Георгиос Папандреу и Реджеп Ердоган управляват съседни страни, които обаче се справят по съвсем различен начин с икономическите предизвикателства. Снимки: ЕПА/БГНЕС

Напоследък сякаш светът се състои от Гърция и няколко нейни финансови придатъка. Медии, институции, водещи и недотам водещи икономисти, наши и чужди, разказват как Гърция ще се срине и ще повлече всичко със себе си. Ето защо ние трябва да седим и да треперим, че по-лошо ще стане. Да затягаме коланите, че криза иде.

Докато всички следят какво става в Гърция и се тюхкат, ей там отвъд р. Марица, пак до нашата граница, други едни съседи правят по 8-9% растеж и като че ли въобще не са чували за световните, европейските или ако щете - комшийските проблеми. Как така Турция изглежда имунизирана от разните кризисни явления? Какво точно става там и дали наистина това е новият "тигър", или просто комшиите са имали късмет напоследък и силният им период ще отмине?

Турция и Гърция имат много общо. Манталитетът на двете нации е формиран дълго време по един и същи начин. Голяма част от гръцката история се намира на територията на Турция, а Османската империя е владяла гръцките земи стотици години. Обясненията на гръцките проблеми с техни национални особености някак не кореспондират с близките по манталитет турци, които обаче като че ли не усещат кризисните явления около тях.

А може би става дума за различно икономическо поведение?

От 2000-та г. насам общият икономически растеж на Турция е двойно по-висок - 46% срещу 23% за Гърция. При това Турция междувременно е преминала през две рецесии, а Гърция само през една. Поддържането на такъв висок растеж за дълъг период се нуждае от рационално обяснение.

Част от обяснението е демографската статистика - турското население расте с над 1% годишно, а това на Гърция - с около 0.4%. Това означава, че потенциалът за икономически растеж в Турция е по-голям и може да обясни донякъде разликата. Бързото нарастване на населението обаче не е само предимство. То може да бъде и проблем. Бърз поглед върху безработицата в Турция показва, че тя е височка за европейските стандарти - около 10%, но затова пък е стабилна на това ниво. Само кризисните епизоди от 2009 г. са я вдигнали на 14-15%, но от 2010 г. се е възстановила мигновено. Това бързо възстановяване показва, че пазарът на работна сила е достатъчно динамичен.

Да имаш добре уреден пазар на работната сила, не е достатъчно. Необходимо е да можеш да се възползваш от него. Тук в България сме апологети на инвестициите. Непрекъснато смятаме, че са малко и ако трябва нещата да се подобрят в някоя сфера, значи там трябват повече инвестиции. За производителност на капитала, т.е. на инвестициите, рядко става дума, а как се постига това нещо - изобщо не говорим. В Турция размерът на инвестициите е между 15 и 22% от БВП, средно под 20% за последните 10 години. За Гърция числата са по-високи - 17-24%, или средно 21.5%. При нас средното е още по-голямо - 24.4%.

В държавния сектор нещата изглеждат доста близки - инвестициите са около 4% от БВП и в трите държави. Само дето при нас в последните години са около 5%, но това е и заради присъединяването ни към ЕС. Така или иначе, вижда се, че Турция прави най-висок растеж с най-малко инвестиции. Явно хората са много ефективни. Как са го направили, е друг въпрос.

Когато стане дума за Гърция,

всички говорят за размера на държавния дълг

Той е над 150% от БВП и расте. И дългът расте номинално, и БВП им намалява. Лоша тенденция, значи няма да могат да се справят. Дългът на Турция също е бил голям през 2001 г. - 104% от БВП в края на рецесията им тогава. После започва бавно да спада - 93% през 2002 г., 85% през 2003 г. - до 39.5% през 2008 г. Идва новата рецесия и пак се увеличава - 45% през 2009 г. Как стават тези неща?

Източник на дълга е държавният дефицит. Има и други фактори, но това са по-технически въпроси. Гърция крепи дефицити над 4.5% от 2001 г. и ги увеличава до над 6% през 2007 г., а растежите им са положителни - около 4% - пак до 2007 г. включително. След това идва крахът. В момента са с над 10% дефицит и обещават да го свалят, за да получат следващата финансова подкрепа. За гърците няма маастрихтски критерии. Бяха ги наказали да платят около 300 млн. евро за манипулиране на статистиките. С такива дефицити нормално е дългът да расте непрестанно като част от БВП, дори и когато БВП се увеличава. А икономиката се свива.

Да видим Турция. През 2002 г., веднага след рецесията, комшииите са с 13% бюджетен дефицит, а дългът спада като част от БВП. И имат над 6% реален растеж. На следващата година - 11% дефицит и над 5% реален растеж. След това дефицитите постепенно се топят и стават около 0%, има и една година излишък, а в същото време растежите са между 9 и 5% до 2008 г. След това идва последната рецесия, дефицит от 6.7% за 2009 г. и пак 9% растеж за 2010 г., като за след криза.

За да не изглеждат нещата доста мистериозни, трябва да уточним, че

Турция има самостоятелна парична политика и плаващ валутен курс

Ние добре знаем, че това може да бъде и недостатък и сме го изпитали на гърба си през 1990-те - 3000 лева за долар, хиперинфлация и пенсии, равни на 5 долара. Затова сме във валутен борд и сме доволни от това. Турците обаче явно знаят какво правят и се възползват от свободата да имат своя парична политика. Ако се погледне инфлацията им, в началото на периода, който разглеждаме, тя е била около 50% годишно, а след това са я свалили на около 10%. Вероятно високата инфлация е помогнала да се намали бързо бремето на държавния дълг на Турция. А за това е необходимо умело да се играе между размера на външното и вътрешното финансиране. Явно турците са успели.

Когато стане дума за финансиране, първото, за което човек се сеща, са валутните резерви. Те се формират според движението на паричните потоци в страната - входящи и изходящи. Стабилните икономики се характеризират с устойчиви и постепенно увеличаващи се валутни резерви, които гарантират стойността на местната валута. Турските валутни резерви са около 20 млрд. долара към 2001 г. После започват да растат и към настоящия момент са около 90 млрд. (без да броим златните запаси, каквито Турция традиционно поддържа). Въпреки солидния валутен резерв Турция девалвира периодично и по малко валутата си. Това не предизвиква сътресения - поне засега. На пръв поглед нещата изглеждат под контрол.

В интерес на истината, Турция допреди 10-12 години не се справяше толкова добре, колкото изглежда сега. И те имаха объркана парична политика, висока инфлация, печатане на пари и т.н. Едва напоследък нещата започнаха да се подреждат и да изглеждат добре организирани. За такова нещо е необходимо да има синхрон между икономисти и политици, между институции и бизнес. Тъй като сме съседи, ние добре знаем, че турското общество не е перфектно и има доста недостатъци. За да се премахнат те, е необходимо време и най-вече спокойствие и сигурност. Те пък се осигуряват от добре действаща и подредена икономика.

Не знам дали Турция е точно"тигър", но ми се струва, че се готви за скок.

-----------------------------------------

В статията са използвани данни на Евростат и Турската централна банка.