Постинг
10.11.2011 13:28 -
Накратко за причините за кризата в Гърция
Ако оставим настрана клишетата и красноречието, които се използват обикновено, за да се обясни необяснимото и създават една по-скоро мъгла отколкото яснота по проблема в която се лутат мастити икономисти, финансисти, социолози и т.н., но правят винаги верните изводи и дават единствено верните решения, ще видим, че кризата в Гърция е логичен резултат на политиката и „грешките” на доскоро Европейския съюз и сега придобил белезите на Германски Европейски съюз, а Гърция е жертвата.
Този резултат бе заложен още преди 30г.,когато Гърция стана член на Европейската общност и земеделските производители започнаха да получават субсидии за унищожаването на излишъците земеделска продукция, която се изразяваше в хиляди тонове (изкопаваха се ями и се заравяха) за да се подържат определени цени на пазара. Така Гърция стана колело от една машина за изправяне на криви краставици. Тогава около 27% от населението се занимаваше със селско стопанство срещу до 4% в останалите страни от общността и те трябваше да бъдат съпоставими. Нека проследим как се е натрупал този външен дълг през годините.
От падането на военната хунта през 1973г. страната е управлявана от еднопартийни правителства на двете големи партии, дясната Нова Демокрация (НД) и партията на социалистите ПАСОК (с изключение няколко месеца през 89г., коалиционно правителство на Левицата и НД). Общото между тях е, че са верни на доктрината „Принадлежим на Запада”.
1974г. – след падането на хунтата правителството на НД наследява дълг от 337 милиона евро (приравнени от тогава драхми в евро).
1981г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 2 млрд. евро.
1989г. - правителството на ПАСОК предава на НД дълг 32,2 млрд. евро.
1993г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 75 млрд. евро.
2004г. - правителството на ПАСОК предава на НД дълг 180 млрд. евро.
2009г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 300 млрд. евро.
2011г. дългът е над 352 млрд. евро.
Един пръв поглед върху тези оскъдни статистически данни, и богатите коментари на авторитетни европейски и световни икономисти и финансисти не оставят никакви съмнения, че партито за Гърция свърши и сега трябва да си плаща. Това го забеляза дори българския премиер г.Борисов, който плаши народа си с лошия пример на Гърция, борейки се за приза „Отличник” на ЕС.
Ето и няколко важни дати и събития.
14 Август 1974г. след нахлуването на Турция в Кипър, Гърция напуска НАТО на което е член от 19 Февруари 1952г.
19 Октомври 1980г. в навечерието на приемането и в Европейската общност, се присъединява отново към НАТО.
1981г.- Присъединява се към Европейската общност.
1989г.- Падането на Берлинската стена.
1999г.- Крах на Атинската борса.
2001г.- Гърция влиза в еврозоната.
2004г.- Откриване на Олимпийски игри струващи 24млрд.
2008г.-среща на НАТО в Букурещ, където Гърция налага вето за приемането на F.I.R.O.M. в НАТО.
Нека посочим и някои от основните фактори допринесли за състоянието в което се намира днес страната и са резултат от провежданите национални и европейски политики.
Проблема с незаконно пребиваващите бежанци и икономически емигранти – създаващи огромно напрежение в здравеопазването, социалната система, вътрешния ред и правораздаването.
Техният брой е около 2 млн. на възраст между 20 и 40г. и с малки деца, влизащи предимно от Турция по море и суша. 70% от незаконните емигранти в ЕС се намират в Гърция. 55% от излежаващи присъди в гръцки затвори са чужденци. Кражбите на автомобили до 91г. са били 8000бр. днес 24 000. Банковите посегателства от 35 годишно до 94г. нарастват до 365 годишно (данните са до февруари 2010г.), кражбите от 1035 до 92г. нарастват до над 5 000 днес.
Загубите на държавата на ДДС, от уличната търговия, възлизат на над 7 млрд. годишно, като се утежнява допълнително положението на търговците, които плащат наем, осигуровки на персонала и данъци.
Напоследък се повишава и социалното напрежение предизвикано от жестоки убийства с цел грабеж.
Болниците трупат дефицит от консумативи и обслужването на незаконните емигранти на които не се отказва медицинска помощ (и как би могло). Появиха се отново заразни болести, които бяха забравени, като туберкулозата например, защото по религиозни или други причини отказват да посетят лекар.
Тяхната крайна цел не е Гърция, а други европейски страни, но според Дъблинския договор те не могат да напускат страната в която са задържани. В някои страни от съюза техният брой е лимитиран до 2-3% от населението и по никакъв начин не приемат други.
Има сериозни основания да се смята, че това преселение не става без знанието и покровителството на Анкара, но официална Атина мълчи тъй като не среща разбиране и подкрепа от страна на европейските си партньори.
Не по-малък е и проблема със законните, по-малко законните и незаконно пребиваващи чужди работници. Парите които те изнасят за да подпомогнат своите семейства или роднини в страните им надхвърлят 16млрд. годишно. Това е сериозен принос за формирането на бюджетния дефицит с всичките му последствия.
„Скъпото евро”- Почти двойното поскъпване на еврото спрямо долара от влизането и в еврозоната (от 0,87 до над 1,60, сега около над1,4 )- довело до спада в износа и туризма.
Много предприятия се изнасят извън страната и външната работна сила става предпочитана заради по-ниските разходи. Това временно решава проблема, но в действителност го задълбочава, като увеличава дефицита в бюджета. Това се видя много ясно при строителството на олимпийските обекти където бе използвана такава сила и милиарди евро напуснаха страната, от една страна като възнаграждения за положения труд и от друга като свръхпечалби на фирмите, които не можеха да се оправдаят в страната.
Огромни разходи за отбрана- Нерешените въпроси на ЕС с източната и съседка Турция, относно границите на общността.
Гърция, за разлика от другите европейски държави граничи с Турция, един изключително опасен и коварен съсед. За да гарантира националната си сигурност и териториална цялост се налага подържането на боеспособна армия, готова да отрази всяко посегателство.
С армия от 133 775служещи, тя е на шесто място по численост в съюза, малко след петата Испания със 137 800 и доста зад четвъртата Италия със 186 956.
Военните разходи са около 8 млрд. годишно. Само дневните разходи за блокиране на турските самолети, които почти ежедневно нарушават въздушното и пространство са около 4 млн. евро и 1млн. дневните на частта в Афганистан.
Закупува най-много оръжия от САЩ, от която и да е европейска страна. Разпределение на разходите за въоръжаване по различните програми от 1998г. до днес е както следва:
От САЩ-32%, Германия-21%, Франция-14%, Гърция-11%, Русия-6%, Холандия-3%, Британия-3%, други страни-10%.
По данни на ЦРУ Гърция изразходва 4,8% от БВП за въоръжаване.
http://kpetkov.eu/node/238
Този резултат бе заложен още преди 30г.,когато Гърция стана член на Европейската общност и земеделските производители започнаха да получават субсидии за унищожаването на излишъците земеделска продукция, която се изразяваше в хиляди тонове (изкопаваха се ями и се заравяха) за да се подържат определени цени на пазара. Така Гърция стана колело от една машина за изправяне на криви краставици. Тогава около 27% от населението се занимаваше със селско стопанство срещу до 4% в останалите страни от общността и те трябваше да бъдат съпоставими. Нека проследим как се е натрупал този външен дълг през годините.
От падането на военната хунта през 1973г. страната е управлявана от еднопартийни правителства на двете големи партии, дясната Нова Демокрация (НД) и партията на социалистите ПАСОК (с изключение няколко месеца през 89г., коалиционно правителство на Левицата и НД). Общото между тях е, че са верни на доктрината „Принадлежим на Запада”.
1974г. – след падането на хунтата правителството на НД наследява дълг от 337 милиона евро (приравнени от тогава драхми в евро).
1981г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 2 млрд. евро.
1989г. - правителството на ПАСОК предава на НД дълг 32,2 млрд. евро.
1993г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 75 млрд. евро.
2004г. - правителството на ПАСОК предава на НД дълг 180 млрд. евро.
2009г. - правителството на НД предава на ПАСОК дълг 300 млрд. евро.
2011г. дългът е над 352 млрд. евро.
Един пръв поглед върху тези оскъдни статистически данни, и богатите коментари на авторитетни европейски и световни икономисти и финансисти не оставят никакви съмнения, че партито за Гърция свърши и сега трябва да си плаща. Това го забеляза дори българския премиер г.Борисов, който плаши народа си с лошия пример на Гърция, борейки се за приза „Отличник” на ЕС.
Ето и няколко важни дати и събития.
14 Август 1974г. след нахлуването на Турция в Кипър, Гърция напуска НАТО на което е член от 19 Февруари 1952г.
19 Октомври 1980г. в навечерието на приемането и в Европейската общност, се присъединява отново към НАТО.
1981г.- Присъединява се към Европейската общност.
1989г.- Падането на Берлинската стена.
1999г.- Крах на Атинската борса.
2001г.- Гърция влиза в еврозоната.
2004г.- Откриване на Олимпийски игри струващи 24млрд.
2008г.-среща на НАТО в Букурещ, където Гърция налага вето за приемането на F.I.R.O.M. в НАТО.
Нека посочим и някои от основните фактори допринесли за състоянието в което се намира днес страната и са резултат от провежданите национални и европейски политики.
Проблема с незаконно пребиваващите бежанци и икономически емигранти – създаващи огромно напрежение в здравеопазването, социалната система, вътрешния ред и правораздаването.
Техният брой е около 2 млн. на възраст между 20 и 40г. и с малки деца, влизащи предимно от Турция по море и суша. 70% от незаконните емигранти в ЕС се намират в Гърция. 55% от излежаващи присъди в гръцки затвори са чужденци. Кражбите на автомобили до 91г. са били 8000бр. днес 24 000. Банковите посегателства от 35 годишно до 94г. нарастват до 365 годишно (данните са до февруари 2010г.), кражбите от 1035 до 92г. нарастват до над 5 000 днес.
Загубите на държавата на ДДС, от уличната търговия, възлизат на над 7 млрд. годишно, като се утежнява допълнително положението на търговците, които плащат наем, осигуровки на персонала и данъци.
Напоследък се повишава и социалното напрежение предизвикано от жестоки убийства с цел грабеж.
Болниците трупат дефицит от консумативи и обслужването на незаконните емигранти на които не се отказва медицинска помощ (и как би могло). Появиха се отново заразни болести, които бяха забравени, като туберкулозата например, защото по религиозни или други причини отказват да посетят лекар.
Тяхната крайна цел не е Гърция, а други европейски страни, но според Дъблинския договор те не могат да напускат страната в която са задържани. В някои страни от съюза техният брой е лимитиран до 2-3% от населението и по никакъв начин не приемат други.
Има сериозни основания да се смята, че това преселение не става без знанието и покровителството на Анкара, но официална Атина мълчи тъй като не среща разбиране и подкрепа от страна на европейските си партньори.
Не по-малък е и проблема със законните, по-малко законните и незаконно пребиваващи чужди работници. Парите които те изнасят за да подпомогнат своите семейства или роднини в страните им надхвърлят 16млрд. годишно. Това е сериозен принос за формирането на бюджетния дефицит с всичките му последствия.
„Скъпото евро”- Почти двойното поскъпване на еврото спрямо долара от влизането и в еврозоната (от 0,87 до над 1,60, сега около над1,4 )- довело до спада в износа и туризма.
Много предприятия се изнасят извън страната и външната работна сила става предпочитана заради по-ниските разходи. Това временно решава проблема, но в действителност го задълбочава, като увеличава дефицита в бюджета. Това се видя много ясно при строителството на олимпийските обекти където бе използвана такава сила и милиарди евро напуснаха страната, от една страна като възнаграждения за положения труд и от друга като свръхпечалби на фирмите, които не можеха да се оправдаят в страната.
Огромни разходи за отбрана- Нерешените въпроси на ЕС с източната и съседка Турция, относно границите на общността.
Гърция, за разлика от другите европейски държави граничи с Турция, един изключително опасен и коварен съсед. За да гарантира националната си сигурност и териториална цялост се налага подържането на боеспособна армия, готова да отрази всяко посегателство.
С армия от 133 775служещи, тя е на шесто място по численост в съюза, малко след петата Испания със 137 800 и доста зад четвъртата Италия със 186 956.
Военните разходи са около 8 млрд. годишно. Само дневните разходи за блокиране на турските самолети, които почти ежедневно нарушават въздушното и пространство са около 4 млн. евро и 1млн. дневните на частта в Афганистан.
Закупува най-много оръжия от САЩ, от която и да е европейска страна. Разпределение на разходите за въоръжаване по различните програми от 1998г. до днес е както следва:
От САЩ-32%, Германия-21%, Франция-14%, Гърция-11%, Русия-6%, Холандия-3%, Британия-3%, други страни-10%.
По данни на ЦРУ Гърция изразходва 4,8% от БВП за въоръжаване.
http://kpetkov.eu/node/238
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
