Постинг
01.02.2018 09:10 -
Кървавият четвъртък, наречен Народен съд-3 част
Дивото правосъдие
Официално Народният съд е узаконен на 6 октомври, но преди това се минава през една “фаза на диво правосъдие”, по думите на доц. Груев. За около месец след 12 септември се случват масови убийства без съд и присъда, за които свидетелства и кореспонденцията между Георги Димитров, който тогава е в Москва, и най-високопоставения функционер на комунистическата партия в страната Трайчо Костов. Чистката включва стария политически и икономически елит на страната, но стига и на селско и битово ниво - преследвани и убити са свещеници, селски полицаи, бирници, горски стражари… “Хора, на които просто имат зъб”, обобщава Михаил Груев. И допълва: “Една от политическите задачи, които Народният съд има, е да даде на обществото аргументи за цялото това диво правосъдие”. Така преди Трайчо Костов да докладва на Георги Димитров, че "на революционната чистка слагаме решителен край", броят на убитите в периода септември-октомври 1944 г. стига изключително високи размери, като изследователите се колебаят между 8 и 30 хил. души.
Състави на Народния съд са били сформирани във всеки околийски център, като има области, където борят на осъдените е изумително висок - например в днешния Елин Пелин или Ботевградско. Според историческите изследвания по-високият брой на смъртните присъди и на убийствата през септември-октомври 1944 г. съвпада с местата, където преди това е имало активно партизанско движение.
Арестите, съдебните процеси и изпълняването на присъдите са се случвали скоропостижно. Александър Везенков пише, че на много места арестуването на кметове, полицаи, стражари и набелязани политически противници е станало почти едновременно със завземането на властта. Централните обвиняеми също са били арестувани още на 10-11 септември. "Постановлението на Министерския съвет от 12 септември за задържането на бившите управници - [...] - било само санкция на вече започнали арести", допълва историкът. На същата дата по радиото е официално обявено, че всички бивши служители на Дирекция на полицията в София са граждански мобилизирани и на следващия ден трябва да се явят на работното си място. Само за да бъдат арестувани. Някои от заловените военни пък били незабавно екзекутирани. В книгата си Везенков прилага свидетелства за втора вълна на терор в края на септември и началото на октомври - с многократно по-голям брой екзекутирани.
Най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици се случва на 1 февруари 1945 г. от първи и втори върховен състав на Народния съд. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици), тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.
Някои от присъдите, които Народният съд издава, са на вече убити хора, "за да се легитимира ретроспективно насилието непосредствено след предаването на властта" по думите на проф. Баева. А други - на такива, които са в неизвестност и се смятат за мъртви. Съдени са журналисти, писатели и публицисти, които в годините на войната са пропагандирали германската кауза или пък са били критични към съветския болшевизъм.
"Огромна част от убийствата след 9 септември не били сблъсък на противници, а попадали в съвсем други категории - отмъщение, саморазправа и в крайна сметка масов терор", пише Александър Везенков. В крайна сметка "безкръвният преврат бил последван от най-мащабния по броя на жертвите си политически терор", заключава историкът.
За Михаил Груев Народният съд е замислен като "мащабен спектакъл" - четенето на присъди се предава по радиото, по време на началото на заседанието на съда се организират т.нар. митинги на черните забрадки, в които участват съпруги, майки и дъщери на загинали антифашисти. Държавното радио пропагандира: “И българският народ разчистваше пътя за републиката. Той съдеше фашистките престъпници”, а вестниците публикуват снимки на убити партизани. "Ефектът е преди всичко психологически върху цялото общество", смята доц. Груев и допълва, че процесът има за цел да внуши, че никой не може да бъде недосегаем. Почти винаги присъдите включват и конфискация на имуществото и така в ръцете на държавата преминава сериозен ресурс.
"Така нареченият Народен съд е всъщност премислено и организирано, предимно от комунистическите водачи, масово изтребление на националния елит - не само незаконно, но и чудовищно по размерите си", категорична е Евелина Келбечева, професор в департамента "История и цивилизации" в Американски университет в България. И припомня, че както и да се съпоставят с присъдите на другите поствоенни трибунали, жертвите на терора в България са ужасяващи и по своята непропорционалност. "И то за страна, която, макар и съюзник, не е воювала на страната на национал-соцалистическа Германия, и то за страна, останала през войната в дипломатически отношения със СССР, за страна, в която фашизъм на власт няма и еврейското население след войната е по-многобройно, отколкото преди нея...", допълва проф. Келбечева.
Но идеята на Народния съд не е само да унищожи физически елита на нацията. Той носи последствия и за техните фамилии и роднини. На принципа "Децата носят вина за делата на бащите си" имуществото на съдените е конфискувано, в домовете им се настаняват партийни функционери, семействата им са изселвани, отказвано им е право на работа, не са допускани до образование, поколенията им носят клеймото "враг на народа" и са изолирани от какъвто и да е обществен живот по време на целия комунистически режим. Дори в биографиите на децата и внуците на и малкото оправдани от Народния съд пише, че са потомци на "съден от народния съд".
В крайна сметка "Народният съд изпълнява политическата задача, с която е замислен", коментира доц. Груев. Той смазва не само политически, но и икономически, както и като социален капитал, стария елит на буржоазна България. А чувството на страх, който всява в обществото, се оказва особено резултатно за комунистическата партия, която по този начин разчиства терена за пълно овладяване на властта, допълва Михаил Груев. “Процесите да послужат за превъзпитание на народа”, както диктува тогава и Георги Димитров от Москва.
През 1964 г. царица Йоанна си спомня: "Това не бе нито акт на партийно правосъдие, нито жест на социално отмъщение, разбираемо, макар и облечено в грешките и жестоката слепота на революционерите. Това бе само изпълнение на една чужда политическа воля, извършено в най-трагично сервилно почитание."
Състави на Народния съд са били сформирани във всеки околийски център, като има области, където борят на осъдените е изумително висок - например в днешния Елин Пелин или Ботевградско. Според историческите изследвания по-високият брой на смъртните присъди и на убийствата през септември-октомври 1944 г. съвпада с местата, където преди това е имало активно партизанско движение.
Арестите, съдебните процеси и изпълняването на присъдите са се случвали скоропостижно. Александър Везенков пише, че на много места арестуването на кметове, полицаи, стражари и набелязани политически противници е станало почти едновременно със завземането на властта. Централните обвиняеми също са били арестувани още на 10-11 септември. "Постановлението на Министерския съвет от 12 септември за задържането на бившите управници - [...] - било само санкция на вече започнали арести", допълва историкът. На същата дата по радиото е официално обявено, че всички бивши служители на Дирекция на полицията в София са граждански мобилизирани и на следващия ден трябва да се явят на работното си място. Само за да бъдат арестувани. Някои от заловените военни пък били незабавно екзекутирани. В книгата си Везенков прилага свидетелства за втора вълна на терор в края на септември и началото на октомври - с многократно по-голям брой екзекутирани.
Най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици се случва на 1 февруари 1945 г. от първи и втори върховен състав на Народния съд. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици), тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, който получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.
Някои от присъдите, които Народният съд издава, са на вече убити хора, "за да се легитимира ретроспективно насилието непосредствено след предаването на властта" по думите на проф. Баева. А други - на такива, които са в неизвестност и се смятат за мъртви. Съдени са журналисти, писатели и публицисти, които в годините на войната са пропагандирали германската кауза или пък са били критични към съветския болшевизъм.
"Огромна част от убийствата след 9 септември не били сблъсък на противници, а попадали в съвсем други категории - отмъщение, саморазправа и в крайна сметка масов терор", пише Александър Везенков. В крайна сметка "безкръвният преврат бил последван от най-мащабния по броя на жертвите си политически терор", заключава историкът.
За Михаил Груев Народният съд е замислен като "мащабен спектакъл" - четенето на присъди се предава по радиото, по време на началото на заседанието на съда се организират т.нар. митинги на черните забрадки, в които участват съпруги, майки и дъщери на загинали антифашисти. Държавното радио пропагандира: “И българският народ разчистваше пътя за републиката. Той съдеше фашистките престъпници”, а вестниците публикуват снимки на убити партизани. "Ефектът е преди всичко психологически върху цялото общество", смята доц. Груев и допълва, че процесът има за цел да внуши, че никой не може да бъде недосегаем. Почти винаги присъдите включват и конфискация на имуществото и така в ръцете на държавата преминава сериозен ресурс.
"Така нареченият Народен съд е всъщност премислено и организирано, предимно от комунистическите водачи, масово изтребление на националния елит - не само незаконно, но и чудовищно по размерите си", категорична е Евелина Келбечева, професор в департамента "История и цивилизации" в Американски университет в България. И припомня, че както и да се съпоставят с присъдите на другите поствоенни трибунали, жертвите на терора в България са ужасяващи и по своята непропорционалност. "И то за страна, която, макар и съюзник, не е воювала на страната на национал-соцалистическа Германия, и то за страна, останала през войната в дипломатически отношения със СССР, за страна, в която фашизъм на власт няма и еврейското население след войната е по-многобройно, отколкото преди нея...", допълва проф. Келбечева.
Но идеята на Народния съд не е само да унищожи физически елита на нацията. Той носи последствия и за техните фамилии и роднини. На принципа "Децата носят вина за делата на бащите си" имуществото на съдените е конфискувано, в домовете им се настаняват партийни функционери, семействата им са изселвани, отказвано им е право на работа, не са допускани до образование, поколенията им носят клеймото "враг на народа" и са изолирани от какъвто и да е обществен живот по време на целия комунистически режим. Дори в биографиите на децата и внуците на и малкото оправдани от Народния съд пише, че са потомци на "съден от народния съд".
В крайна сметка "Народният съд изпълнява политическата задача, с която е замислен", коментира доц. Груев. Той смазва не само политически, но и икономически, както и като социален капитал, стария елит на буржоазна България. А чувството на страх, който всява в обществото, се оказва особено резултатно за комунистическата партия, която по този начин разчиства терена за пълно овладяване на властта, допълва Михаил Груев. “Процесите да послужат за превъзпитание на народа”, както диктува тогава и Георги Димитров от Москва.
През 1964 г. царица Йоанна си спомня: "Това не бе нито акт на партийно правосъдие, нито жест на социално отмъщение, разбираемо, макар и облечено в грешките и жестоката слепота на революционерите. Това бе само изпълнение на една чужда политическа воля, извършено в най-трагично сервилно почитание."
"Развитието" на България
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
По документи за турското робство. Защо т...
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
По документи за турското робство. Защо т...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ