Министър Дянков отваря дебата за преките данъци у нас.

Всъщност, той иска да го затвори като ще предложи ставките на преките данъци у нас да могат да се променят с мнозинство от 2/3 от гласовете (Медиапул,17.04.2011) в Народното събрание. Ще рече – по-трудно. Целта е ставката от 10 % пропрционален (някои го наричат “плосък”, като така показват, че могат по-добре да превеждат, отколкото да мислят) данък върху дохода да стане по-трудно променима. А пък крайната цел – да се запазят ниските данъци у нас като стимул за растеж и забогатяване.

Ако това предложение стане закон, трябва да е ясно, че това ще бъде доброволен избор на българския данъкоплатец, изразен от неговите представители в Народното събрание. Затова заслужава българският данъкоплатец да си даде ясна сметка какво избира и защо.

Първо, ниските данъци са за предпочитане пред високите. Това изглежда очевидно. Няма “научно” определение на ниски данъци, обаче. Нисък е и 10 % и 12.5 % (Ирландия) и 16 % (Словакия) и 22 % (Естония). Т.е. въпрос на избор е.

Второ, икономистите разглеждат данъците като система и разсъждават за икономическата им ефективност, т.е. от гл. точка на това дали стимулират по-доброто и продуктивно използване на националното богатство, в т.ч. и работното време.

Трето, данъчните системи имат и морална страна. Въпрос на справедливост и обществен договор е каква да бъде данъчната система – прогресивна, пропорционална или някаква друга. Въпросът за справедливостта се отнася към сферата на моралната философия и там думата на икономистите, към които се числя и аз, не тежи повече отколкото на всички останали данъкоплатци.

Като морален разглежда въпроса за данъчното облагане в САЩ и известният (в България) Ричард Ран в колонката си “Данъчна несправедливост” (в-к “Washington Times”, 11.04.2011 г.). И стига до извода, че прогресивната данъчната система в САЩ е несправедлива, защото най-богатите 1 % от населението плащат 38 % от данъците в страната.

Да оставим САЩ и да се вгледаме в българската система, която министър Дянков ни предлага да замразим. Тя е регресивна. С други думи, колкото по-висок доход имаш, толкова по-малък процент от него плащаш като данъци. Или с още по-други думи, колкото по-малко печелиш, толкова по-малко от спечеленото постъпва в джоба ти. Дали това е справеливо или не, решават депутатите, от името на тези които са ги избрали. Така, трябва да си спомним, че тази регресивна данъчна система беше въведена у нас с гласовете на БСП. Вероятно така са поискали техните избиратели.

Но да не бъдем голословни. В началото, нека съобразим, че от това, което печелим, у дома занасяме това, което остане след плащане на данъци И осигуровки (пенсионни и здравна). Осигуровките у нас са по същество данъци. Така мисли уважаваният Красен Станчев и аз съм съгласен с него: “Съзнавам добре, че платените от мен през годините данъци “обществено осигуряване” не са предназначени за осигуряване на моите старини.” (в-к “24 часа”, 1.11.2010 г.).

Да разгледаме сега колко и какъв процент данъци плаща през 2011 г. един “работник 3-та категория”, както закона определя масовия случай:

Месечен доход бруто (лв.)	2000.00	4000.00	10000.00
Осигурителни вноски (12.9 %)	-258.00	-258.00	-258.00
Здравно осигурителна вноска (3.2%)	-64.00	-64.00	-64.00
Общо осигуровки (лв.)	-322.00	-322.00	-322.00
Месечен доход преди облагане	1678.00	3678.00	9678.00
ДОД (10 %)	-167.80	-367.80	-967.80
Месечен доход – нето (лв.)	1510.20	3310.20	8710.20
Данък и осигуронки в % от
брутния месечен доход	24.5%	17.2%	12.9%

Ето така, който получава 2 000 лв. или по-малко, плаща 24.5 % от дохода си за данъци и осигуровки, който получава 4 000 – 17.2 %, а който получава повече – по-малко.

Като съобразим, че плащаме и ДДС, ефектът само се усилва. ДДС е косвен, а не пряк данък. Дължи се върху потребените стоки и услуги. Но, както и останалите данъци, се плаща от дохода, защото няма от къде другаде. ДДС е също регресивен данък. Затова в САЩ няма такъв. А е регресивен, защото ако по-бедните харчат 100 % от месечния си доход – живеят от заплата до заплата – то по-богатите спестяват. При единна ставка от 20 %, 20 лв. от всеки сто, похарчени от бедния отиват за данък. Ако някой харчи 80 % от месечния си доход, той плаща 16 лв. на всеки сто лв. доход или 16 %.

Така е у нас. Колкото повече получаваш, толкова “по-леки” са данъците ти. Справедливо ли е или не? Въпросът ми изглежда твърде важен, за да бъде оставен за решаване на министри и депутати.

Ако желаете, обсъдете го. Няма да участвам, тъй като съм зает да пиша препоръки на младежи и девойки, които търсят доход и щастие в други страни, където данъчното облагане е несправедливо, прогресивно, но пък и публичните услуги срещу това са осезаеми.

Всъщност дебатът трябва да се обърне. Не колко да са “ниски” и “плоски” данъците, а какво искаме от държавата, как ще платим за да го получим и как ще търсим отчетност, от тези, които трябва да го предоставят.

http://lchristoff.wordpress.com/2011/04/19/%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%86%D0%B8/

Няма да участвам, тъй като съм зает да пиша препоръки на младежи и девойки, които търсят доход и щастие в други страни, където данъчното облагане е несправедливо, прогресивно, но пък и публичните услуги срещу това са осезаеми.

10% е данъка, другото са осигуровки и не са 12.5, а по-скоро 32.5 - това че някаква част отгоре не се вижда от работника не значи че не се плаща от работодателя. А в крайна сметка важна е ножицата между това което работодателя дава и което работника взима. В горния пример: колко хора биха се съгласили получаващия 10000 да взима 3000-4000лв пенсия? Внасяш повече - получаваш повече. А когато взимащия 2000 се осигурява на 500? какъв е реалния процент?
А за ДДС - парите все някога ще бъдат похарчени - ако съм спестил днес - ще ги изхарча утре, а ако цял живот не съм ги харчил то е все едно за мен дали съм ги изкарал - реално човек е богат ако изкарва много, но се чувства богат когато харчи много, разбира се ако харчи повече отколкото изкарва радостта е временна.
Непрекъснато се коментира бедни срещу богати - това са все работници на заплата! Никой не се обажда за данъците на фирмите, а там са истински богатите. Богаташ от заплата няма - най-много човека да живее нормално.