Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02 09:13 - Кървавият четвъртък, наречен Народен съд-5 част
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове:
4



  Защо е важно да помним От в.Капитал
„Изследвания показват, че няма млад човек до 35-годишна възраст, който да  не може да каже какво е "Аушвиц", но като ги попитат какво е ГУЛАГ, те отговарят – интернет търсачка.” Думите на историка проф. Евелина Келбечева са от една от малкото дискусии за наследството на тоталитаризма, които се състояха около 70-годишнината от присъдите на I и II състав на Народния съд. Датата 1 февруари беше отбелязана със скромна и не много посетена церемония при мемориала край НДК. И с няколко кратки репортажа по медиите. 

Масовото незнание какво точно се е случило в края на 1944 г. и началото на 1945 г. и съответно липсата на обществена памет за събитията около 9 септември се дължи на много фактори. От това, че не се преподават в училище, през политическите и историческите спорове по въпросите на близкото минало до второстепенното им място в обществения дебат. Крайният ефект от всичко това е, че българското общество така и не успява обективно да затвори страниците на миналото и продължава да живее с последиците от предишни епохи. 


image

Именно проф. Келбечева беше тази, която миналата година поде инициативата историята на комунизма да бъде включена в учебниците. В повечето училища уроците обикновено свършват с Втората световна война, а дори и близкото минало да присъства формално на края на учебника, учителите рядко намират време да стигнат до него. Проф. Искра Баева дава едно от обясненията защо - кандидатстудентските изпити включват основно теми от Средновековието и преподавателите в гимназиите не намират стимул да включат 20-и век в програмите си.   

"Без да бъде инвестирано в образованието, бъдещето не може да бъде спечелено", категоричен е разследващият журналист Христо Христoв, основател на сайтовете desebg.com и agentibg.com. Той дава пример с Германия, където ясната държавна и образователна политика е включила изучаването на нацизма и престъпленията на диктатурата. Освен в училище за тези събития се говори и в семейството, местата за терор са превърнати в музеи, архивите се проучват, а лустрацията е гласувана от Бундестага до 2019 г. Добър пример дава и съседна Румъния, където преди две години лагерът от времето на комунизма край Букурещ беше превърнат в музей. Оттогава досега той месечно се посещава от над 20 хил. души, разказва Христов. 

Преосмислянето на тоталитарното минало е важно не само защото без него се повтарят грешки, но и най-вече защото младите поколения не могат да формират своята ценностна система, смята журналистът. Той вижда причините за липсата на този обективен прочит както във всички десни правителства, които, когато са били на власт, са пропуснали да извършат декомунизацията, така и в гражданското общество, което не е оказвало необходимия натиск за това. "Цялата тази тематика е в периферията и на медиите, и на обществото, защото си мислим, че не ни засяга", казва Христов и допълва: "А това е изключително погрешно и деконструктивно." 

За разлика от България другите страни от бившия Източен блок се справят доста по-добре с преосмислянето на близкото си минало. „За да се примирим с комунистическото ни минало, не стига просто да се дистанцираме вербално от режима или да осъдим няколко лидери. Ние трябва да разгледаме структурните причини, поради които комунизмът е оцелял толкова дълго”, разказа на дискусията за наследството на тоталитаризма монсеньор Томаш Халик, професор по социология на Карловия университет в Прага и президент на чешката Християнска академия. В интервю за "Капитал" той поясни, че Чехия активно се стреми да обучи младото поколение за близкото минало - институции и фондации се занимават със събирането и възстановяването на документи и спомени от концентрационните лагери, а специална радиопрограма всяка неделя кани за гости както хора, които са били подложени на систематичен терор, така и съучастници на тайните служби. Освен това веднага след промените Чехия бързо приема закон за лустрацията, а комунистическата партия започва "на чисто", като признава ролята си за потискане на несъгласието и репресиране. 

"При нас компартията беше и остана през 90-те много силна, в контраст на случилото се навсякъде другаде в Източна Европа", описва разликите проф. Искра Баева. Партията преминава през катарзис, но това става бавно и спира преразглеждането на миналото, добавя историкът. Роля в другите държави играят и силните дисидентски движения, които в България по-скоро закъсняват. 

А къде виждаме отражението на тези събития и липсата на тяхното преосмисляне днес? Според проф. Келбечева - в неподплатените и объркани граждански реакции на младите хора. В манталитета на обществото и визията за бъдещето, казва Христо Христов. В разрушения социален капитал и фрагментираното общество, в което никой не вярва нито на институциите, нито на съседа си, по думите на политолога д-р Димитър Бечев на форума за наследството на тоталитаризма. В крайна сметка, казва Евелина Келбечева, "жертвите ги няма и техните наследници изчезват тихо. Остава страшната асиметрия на историческата несправедливост." 

Ако искате да научите повече: 

Историците след 1989 г.: - „Имало ли е фашизъм в България”, Милчо Спасов,  Избрана публицистика, София, 1998
- „Нищо измислено, нищо случайно. Народният съд – някъде в България”, Васил Василев, изд. "В. Траянов", 2010
- „История на Народна Република България”, редактирана от Ивайло Знеполски, Институт за изследване на близкото минало и Сиела, 2009
- “9 септември 1944 г.”, Александър Везенков, “Сиела”, 2014 

С дъх на пропаганда: - „Разгромът на свалената монархо-фашистка буржоазия в България 09.09.1944 -09.09.1945“, Ив. Пейков, 1982
- „Възмездието. Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд“, Иван Пауновски, 1988 

Спомени на съвременници: - “Спомени”, Царица Йоанна, УИ "Климент Охридски", 1991
- „Спомени”, Димитър Бешев, ИК Гутенберг, София, 2004
- „Потомците на Баба Тонка и Народният съд”, Веселина Антонова, ИК „Зора”, 2013 

От и за чужбина:
- „Престъпление и наказание: Народни съдилища, революционно правораздаване и унгарския Холокост”, Лазло Карасай, Университета на Сегет, 2012
- „История на политическите процеси: От Чарлс I до Садам Хюсейн”, Джон Лафланд, изд. „Пиртъ Ланг”, 2008


Онлайн ресурси:
- Дигиталният проект на Държавна Агенция „Архиви” „Народният Съд 1944-1945”
- Тимъти Гартън Аш и други, Процеси, гонения и исторически уроци, от сайта „Декомунизация”
- Сайтът на Христо Христов „Държавна Сигурност” 



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1385177
Постинги: 1095
Коментари: 546
Гласове: 2144
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30