Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2016 16:50 - КОНЦЕНТРАЦИОННИТЕ ЛАГЕРИ – МРАЧНАТА И УЖАСЯВАЩА СТРАНИЦА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 1771 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Днес ще Ви разкажем за една от най-тъмните страници от историята на НР България – концентрационните лагери, наречени от тогавашната власт с евфемизма – трудово-възпитателни общежития (ТВО) и станали известни сред народа като „лагерите на смъртта“. Информацията ни беше любезно предоставена от нашите приятели от „Спомени от Народната република“.

Още по времето на Царска България се създава система от концлагери, в които властта депортира противници на политиката си. По-известни лагери са Еникьой, Гонда вода, Свети Кирик и Свети Никола. В тези лагери са изпращани дейци на БКП, други противници на правителството на Богдан Филов, както и съветски военнопленници, избягали при конвоирането им към германския тил. Ликвидирани са веднага след 9-ти септември 1944 г.

imageЗаконовото начало на съществуването на лагерите след 9-ти септември 1944 г. е поставено с приемането на Наредбата-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица. Този закон е приет още през декември 1944 г. Наредбата-закон обявява за „политически опасни лица“ хора, застрашаващи „държавния ред и сигурност“. Според този закон политически опасните лица ще се въдворяват в концлагерите за известен срок по заповед на министъра на вътрешните работи след доклад на директора на милицията. Законът е приет с подписите на бъдещите му жертви – земеделци, социалисти, звенари, независими интелектуалци и др. Битува също мнението, че предложението за създаването на концентрационните лагери по примера на съветския ГУЛАГ е дадено формално от Никола Петков, който по-късно сам става тяхна жертва.

За да се разграничат от печалната слава на нацистките лагери и следвайки опита на СССР, те са наречени с евфемизма трудово-възпитателни общежития (ТВО). Аргументът е, че в тях се изпращат „асоциални елементи“, за да бъдат превъзпитани в духа на ценностите на комунистическия морал и да способстват за приобщаването им към „новия живот“.

Първият лагер след 9-ти септември 1944 г. е създаден до Сандански – гара Свети Врач. Вратите му отварят през януари 1945 г. Впоследствие са открити и лагерите край яз. „Росица“, „Куциян“ край Перник, с. Богданов дол – Пернишко, с. Николаево – Казанлък, с. Ножарево – Силистренско, край Тутракан и др. Създадени са и лагери за жени в с. Босна – Тутраканско, край с. Бошуля – Пазарджишко, с. Оброчище – Балчишко, с. Скравена – Ботевградско и др. Там са изпращани предимно бивши полицаи, царски офицери, белогвардейци, легионери и ратници, иванмихайловисти, бивши лидери на буржоазни партии, бивши министри, анархисти, николапетковисти и лулчевисти, заловените при опит за бягство от България, участници в нелегални групи и конспирации, разпространители на слухове и вицове, сътрудници на чужди разузнавания, сводници и проститутки, криминални престъпници.

Според различни източници от 1944 до 1962 г. в България действат 44 концлагера. Най-големият от тях е този на островите край Белене. Решението за неговото създаване е взето на 27 април 1949 г. от Министерския съвет, ръководен тогава от Васил Коларов. Лагерът функционира на територията на остров „Персин“, като жените са помещавани на остров „Щурчето“. Причините за затваряне там са предимно политически, но са въдворявани и немалък брой криминално проявени лица. Веднага след създаването му, там са въдворени над 4500 членове (които все още не са в затвора) на забранените партии и организации, земеделци, социалдемократи, легионери, анархисти, селяни, бунтуващи се срещу ТКЗС, и „враговете с комунистическа маска“. Лагерът се ръководи от българската Държавна сигурност. Задържаните работят в земеделието: 600 000 мІ зеленчукопроизводство, свиневъдство, голямо производство на коноп в една фабрика. Официалното име на лагера е „Работнически лагер за превъзпитание“.

imageЗакрит на 1 януари 1953 г., той е възстановен след унгарските събития в края на 1956 г. През август 1959-та, при едно интервю с чуждестранни журналисти, министър-председателят Антон Югов заявява, че в България няма вече ТВО, въпреки че Белене работи с пълна сила. За да не предизвика негативни външнополитически последствия, с решение от 27 август 1959 г. Политбюро приема да се освободят всички 276 политически престъпници и 981 лица затворени за криминални прояви. След закриването на лагера по-късно там е създаден затвор в системата на Министерството на правосъдието.

През 1959 г., след гафа на Югов и решението да се закрие лагерът на островите срещу Белене, край каменните кариери на Ловеч е създаден най-жестокият лагер – „Слънчев бряг“. Първоначално там са изпратени 166 лица от закритото ТВО в Белене, определени като „непоправими рецидивисти“. Той е секретен и по много сведения е най-страшният лагер в България. В кариерата на лагера концлагеристите работят при нечовешки условия. През този лагер минават около 2400 души, като средно на всеки десет от лагерниците, един оставя костите си на това място. Закрит е през 1962 г. след скандалните разкрития на централната власт за извършените убийства и престъпления там.

image

Част от стената с образите на преминалите през лагера в Белене.

От създаването си, веднага след 9-ти септември 1944 г., в лагерите без съд и присъда са въдворявани хора считани за „реакционно настроени против новия режим“. Това са: висши служители на властта в Царство България, земеделци, бивши водачи на легионери и ратници, изменници на Родината, участници в нелегални конспиративни групи и организации заради „подривно-диверсионна дейност“, разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, анархисти, сътрудници на чужди разузнавания и др. От средата на 50-те (след Априлския пленум на ЦК на БКП) до закриването на лагерите в началото на 60-те в тях са въдворени основно лица, заподозрени в разпространяване на анонимки, фалшифициране на документи, разказване на вицове срещу комунистическите управници, младежи, изпратени от местните управления на Народната милиция като „хулигани“, както и хора извършили криминални деяния.

През 1961-62 г. са затворени последните концлагери в България , но през 1981 г. лагерът в Белене е отворен отново, за да бъдат въдворени без съд и присъда около 200 младежи за „противонародни прояви“, а през 1985-1986 г., по време на „Възродителния процес“, са затворени няколкостотин български турци от различни региони на страната, отказващи да сменят имената си. Неофициален девиз на лагерите са думите на Дзержински: „Врагът не се възпитава никога, а се унищожава винаги и навсякъде!“

След 1989 г., когато истината за комунистическите лагери излиза наяве в публичното пространство, заради умишлено унищожените документи от страна на милицията и органите на ДС, се започва и със спекулацията за това колко хиляди души минават през концлагерите на България. За мащабите можем да се ориентираме по някои случайно съхранени цифри. Само няколко дни след създаването на концентрационните лагери, на заседание, министърът на вътрешните работи Антон Югов информира Политбюро, че изпратените в лагери и на принудителна работа възлизат на 37 347 души. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 г. броят на изселените възлиза на 28 131 души. През същия период през лагерите и през т.нар. трудови групи преминават 184 360 души.

imageСпоред днешни данни на Държавна сигурност от 1948 до 1956 г. са осъдени и изпратени в затвор или в лагери 23 608 души, като в последната цифра влизат само осъдените, за изпратените в лагери без съд – не става дума, а те са многократно повече от осъдените. Например през април 1953 г. от 5000 „политически“ в Белене, само 1500 са осъдени. Според някои историци и изследователи през т.нар. „лагери на смъртта“ минават около 285 хиляди българи, а броят на т.нар. трудово-възпитателните лагери е най-малко 86. Никъде обаче не могат да се намерят категорични доказателства за точния брой на лицата въдворени в трудовите лагери за целия период на съществуването им.

През 1990 г. е заведено следствено дело № 4/1990 за лагерите, но поради отсъствието на подходящи съдебни заседатели и липсата на категорични доказателства за престъпленията извършени там, съдебният процес е провален, обвиняемите са освободени и делото е приключено по давност.

В статията са използвани материали публикувани по темата от различни медийни източници, както и текстове от книгата на Стефан Цанев „Български хроники“ – том 4.




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853474
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031