Постинг
17.01.2012 09:29 -
За шистовия газ
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 2747 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2012 11:03
Прочетен: 2747 Коментари: 4 Гласове:
2
Последна промяна: 17.01.2012 11:03
Проблемът е наистина сериозен, а компентността на политиците и населението е близка до нулева. Едва ли има по-лесен начин да се стигне до голяма беля…
Аз няма да агитирам, но ще се опитам накратко да представя част от малкото известни факти по темата.
Първият факт е, че шистовият газ е доста добре капсулиран дълбоко в земята. Той е там от милиони години и ако имаше и най-малък дефект в “капсулирането” досега да не е останало нищо от него.
С други думи газът е в едно перфектно хранилище и не създава абсолютно никакви проблеми. Факт!
Очевидно няма никаква техническа причина, която да ни кара да почнем да го вадим веднага. Далеч по-разумно би било първо да се проучат технологиите, да се запознае обществото и политиците. Нито газът ще се премести, нито цената му ще падне.
Преди да се вземе решение за каквото и да е било, трябва да се знаят плюсовете и минусите. В случая имаме само един единствен плюс – самият газ. Почвата няма да стане по-рохкава, нито по-чиста. Ползата е единствено газ.
Колко голям е всъщност плюсът?
Според оценките става дума за количество между 300 и 1000 милиарда кубични метра. За да добиете представа колко всъщност е това ще направя няколко сравнения.
1. Като обем – представете си площта на България. Разпределен равномерно върху цялата територия на държавата, това количество газ ще има височина между 3 и 10 метра. Сериозен обем, нали?
2. Сравнено с годишната ни консумация на природен газ (10-15 млрд. куб.м) това количество е поне 30 пъти повече, т.е. ще ни стигне за 30 години ако не променяме консумацията си.
3. Сравнено с електропроизводството, ако с тоя газ се произвежда електричество, количеството ще е достатъчно за 20-25 години.
Мога да направя още сравнения, но очевидно фактът е, че говорим за сериозно количество.
На пръв поглед изглежда като че ли говорим за много пари и за много сериозен плюс. И би трябвало да има много сериозни недостатъци срещу тоя плюс, нали?
Всъщност, първият сериозен недостатък че всички тия пари са заровени мнооого дълбоко под земята. Това не би било проблем, ако беше нормално газово находище. Правим една сонда и като със сламка източваме всичко.
Да, ама не!
Шистовият газ е капсолиран в шиста и първо трябва да се освободи. Тук повечето разглеждат колко вредни са технологиите по освобождаването, но в случая по-важно е че всички технологии са ограничени до няколко километра около сондата. С други думи ако се направи сонда в Младост, тя няма да стигне до Люлин.
Имаме три много сериозни проблема – първо голяма дълбочина, второ малък радиус и трето тия огромно количества за които си точим зъбите са пръснати в една огромна площ. Така че газ има, но ако искаме да го извадим всичкия ще трябват хиляди сонди.
Шансовете това да се случи според мен клонят към нула. Първо на народа ще му кипне чайника ако почнат през няколко километра да пускат сонди. От друга страна инвеститора също няма интерес, защото до сондата трябва да има път, а той няма да тръгне да строи пътища. Освен това излиза и по-скъпо, понеже ако целта е да се извади максимално количество трябва да се внимава как се освобождава. Ако е твърде далеко от колекторите по-голямата част от освободения газ може изобщо да не бъде хванат. И обратно, много по-рентабилно е да разбиеш максимално около сондата (която е скъпата част) пък каквото влезе в колекторите – влезе.
Трудно е да се правят прогнози, но според мен е повече от сигурно че никой няма дори и най-малкото намерение да вади всичкия газ. Сонди ще се правят само на удобни места и далеко една от друга. И докато не ги спрем и не ги изгоним. В най-добрия случай ще се извадят 5-10% от залежите.
И това не е малко, но вече не говорим за 30 години, а 1-2. При това добивът ще е проточен във времето, т.е. като ефект върху пазарните цени ще е същия какъвто е ефекта на находището в Каварна в момента.
От финансово гледна точка обемът на целия добив според мен ще е от порядъка на няколко милиарда $, по-голямата част от които са разходи, другата печалба на чуждите инвеститори. За нас като държава аз не виждам никакъв смисъл.. някакви смешни 50-100 милиона.
А сега за рисковете, т.е. сериозните минуси.
Значи всяка сонда първо слиза вертикално надолу, после се накланя и се правят множество хоризонтални сондажа на много голяма дълбочина. За незапознатите ще кажа, че с дълбочината се повишава налягането.
Затова налягането с което се вкарва после водата и другите химикали е много, много по-голямо отколкото е налягането във водопреносната мрежа.
Защо казвам това. Ами водопреносната мрежа е средно на 2-4м под земята. А инсталацията на сондата е на 2000-4000 м. под земята. Всъщност заради химикалите нас ни интересува само вертикалния участък през водадайните слоеве. И разбира се, всички твърдят че той се укрепва с бетон и т.н.
Нека да приемем, че съществува технология при която може да се предотвратят течове… Ако имаше такава технология може би първо щяха да направят водопроводите дето са само на няколко метра и работят с ниско налягане. Там всяка година от течове губим толкова, колкото няма да спечелим от всичкия шистов газ.
Прост пример – ВиК Добрич месечно консумира ток за няколко милиона лева за да изпомпва питейната вода от дълбочинните сондажи. След което има загуби от 80% по старите тръбопроводи. Макар и някои “течове” да са поради субективни фактори и обективните не са малко.
Но да се върнем на технологията. Все още няма надеждна технология, статистиката сочи че един на всеки 20 сондажа за шистов газ е “протичал” по една или друга причина. И това е съвсем нормално. Не че не би могло да се измисли космическа технология, просто всичко е въпрос на разходи. А в случая наистина говорим за огромни налягания, агресивни химикали и възможно най-тежките условия. За сравнение човек изпраща с лекота космически апарати на стотици милиони километри от Земята, но в земните ядра не можем да изминем повече от 10км. Така че който си мисли, че ще направи надежден тръбопровод на 2-3км надолу очевидно е много голям оптимист. Още по-сериозен е въпроса какво става с течение на времето, щото и нашата водопреносна мрежа преди 30-40г е била ОК, но с времето…
Да обобщя: От една страна имаме огромно количество газ. Но той няма да бъде изваден, не и чрез днешните технологии, нека не си правим илюзии. А от количеството което ще бъде извадено ние нямаме чак такава печалба. Може би няколко стотин милиона лева плюс съвсем незначителни косвени ползи. Пак за сравнение бюджета на МВР е 1000 милиона, така че печалбата от шистовия газ в никакъв случай няма да ни реши проблемите. От друга страна имаме почти неизбежно замърсяване. То просто е гарантирано. Дори и да няма течове (абсурд) само разкарването на химикалите напред-назад, смесването им с вода, част от която се изпомпва обратно на повърхността. Само това са достатъчно отрови, защото Шеврон и останалите няма да си я изнесат обратно в чужбина, тя ще пречиства у нас в утайници и е неизбежно да се предотвратят изпарения течове и т.н. Доколко голямо ще е “нормалното” замърсяване е спорно. Може и да е в приемливи граници. Но самият факт че ще има някакво замърсяване носи негативи и за еко-земеделието и за туризма. А евентуални “аварии” които пак казвам според мен са неизбежни със сигурност ще нанесат многократно по-големи щети отколкото ни е потенциалната полза.М. Костадинов
Аз няма да агитирам, но ще се опитам накратко да представя част от малкото известни факти по темата.
Първият факт е, че шистовият газ е доста добре капсулиран дълбоко в земята. Той е там от милиони години и ако имаше и най-малък дефект в “капсулирането” досега да не е останало нищо от него.
С други думи газът е в едно перфектно хранилище и не създава абсолютно никакви проблеми. Факт!
Очевидно няма никаква техническа причина, която да ни кара да почнем да го вадим веднага. Далеч по-разумно би било първо да се проучат технологиите, да се запознае обществото и политиците. Нито газът ще се премести, нито цената му ще падне.
Преди да се вземе решение за каквото и да е било, трябва да се знаят плюсовете и минусите. В случая имаме само един единствен плюс – самият газ. Почвата няма да стане по-рохкава, нито по-чиста. Ползата е единствено газ.
Колко голям е всъщност плюсът?
Според оценките става дума за количество между 300 и 1000 милиарда кубични метра. За да добиете представа колко всъщност е това ще направя няколко сравнения.
1. Като обем – представете си площта на България. Разпределен равномерно върху цялата територия на държавата, това количество газ ще има височина между 3 и 10 метра. Сериозен обем, нали?
2. Сравнено с годишната ни консумация на природен газ (10-15 млрд. куб.м) това количество е поне 30 пъти повече, т.е. ще ни стигне за 30 години ако не променяме консумацията си.
3. Сравнено с електропроизводството, ако с тоя газ се произвежда електричество, количеството ще е достатъчно за 20-25 години.
Мога да направя още сравнения, но очевидно фактът е, че говорим за сериозно количество.
На пръв поглед изглежда като че ли говорим за много пари и за много сериозен плюс. И би трябвало да има много сериозни недостатъци срещу тоя плюс, нали?
Всъщност, първият сериозен недостатък че всички тия пари са заровени мнооого дълбоко под земята. Това не би било проблем, ако беше нормално газово находище. Правим една сонда и като със сламка източваме всичко.
Да, ама не!
Шистовият газ е капсолиран в шиста и първо трябва да се освободи. Тук повечето разглеждат колко вредни са технологиите по освобождаването, но в случая по-важно е че всички технологии са ограничени до няколко километра около сондата. С други думи ако се направи сонда в Младост, тя няма да стигне до Люлин.
Имаме три много сериозни проблема – първо голяма дълбочина, второ малък радиус и трето тия огромно количества за които си точим зъбите са пръснати в една огромна площ. Така че газ има, но ако искаме да го извадим всичкия ще трябват хиляди сонди.
Шансовете това да се случи според мен клонят към нула. Първо на народа ще му кипне чайника ако почнат през няколко километра да пускат сонди. От друга страна инвеститора също няма интерес, защото до сондата трябва да има път, а той няма да тръгне да строи пътища. Освен това излиза и по-скъпо, понеже ако целта е да се извади максимално количество трябва да се внимава как се освобождава. Ако е твърде далеко от колекторите по-голямата част от освободения газ може изобщо да не бъде хванат. И обратно, много по-рентабилно е да разбиеш максимално около сондата (която е скъпата част) пък каквото влезе в колекторите – влезе.
Трудно е да се правят прогнози, но според мен е повече от сигурно че никой няма дори и най-малкото намерение да вади всичкия газ. Сонди ще се правят само на удобни места и далеко една от друга. И докато не ги спрем и не ги изгоним. В най-добрия случай ще се извадят 5-10% от залежите.
И това не е малко, но вече не говорим за 30 години, а 1-2. При това добивът ще е проточен във времето, т.е. като ефект върху пазарните цени ще е същия какъвто е ефекта на находището в Каварна в момента.
От финансово гледна точка обемът на целия добив според мен ще е от порядъка на няколко милиарда $, по-голямата част от които са разходи, другата печалба на чуждите инвеститори. За нас като държава аз не виждам никакъв смисъл.. някакви смешни 50-100 милиона.
А сега за рисковете, т.е. сериозните минуси.
Значи всяка сонда първо слиза вертикално надолу, после се накланя и се правят множество хоризонтални сондажа на много голяма дълбочина. За незапознатите ще кажа, че с дълбочината се повишава налягането.
Затова налягането с което се вкарва после водата и другите химикали е много, много по-голямо отколкото е налягането във водопреносната мрежа.
Защо казвам това. Ами водопреносната мрежа е средно на 2-4м под земята. А инсталацията на сондата е на 2000-4000 м. под земята. Всъщност заради химикалите нас ни интересува само вертикалния участък през водадайните слоеве. И разбира се, всички твърдят че той се укрепва с бетон и т.н.
Нека да приемем, че съществува технология при която може да се предотвратят течове… Ако имаше такава технология може би първо щяха да направят водопроводите дето са само на няколко метра и работят с ниско налягане. Там всяка година от течове губим толкова, колкото няма да спечелим от всичкия шистов газ.
Прост пример – ВиК Добрич месечно консумира ток за няколко милиона лева за да изпомпва питейната вода от дълбочинните сондажи. След което има загуби от 80% по старите тръбопроводи. Макар и някои “течове” да са поради субективни фактори и обективните не са малко.
Но да се върнем на технологията. Все още няма надеждна технология, статистиката сочи че един на всеки 20 сондажа за шистов газ е “протичал” по една или друга причина. И това е съвсем нормално. Не че не би могло да се измисли космическа технология, просто всичко е въпрос на разходи. А в случая наистина говорим за огромни налягания, агресивни химикали и възможно най-тежките условия. За сравнение човек изпраща с лекота космически апарати на стотици милиони километри от Земята, но в земните ядра не можем да изминем повече от 10км. Така че който си мисли, че ще направи надежден тръбопровод на 2-3км надолу очевидно е много голям оптимист. Още по-сериозен е въпроса какво става с течение на времето, щото и нашата водопреносна мрежа преди 30-40г е била ОК, но с времето…
Да обобщя: От една страна имаме огромно количество газ. Но той няма да бъде изваден, не и чрез днешните технологии, нека не си правим илюзии. А от количеството което ще бъде извадено ние нямаме чак такава печалба. Може би няколко стотин милиона лева плюс съвсем незначителни косвени ползи. Пак за сравнение бюджета на МВР е 1000 милиона, така че печалбата от шистовия газ в никакъв случай няма да ни реши проблемите. От друга страна имаме почти неизбежно замърсяване. То просто е гарантирано. Дори и да няма течове (абсурд) само разкарването на химикалите напред-назад, смесването им с вода, част от която се изпомпва обратно на повърхността. Само това са достатъчно отрови, защото Шеврон и останалите няма да си я изнесат обратно в чужбина, тя ще пречиства у нас в утайници и е неизбежно да се предотвратят изпарения течове и т.н. Доколко голямо ще е “нормалното” замърсяване е спорно. Може и да е в приемливи граници. Но самият факт че ще има някакво замърсяване носи негативи и за еко-земеделието и за туризма. А евентуални “аварии” които пак казвам според мен са неизбежни със сигурност ще нанесат многократно по-големи щети отколкото ни е потенциалната полза.М. Костадинов
1.
анонимен -
Малък коментар
17.01.2012 10:24
17.01.2012 10:24
1. При инвестиция на инвеститор първи клас, каквато нямаме причина да не очакваме за Шеврон, пътищата се строят от държавата - нас, осигуровките се облекчават.
2. както сам сте написал, не целия обем може да се хване с колекторите, какво се случва с останалия нехванат газ?
3. При максимално разбиване кой гарантира липсата на пропадания на пластовете над разбиването? Не се ли получава вход към горните пластове, където неулвения газ да отиде и да причини истинска катастрофа?
4. Химикалите които се използват - какви са? Как реагират при налягането и размесването със състава на шистите, газа, водата? Какво се случва при изваждането им на повърхността - загуба на налягане, слънчева радиация и т.н.?
5. След като закона не предвижда отговорност за причинени екологични щети от проучващата компания, какво ще принуди Шеврон или всеки друг да компенсира евентуалните щети? Пример Еквадор, осъди Шеврон за 8 млрд и какво, никой не принуди Шеврон да плати тази сума.
цитирай2. както сам сте написал, не целия обем може да се хване с колекторите, какво се случва с останалия нехванат газ?
3. При максимално разбиване кой гарантира липсата на пропадания на пластовете над разбиването? Не се ли получава вход към горните пластове, където неулвения газ да отиде и да причини истинска катастрофа?
4. Химикалите които се използват - какви са? Как реагират при налягането и размесването със състава на шистите, газа, водата? Какво се случва при изваждането им на повърхността - загуба на налягане, слънчева радиация и т.н.?
5. След като закона не предвижда отговорност за причинени екологични щети от проучващата компания, какво ще принуди Шеврон или всеки друг да компенсира евентуалните щети? Пример Еквадор, осъди Шеврон за 8 млрд и какво, никой не принуди Шеврон да плати тази сума.
2.
анонимен -
факт
17.01.2012 10:40
17.01.2012 10:40
още един факт М.Костадинов... и петрола и конвенционалния газ са били добре капсулирани от природата милиони години ..ФАКТ . Но ако ги нямаше на повърхността щеше да зъзнеш като куче гол и бос , щеше да изминаваш на година макс. 50 км ( на година) до близката нива с каручката и щеше да пишеш с наплюнчен молив ( може би с прушина по скоро ) , а за нет нямаше да си чувал...Така че с тези ФАКТИ не е хубаво да се спекулира така на едро.... Има много ФАКТИ , но трябва с разум да се разглеждат , оглеждат и т.н.......Апропо ваденето на нефт и газ от платформи в океана и морета също крие ОГРОМЕН риск .... дай си мнението по този неоспорим ФАКТ....пич. Думите ми не ги приемай като ревностна защита на добива на шистов газ , но натиска и нагнетяването само в едната крайност ще докара същите тези политици да направят поредната глупост с дълготраен ефект....
цитирайhttp://www.bnews.bg/article-42440
цитирайhttp://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1201472
цитирайТърсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
