Постинг
02.12.2011 12:24 -
ОТ БЕЛЕ-НЕ СМИСЪЛ НЯМА
АЕЦ Белене има икономически смисъл единствено ако преди изграждането му се сключат договори за износ на електроенергия към съседните балкански страни. Освен това трябва да се изградят и допълнителните възможности за пренос на генерирания ток, защото той е излишен на потребителите в България.
Това става ясно от десетгодишния план на Електроенергийния системен оператор ЕСО до 2020 година, публикуван на сайта на институцията. От заключението на експертите е видно, че Втора атомна не е нужна на България, която ще разполага с достатъчно мощности за производство на ток, които да покриват потреблението. То ще нараства с 1.4% годишно, като единствената опасност е да се наложи внос в порядъка на 2 000 - до 3 000 гВтч в годините след 2015 година, когато ще бъде извършено планираното извеждане на блокове от ТЕЦ-овете.
Тази ситуация обаче ще бъде временна, тъй като паралелно върви изпълнението на проектите за въвеждане в експлоатация на централи, генериращи ток от възобновяеми източници. Така експертите, които имат наблюдение върху производството, потреблението, преноса и системите за диспечиране на товарите, са готови за два сценария на развитие на сектора. В единия от тях Белене е излишен.
Ако енергетиката на страната се развива по първия сценарий със средногодишен ръст на потреблението от 1.4% и без изграждането на АЕЦ Белене, то до 2015 година не се очакват затруднения в електроснабдяването поради наличието на достатъчно мощности, пише в анализа. След 2015 година обаче когато ще бъде извършено планово извеждане на термични блокове, е възможно да се появи дефицит от 2 000 до 3 000 гВтч годишно, който може да бъде покрит с внос на електроенергия.
Ако обаче се върви по втория сценарий, в който отново средногодишното потребление расте с 1.4% и АЕЦ Белене се включва в системата през 2018 - 2020 година, то страната ще има възможност за износ на 8 000 до 12 000 гМВтч годишно. Централата не е необходима за покриване на вътрешното потребление и има смисъл единствено при наличие на дългосрочни междудържавни договори за доставка на ток за страни от балканския регион. В този случай е нужно да се осигури допълнителна преносна способност на междусистемните електропровод. В противен случай Белене ще бъде изложен на пазарна конкуренция на останалите регионални проекти, които неминуемо ще увеличат финансовия му риск.
Прогнозата за развитие на потреблението на електроенергия се базира на данни за Брутния вътрешен продукт, броя на населението, цената на електроенергията и тенденциите в развитието на на електроенергийната ефективност.
Така според модела през 2013 година ще има спад на потреблението с 1.23% до 37 986 гВтч, а през следващите години ще има ръстове, като най-рязко се очаква да скочи потреблението през 2015 година, когато изменението спрямо предходната ще е с 2.47% до 39 113 гВтч. През 2020 година България ще потребява 42 090 гВтч електроенергия, което е с 4 651 гВтч повече, отколкото се очаква да бъдат потреблени до края на настоящата година.
Върху потреблението влияние ще оказва евентуалното влизане на страната в еврозоната и стартиране на търговията с емисии на парникови газове. Тези обстоятелства ще оказват възпиращ ръста ефект, но след 2015 година потреблението отново ще започне да се увеличава.
Към момента индустрията е намалила потреблението с 30%. Най-голям принос за този резултат имат секторите черна и цветна металургия, химическата промишленост и добивна промишленост. Трябва да се има предвид обаче, че през последните години цели видове производства в индустрията спряха работа, което обяснява защо е постигната толкова впечатляваща икономия. При домакинствата намалението на потреблението е пренебрежително малко, става ясно от анализа на ЕСО.
Според прогнозата на специалистите след планираното извеждане на термични централи до 2015 година сумарната мощност на изведените от експлоатация ТЕЦ ще достигне 2 175 MW.
През това време ще продължи изграждане на голям обем електроцентрали от възобновяеми източници, които са стимулирани от преференциалните изкупни цени на електроенергията. От ЕСО са категорични, че до 2020 година потреблението на електроенергия, добита от ВЕИ ще достигне 16.13%, колкото е и ангажиментът на България пред останалите страни - членки на Европейския съюз.
За да се гарантира качеството на управление и сигурността на електроенергийните доставки до 2020 година е необходимо инсталираната мощност от вятърни електроцентрали да не надвишава 1 800 MW, а тази във фотоволтаични централи - 600 MW, обръщат внимание от ЕСО.
Без Втора атомна централа и без Каскада Горна Арда сумарната мощност на планираните за въвеждане в експлоатация конвенционални производствени мощности в ТЕЦ до края на 2015 година е 980 MW.
При управлението на товарите вариантите, които в ЕСО разглеждат, също са два и отново зависят от АЕЦ Белене. Без нея в периода до 2020 година ще бъдат изградени 3 050 MW нови мощности, а ако се добави и 2 000 MW от АЕЦ Белене, прогнозиран за 2017 - 2018 година, мощностите ще достигнат до 5 050 MW.
Това става ясно от десетгодишния план на Електроенергийния системен оператор ЕСО до 2020 година, публикуван на сайта на институцията. От заключението на експертите е видно, че Втора атомна не е нужна на България, която ще разполага с достатъчно мощности за производство на ток, които да покриват потреблението. То ще нараства с 1.4% годишно, като единствената опасност е да се наложи внос в порядъка на 2 000 - до 3 000 гВтч в годините след 2015 година, когато ще бъде извършено планираното извеждане на блокове от ТЕЦ-овете.
Тази ситуация обаче ще бъде временна, тъй като паралелно върви изпълнението на проектите за въвеждане в експлоатация на централи, генериращи ток от възобновяеми източници. Така експертите, които имат наблюдение върху производството, потреблението, преноса и системите за диспечиране на товарите, са готови за два сценария на развитие на сектора. В единия от тях Белене е излишен.
Ако енергетиката на страната се развива по първия сценарий със средногодишен ръст на потреблението от 1.4% и без изграждането на АЕЦ Белене, то до 2015 година не се очакват затруднения в електроснабдяването поради наличието на достатъчно мощности, пише в анализа. След 2015 година обаче когато ще бъде извършено планово извеждане на термични блокове, е възможно да се появи дефицит от 2 000 до 3 000 гВтч годишно, който може да бъде покрит с внос на електроенергия.
Ако обаче се върви по втория сценарий, в който отново средногодишното потребление расте с 1.4% и АЕЦ Белене се включва в системата през 2018 - 2020 година, то страната ще има възможност за износ на 8 000 до 12 000 гМВтч годишно. Централата не е необходима за покриване на вътрешното потребление и има смисъл единствено при наличие на дългосрочни междудържавни договори за доставка на ток за страни от балканския регион. В този случай е нужно да се осигури допълнителна преносна способност на междусистемните електропровод. В противен случай Белене ще бъде изложен на пазарна конкуренция на останалите регионални проекти, които неминуемо ще увеличат финансовия му риск.
Прогнозата за развитие на потреблението на електроенергия се базира на данни за Брутния вътрешен продукт, броя на населението, цената на електроенергията и тенденциите в развитието на на електроенергийната ефективност.
Така според модела през 2013 година ще има спад на потреблението с 1.23% до 37 986 гВтч, а през следващите години ще има ръстове, като най-рязко се очаква да скочи потреблението през 2015 година, когато изменението спрямо предходната ще е с 2.47% до 39 113 гВтч. През 2020 година България ще потребява 42 090 гВтч електроенергия, което е с 4 651 гВтч повече, отколкото се очаква да бъдат потреблени до края на настоящата година.
Върху потреблението влияние ще оказва евентуалното влизане на страната в еврозоната и стартиране на търговията с емисии на парникови газове. Тези обстоятелства ще оказват възпиращ ръста ефект, но след 2015 година потреблението отново ще започне да се увеличава.
Към момента индустрията е намалила потреблението с 30%. Най-голям принос за този резултат имат секторите черна и цветна металургия, химическата промишленост и добивна промишленост. Трябва да се има предвид обаче, че през последните години цели видове производства в индустрията спряха работа, което обяснява защо е постигната толкова впечатляваща икономия. При домакинствата намалението на потреблението е пренебрежително малко, става ясно от анализа на ЕСО.
Според прогнозата на специалистите след планираното извеждане на термични централи до 2015 година сумарната мощност на изведените от експлоатация ТЕЦ ще достигне 2 175 MW.
През това време ще продължи изграждане на голям обем електроцентрали от възобновяеми източници, които са стимулирани от преференциалните изкупни цени на електроенергията. От ЕСО са категорични, че до 2020 година потреблението на електроенергия, добита от ВЕИ ще достигне 16.13%, колкото е и ангажиментът на България пред останалите страни - членки на Европейския съюз.
За да се гарантира качеството на управление и сигурността на електроенергийните доставки до 2020 година е необходимо инсталираната мощност от вятърни електроцентрали да не надвишава 1 800 MW, а тази във фотоволтаични централи - 600 MW, обръщат внимание от ЕСО.
Без Втора атомна централа и без Каскада Горна Арда сумарната мощност на планираните за въвеждане в експлоатация конвенционални производствени мощности в ТЕЦ до края на 2015 година е 980 MW.
При управлението на товарите вариантите, които в ЕСО разглеждат, също са два и отново зависят от АЕЦ Белене. Без нея в периода до 2020 година ще бъдат изградени 3 050 MW нови мощности, а ако се добави и 2 000 MW от АЕЦ Белене, прогнозиран за 2017 - 2018 година, мощностите ще достигнат до 5 050 MW.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
