Инфосток се обърна към Гено Тонев, инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Асет Мениджмънт АД, който обобщава  движението на БФБ през 2011 г.

Годината бе доста интересна, но основно за българските инвеститори, имайки предвид, че чуждите такива не искат и да си спомнят къде е БФБ.

Силният ръст на борсовите индекси през първото полугодие върна доста пари и участници на пазара, но фиаското, което претърпяха българските акции през следващите месеци може да се сравни само със спада от 2008 година. 

Оптимизмът в началото на 2011-та дотолкова бе обзел участниците, че стойности от над 500 пункта за SOFIX бяха едва ли не консервативна прогноза. На индустриалните публични компании пък се гледаше подобно на IT индустрията от края на миналия век – новата икономика, която ще измъкне цяла България от кризата.

Донякъде тези очаквания бяха оправдани, предвид ключовата роля на експорта в хилавия ръст на БВП, но очакваното розово бъдеще така и не се превърна в настояще, пише още в анализа. Безработицата продължи да расте, назависимо че статистиката отчиташе ръст в икономиката и напук на социалния министър, който тотално отрече суровата реалност, обграждайки се с изкривените, но удобни данни за постоянно намаляващ брой регистрирани в бюрата по труда. Горе-долу същата тактика приложиха в редица развити държави, в това число и САЩ, където обаче промените в методологията за измерване на заетостта успяха да заблудят болшинството инвеститори. У нас този трик не проработи, най-малко заради факта, че българските инвеститори вече не вярват на никого, а и ежедневно можеха да се убедят в това колко добре се развива трудовия пазар у нас. 

Банковият сектор в България, или по-точно тази част от него, която има български собственици, поне на хартия се представи доста добре през последните няколко тримесечия. Това бе и причината именно акциите на публичните банки да бъдат сред най-силно поскъпналите до средата на годината. Докато още в края на 2010 г. всички тръбяха, че пика на лошите кредити е преминал, изведнъж се оказа, че е станала малка грешка. Не само че въпросният пик отказа да остане в историята, ами принуди поне две банки да набират капитал, едната от които след приятелски съвет от БНБ. В
същото време, други български трезори продължиха да финансират лични проекти на мажоритарните си собственици (в явно нарушение на закона), не без благословията на регулатора, за да се стигне дотам, че трябваше чужди анализатори (Fitch ratings) деликатно да обърнат внимание на очевидния конфликт на интереси.

През годината, освен банки, капитал набираха и няколко емблематични за пазара ни дружества. Двете поредни увеличения на капитала на Еврохолд България не срещнаха кой знае колко топъл прием от миноритарните акционери, но за сметка на това им създадоха доста емоции покрай безкрайните и малко странни изкупувания на акции. Последните секнаха малко след дебюта на компанията на Варшавската фондова борса, където станаха втория български емитент след Софарма, регистриран на един от официалните сегменти.

Въпросното листване на много по-развит и по-ликвиден пазар от БФБ, бе дълго очаквано от акционерите. Надеждата им бе, че инвеститорите, търгуващи във Варшава ще оценят справедливо (разбирай по-високо) българските компании, за които България просто се оказа тясна. За съжаление обаче, поне засега, тези надежди не се материализират. И ако това носи известна тъга предимно на акционерите във Софарма и Еврохолд България, истинската новина може би е, че..... току-виж българските компании не са чак толкова подценени, колкото си мислим. А мантрата, че пазарът ни
не бил ликвиден и затова недооценявал местните акции, може да се окаже поредната заблуда, с която оправдаваме депресията, обхванала БФБ през последните години.

И все пак, въпреки загубите, регистрирани от повечето български акции, има една група компании, за които 2011-та бе първата наистина успешна от началото на мечия пазар. Колкото и странно да звучи, най-големите печелевши тази година бяха дружествата, инвестиращи в недвижими имоти, или поне една голяма част от тях. Индексът на тези компании се повиши с над 13 процента за последните 12 месеца, докато останалите индикатори са дълбоко под водата. Дали пък инвеститорите не разбраха, че очакванията им за недвижимите имоти са прекалено песимистични? Бъдещето ще покаже.

В заключение, случилото се през 2011 година, в голяма степен съвпадна с не толкова сериозните ми предположения, направени в този материал . Остава да видим отговора и на най-важния въпрос, засегнат преди година – дали през 2011-та сме станали свидетели на последното дъно преди новия възходящ тренд.