Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2018 09:10 - Кървавият четвъртък, наречен Народен съд-3 част
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 829 Коментари: 0 Гласове:
2



  Дивото правосъдие Официално Народният съд е узаконен на 6 октомври, но преди това се минава през една “фаза на диво правосъдие”, по думите на доц. Груев. За около месец след 12 септември се случват масови убийства без съд и присъда, за които свидетелства и кореспонденцията между Георги Димитров, който тогава е в Москва, и най-високопоставения функционер на комунистическата партия в страната Трайчо Костов. Чистката включва стария политически и икономически елит на страната, но стига и на селско и битово ниво - преследвани и убити са свещеници, селски полицаи, бирници, горски стражари… “Хора, на които просто имат зъб”, обобщава Михаил Груев. И допълва: “Една от политическите задачи, които Народният съд има, е да даде на обществото аргументи за цялото това диво правосъдие”. Така преди Трайчо Костов да докладва на Георги Димитров, че "на революционната чистка слагаме решителен край", броят на убитите в периода септември-октомври 1944 г. стига изключително високи размери, като изследователите се колебаят между 8 и 30 хил. души. 

Състави на Народния съд са били сформирани във всеки околийски център, като има области, където борят на осъдените е изумително висок - например в днешния Елин Пелин или Ботевградско. Според историческите изследвания по-високият брой на смъртните присъди и на убийствата през септември-октомври 1944 г. съвпада с местата, където преди това е имало активно партизанско движение. 


image

Арестите, съдебните процеси и изпълняването на присъдите са се случвали скоропостижно. Александър Везенков пише, че на много места арестуването на кметове, полицаи, стражари и набелязани политически противници е станало почти едновременно със завземането на властта. Централните обвиняеми също са били арестувани още на 10-11 септември. "Постановлението на Министерския съвет от 12 септември за задържането на бившите управници - [...] - било само санкция на вече започнали арести", допълва историкът. На същата дата по радиото е официално обявено, че всички бивши служители на Дирекция на полицията в София са граждански мобилизирани и на следващия ден трябва да се явят на работното си място. Само за да бъдат арестувани. Някои от заловените военни пък били незабавно екзекутирани. В книгата си Везенков прилага свидетелства за втора вълна на терор в края на септември и началото на октомври - с многократно по-голям брой екзекутирани. 


image

Най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици се случва на 1 февруари 1945 г. от първи и втори върховен състав на Народния съд. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици), тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. 


image

Някои от присъдите, които Народният съд издава, са на вече убити хора, "за да се легитимира ретроспективно насилието непосредствено след предаването на властта" по думите на проф. Баева. А други - на такива, които са в неизвестност и се смятат за мъртви. Съдени са журналисти, писатели и публицисти, които в годините на войната са пропагандирали германската кауза или пък са били критични към съветския болшевизъм. 


image

"Огромна част от убийствата след 9 септември не били сблъсък на противници, а попадали в съвсем други категории - отмъщение, саморазправа и в крайна сметка масов терор", пише Александър Везенков. В крайна сметка "безкръвният преврат бил последван от най-мащабния по броя на жертвите си политически терор", заключава историкът. 


image

За Михаил Груев Народният съд е замислен като "мащабен спектакъл" - четенето на присъди се предава по радиото, по време на началото на заседанието на съда се организират т.нар. митинги на черните забрадки, в които участват съпруги, майки и дъщери на загинали антифашисти. Държавното радио пропагандира: “И българският народ разчистваше пътя за републиката. Той съдеше фашистките престъпници”, а вестниците публикуват снимки на убити партизани. "Ефектът е преди всичко психологически върху цялото общество", смята доц. Груев и допълва, че процесът има за цел да внуши, че никой не може да бъде недосегаем. Почти винаги присъдите включват и конфискация на имуществото и така в ръцете на държавата преминава сериозен ресурс. 


image

"Така нареченият Народен съд е всъщност премислено и организирано, предимно от комунистическите водачи, масово изтребление на националния елит - не само незаконно, но и чудовищно по размерите си", категорична е Евелина Келбечева, професор в департамента "История и цивилизации" в Американски университет в България. И припомня, че както и да се съпоставят с присъдите на другите поствоенни трибунали, жертвите на терора в България са ужасяващи и по своята непропорционалност. "И то за страна, която, макар и съюзник, не е воювала на страната на национал-соцалистическа Германия, и то за страна, останала през войната в дипломатически отношения със СССР, за страна, в която фашизъм на власт няма и еврейското население след войната е по-многобройно, отколкото преди нея...", допълва проф. Келбечева. 


image

Но идеята на Народния съд не е само да унищожи физически елита на нацията. Той носи последствия и за техните фамилии и роднини. На принципа "Децата носят вина за делата на бащите си" имуществото на съдените е конфискувано, в домовете им се настаняват партийни функционери, семействата им са изселвани, отказвано им е право на работа, не са допускани до образование, поколенията им носят клеймото "враг на народа" и са изолирани от какъвто и да е обществен живот по време на целия комунистически режим. Дори в биографиите на децата и внуците на и малкото оправдани от Народния съд пише, че са потомци на "съден от народния съд". 

В крайна сметка "Народният съд изпълнява политическата задача, с която е замислен", коментира доц. Груев. Той смазва не само политически, но и икономически, както и като социален капитал, стария елит на буржоазна България. А чувството на страх, който всява в обществото, се оказва особено резултатно за комунистическата партия, която по този начин разчиства терена за пълно овладяване на властта, допълва Михаил Груев. “Процесите да послужат за превъзпитание на народа”, както диктува тогава и Георги Димитров от Москва. 

През 1964 г. царица Йоанна си спомня: "Това не бе нито акт на партийно правосъдие, нито жест на социално отмъщение, разбираемо, макар и облечено в грешките и жестоката слепота на революционерите. Това бе само изпълнение на една чужда политическа воля, извършено в най-трагично сервилно почитание." 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853359
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031