Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01 23:04 - Войводата и неговите братя
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 445 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    image Христо Ботев и неговите братя Стефан, Кирил и Боян през април или май 1876 г. Това е последната снимка на войводата Ключови думи: Христо Ботев, поет, революционер, братята на Ботев, Кирил Ботев, Стефан Ботев, Боян Ботев, Иванка Ботева, даскал Ботьо Петков 05 Януари 2018, Петък

Всички те посвещават живота си в името на България     Автор: Петър Ненков

Безспорно една от най-емблематичните възрожденски фамилии в историята на България е тази на даскал Ботьо Петков. Тя  има роднински връзки с родовете на  Васил Левски, Иван Вазов, Найден Геров, Иван Богоров, Евлоги и Христо Георгиеви, Кирил Нектариев, Пулиеви и Палавееви. Голготата, през която преминават Ботев и неговите по-малки братя след ранната смърт на именития им баща, е малко известна, но е достойна за преклонение.

В  семейство на Ботьо и Иванка Петкови се раждат девет деца – седем сина и две дъщери. Неписаната майчина педагогика на природно интелигентната калоферка Иванка Дрянкова, съчетани с ерудицията на даскал Ботьо Петков, създават онази благодатна почва, в която покълват и избуяват семената на неутолимия стремеж към знание и свобода, така характерни за представителите на тази фамилия.

Високият авторитет на даскал Ботьо Петков и гордият му свободолюбив дух оставят своя отпечатък върху въз­питанието на синовете му. Калоферският краевед и историк, академик Никола Начов, ще го нарече  „истинска ренесансова личност, саможертвен до забрава”.

Атмосферата на пламенно родолюбие, култът към знанието и любовта към Русия, която създава в дома си даскал Ботьо, съчетани с над 300 народни песни, които знае жена му, формират светоусещането на неговите синове, водеща фигура сред които е Христо Ботев.

Туберкулозата рано го отнася в гроба през 1869 г. и това принуждава жена му да работи по богатите калоферски къщи като слугиня, за да изхранва многобройната си челяд.

Биографията на първородния син в семейството – Христо, е широко известна. Няма българин, който да не знае за неговата чета и делата му в служба на родината. На 6 януари ще отбележим 170 г. от неговото рождение. 

По-малко известна е обаче съдбата на неговите братя, които също са дали своя достоен принос за свободата на България.

Третият син на родолюбивата фамилия – Стефан Ботев, е роден на 18 септември 1854 г. в Карлово. Той завършва с отличен успех мъжкото четирикласно училище, след което се опитва безуспешно да продължи образованието си в медицинските училища в Цариград и Букурещ. Затова заминава за чешкия град Табор, където постъпва в пети клас на местната гимназия.

Там обаче живее в мизерия и заболява от туберкулоза. Завръща се в България и през 1873 г. започва работа като учител в Панагюрище. През 1875 г. заминава при Христо Ботев във Влашко, където се включва в живота на българската революционна емиграция, а и замества брат си като учител в българското училище в Букурещ.

В продължение на 12 години Стефан Ботев работи в една от търговските кантори на своя богат сродник Евлоги Георгиев в Олтеница. Той е петият по ред директор на народната библиотека и музей в Пловдив и управлява с много ентусиазъм тази институция от 9 юли 1889 г. до преждевременната си смърт на 15 април 1890 г.

Въпреки че се лекува от пристъпите на туберкулозата в Кайро, в крайна сметка жълтата гостенка отнема живота му.

Четвъртият син на даскал Ботьо е генерал-лейтенант Кирил Ботев. Той е роден на 20 април 1856 г. в Карлово. Завършва класното училище в Калофер при своя баща, след което заминава при Христо Ботев в Румъния.

В Букурещ, а по-късно и в Гюргево, учителства в българското училище, където преди това са преподавали по-големите му братя Стефан и Христо. Успоредно с това прави опити да пише стихове.

През май 1876 г. се записва в четата на брат си Христо Ботев. След боя при Веслец се откъсва от дружината заедно с Иваница Данчов.

Двамата са задържани от турската  полиция при опит да преминат река Дунав. Осъдени са в Русчук (дн. Русе) на 15 години каторга. След подписването на Сан-стефанския мирен договор се завръща в родината и постъпва във Военното училище.

Завършва Кавалерийската школа в Сомюр, Франция, както и Генералщабната военна академия в Брюксел, Белгия. През 1885 г. взима участие в Сръбско-българската война, като в сражението при Сливница командва конен отряд на левия фланг на българската позиция.

След войната е назначен за командир на 3-ти конен полк в Пловдив. Със своето подразделение и останалите войски от Пловдивския гарнизон участва в контрапреврата срещу офицерите русофили, които детронират княз Александър Батенберг през 1886 г. Бил е командир  а 3-та пехотна Балканска дивизия. На два пъти е назначаван за началник на Военното училище.

На 2 август 1912 г. по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кирил Ботев е един от тях. Това е първият случай в историята на българската армия, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то се е давало само на офицери от запаса.  

През Междусъюзническата война Кирил Ботев е заместник-министър на войната. През 1914. преминава в запаса. Умира на 6 февруари 1944 г. в пернишкото село Студена, където семейството му е евакуирано, заради англо-американски бомбардировки над София.

Неговият единствен син – майор Христо Кирилов Ботев, завършва Военното училище на 4 септември 1910 г. и е произведен в първо офицерско звание-подпоручик. Той служи в Лейбгвардейския конен полк и взима активно участие във войните за национално обединение. Уволнен е от армията през 1920 г.

Най-малкият, пети син в семейството на поета революционер, е портупей юнкер Боян Ботев. Той е роден на 6 май 1866 г. в Калофер. Завършва  местното класно училище. След смъртта на баща си заминава с майка си при своите по-големи братя във Влашко.

След Освобождението заедно с доведения син на Христо Ботев – Димитър Рашев, е изпратен да учи от Българското централно благотворително общество със стипендия в град Николаев, Русия.

Но прекъсва обучението си и постъпва в кадетския корпус на  гимназията в Елисаветград. След това  се завръща в България и постъпва във Военното училище.

През Сръбско-българската война от 1885 г. с Указ №38 на княз Александър Батенберг на випускниците на Военното училище, сред които е и Боян Ботев, е присвоено предсрочно звание портупей юнкер и им е разрешено да постъпят като доброволци в армията.

Боян е назначен в 7-а рота на 5-и пехотен Дунавски полк.

Воден от вдъхновяващата храброст на своя брат Христо Ботев, в сражението на Сливница от 5 до 7 ноември 1885 г. портупей юнкер повежда  бойците си в щикова атака, но е тежко ранен на няколко места от сръбски куршуми и щикове. Умира в една софийска болница в ръцете на брат си, капитан Кирил Ботев.

Така тази бележита фамилия дава на България един изтъкнат възрожденски учител, един гениален поет революционер, един генерал- лейтенант и един подпоручик, както и един от първите директори  на Пловдивската народна библиотека и музей.

Пред Олтара на Отечеството семейството дава и своя свиден „кръвен данък” – двамата си сина Христо и Боян Ботеви.
 



Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1407937
Постинги: 1105
Коментари: 553
Гласове: 2159
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031