораби. Със специално решение на Английския парламент от 1871 година „Лойд“ бил признат за независимо дружество.

В залите на застрахователната корпорация „Лойд“ от сутрин до вечер цари напрегната делова атмосфера. Тук се застраховат морски кораби, като се започне от спортни яхти и се свърши със супертанкери, имащи водоизместимост над 150 хиляди тона. В главната зала на огромното здание на Лайм стрийт, където се водят на отчет застрахованите кораби от различни страни и се отбелязва колебанието на курса на застраховките, шумът на хилядната тълпа на чиновниците напомня бръмченето на огромен пчелен кошер. Но „механизмът Лойд“ е така нагласен, че корпорацията винаги е в печалба. Та нали корабокрушения се случват значително по-рядко в сравнение с благоприятните пътувания на всички застраховани при „Лойд“ плавателни средства.

В навъсеното утро на 9 октомври 1799 година английската фрегата „Лютин“ потеглила от холандското пристанище Ярмут с голямо количество злато на борда. Още в залива Зайдер Зее върху нея връхлетял щорм. Всички опити на капитан Скинер да отдалечи фрегатата от плитчините останали напразни. Корабът заседнал между две островчета, обърнал се и потънал на неголяма дълбочина. От двеста души екипаж успял да се спаси само един моряк, който скоро след това починал на път за Лондон. „Лютин“ и неговият златен товар били застраховани при „Лойд“. Наложило се заплащането на една солидна сума, която предизвикала сензация. След корабокрушението много холандци били ощастливени от златния товар на „Лютин“.

Концесията за право върху останките на потъналата фрегата минавала от ръка на ръка, докато до нея успял да се добере самият „Лойд“. Със средства на фирмата от 1855 до 1861 година бил проведен опит за изваждане на остатъка от златното съкровище. За шест години било открито злато на стойност 40 хиляди лири стерлинги. Дали това удовлетворявало „Лойд“, не е известно, но се знае, че по време на акцията били намерени склянката и рулят на „Лютин“. От дъбовите дъски на руля направили маса и кресло за председателя на „Лойд“. а през 1896 година склянката била закачена в централната зала на застрахователното дружество. Това сложило начало на една интересна традиция в работата на „Лойда“

В най-напрегнатите работни часове на деня в голямата зала прозвучава един удар от склянката на „Лютин“. Шумът мигновено престава и всички отправят очи към облечения в червена мантия вестител, който обявява, че еди-кой си кораб, застрахован при „Лойд“, в определения срок не е пристигнал в определеното пристанище. Единичният удар изобщо е предвестник на лоши новини — гибел на кораб, смърт на краля на Англия или национално бедствие. Обратно, два удара в скпянката на „Лютин“ означават добро известие — посещение на държавния глава в „Лойд“, почест за някой смел капитан или моряк или пристигането на друг кораб, който се е смятал за потънал. Но когато всички реални срокове за появяването на бедствал застрахован кораб са отминали, в залата се раздават три камбанни удара. Те напомнят погребален звън и същевременно означават, че собственикът на потъналия кораб може да си получи обезщетението.

Всички случаи на корабокрушения се отбелязват от „Лойда“ в специални книги. В зависимост от конкретните обстоятелства на катастрофата те се отнасят към няколко категории „потънали на плитчина“, „потънали на море“, „корабокруширали при сблъскване“, „изгорели и взривени“ и т.н. По правило тук се записват корабите, за гибелта на които „Лойд“ разполага с точни сведения. Но когато склянката на „Лютин“ отмерва три удара, корабите се отбелязват в най-зловещата книга с червена кожена подвързия, на която е на писано: „потънали без вест“.

Всяка „червена книга“ на „Лойд“ съдържа двеста страници. Първата от тях е започната през 1873 година и била запълнена само за четиринадесет месеца. Всичките и двеста големи страници съдържат сведения за много безследно изчезнали кораби. Повечето от тях били стари, дървени ветроходи, „плаващи ковчези“, често претоварвани над нормите. После била изписана втора, трета, четвърта. . . четиринадесета книга. Но заедно с годините „червените книги“ се „запълвали все по-бавно. Хората започнали да обръщат все по-голямо внимание върху условията, определящи практическата не-потопяемост на корабите, усъвършенствали противопожарните средства. Четиринадесетата книга се запълвала четвърт век — била започната на 10 юли 1929 година и завършена на 22 декември 1954 година. В нея не се вписвали корабите, изчезнали безследно по време на Втората световна война. Но независимо от това в нея са регистрирани 222 кораба. Това е твърде голяма цифра! Тя означава, че за четвърт век човечеството толкова пъти е било безпомощно пред стихията на морето. Не само причината за гибелта, но и мястото на потъване на тези кораби остават неизвестни и до днес.

Когато човек прелиства пожълтелите от времето страници на „червените книги“, неволно си спомня написаното от Джозеф Конрад в неговата книга „Огледало на моретата“: „Никой не се завръща от изчезналия кораб, за да ни разкаже колко ужасна е била неговата гибел, колко неочаквана и мъчителна се оказала предсмъртната агония на хората. Никой не ще разкаже с каква скръб и с какви слова те са умирали. . .“