С икономиста Доц. Нинел Кьосева разговаря ГЕНКА МАРКОВА:

- Доц. Кьосева, какво породи световната финансова и икономическа криза?

- Причината може да се търси в агресивното потребителско поведение. Наричаме го "потребителска булимия" и смятаме, че кризата се дължи на нея. Тук е виновна икономическата теория на предлагането, тъй като не се обръщаше внимание на анализа на търсенето. Смяташе се, че всяко търсене е добро, независимо дали се базира на нечестни доходи, на някакви сиви банкови операции.

Или на рефинансирането на банките - никой не потърси сметка дали парите за тази операция просто не потъват. Ето и сега председателят на Европейската комисия Жозе Барозу каза, че ще рефинансира банките, но никой не задава въпрос какво е състоянието на банките и има ли смисъл да се изливат тези пари. Просто хвърляме едни пари, които могат и да потънат, важното е, казват те, да има потребление, което ще е базирано на същия нездрав кредит.

Това е така, защото са създадени огромни мощности за производство и трябва някой да потребява, няма значение кой и какво. Ама че има някаква стратификация на хората, че някои потребяват прекомерно и безсмислено и се налага тази култура на потребителската булимия, а други хора нямат хляб и не могат да си платят тока, не се гледа.

- А каква е според вас перспективата пред българската криза?

- Ние сме на свободно падане и отиваме към "резерватна икономика". Трябва да се направи много сериозна реконструкция на политическата система. У нас пазарна икономика няма. Има много силно присъствие на политическите кръгове и някои икономически кръгове, свързани с тях. Това е икономика, създадена от тях.

И никой не е виновен за ситуацията освен тях. Проблемът е, че тази икономика умира, тя не издържа. И ако тези хора не направят сами реконструкция, ще я направи народът, неизбежно. В противен случай народът или ще умира бавно, или ще изчезне нанякъде.

Затова призовавам политическите елити да направят реконструкция в демократичен дух. В противен случай техните деца ще са принудени да живеят в чужбина като емигранти. Да, може би първоначално богати, но с много бързо намаляващо богатство и без допълнителни нови източници за него, тъй като източниците на тяхното богатство сме ние, а нас няма да ни има, нито ще я има системата за грабеж от нас, създадена от тях. А да се затрие цял народ, е огромно престъпление.

- Казвате, че обществото ни върви в една спирала на увеличаваща се бедност.

- Да, така е и никой не слага спирачка. Ние сме в спирала на непрекъснато разоряване на все по-големи групи от хора, което увеличава изключително бързо коефициента на бедността GINI. Погледнете данните в Eurostat.

- В перспектива какво означава това - за обществото и за държавата?

- Че се превръщаме в едно силно разслоено, може би класически феодално общество, в което има един господар, няколко души свита, които живеят по-добре, и всичко друго са равнобедни крепостни, зависими, необразовани, облъчвани по всякакъв начин с глупост. И тази икономика естествено ще е непроизводителна, защото съвременната производителна икономика е икономика на знанието.

Затова наричам българската икономика "резерватна", като резерватите на индианците. Там си знаят кой е вождът, той взема повече от държавните помощи (тук от европейските), другите си живеят, плетат си нещо, майсторят сувенири, продават на туристите по нещо, там университети няма, няма високи цели...

- Е, след като примерно 90% от хората станат бедни, кой ще пълни хазната?

- Европейският съюз.

- Откъде вождът ще взема пари?

- От ЕС, както преди вземаше пари от Съветския съюз.

- Колко години давате на този модел?

- Той може да бъде относително устойчив.

- Докато не се разпадне ЕС...

- Мисля, че няма да се разпадне ЕС. Никой няма интерес от това. Икономиката вече е прекалено глобализирана. Процесът на глобализацията е много по-силен в сравнение с Първата ера на икономическа глобализация, завършила с ...Първата световна война. Освен това ЕС и САЩ имат вече много ясна представа за другия полюс, където са Китай, Русия и Турция. И който в паричната сфера вече си отстоява техния интерес.

През 2008 г. Китай, Русия и Турция излязоха с мнението, че световната парична система трябва да се промени и че доларът вече не може да бъде в основата на световната платежна система. В основата на долара, както на всички пари, са т.нар. специални права на тираж. Та тези три държави смятат, че паричната система трябва коренно да се промени. Възможно е доларът да остане за известно време като разчетно средство, което ще го оскъпи. Още не са заявили какво точно искат, но и това ще се случи. Защото при всяка такава тежка криза, а тази я наричат суперкриза, се променя паричната система.

- Да очакваме ли и големи катаклизми?

- Промяната на паричната система ще доведе до много катаклизми. Но преди това да се случи, има други проблеми: кризата стигна до реалната икономика, а се смяташе, че това няма да се случи, че кризата ще бъде виртуална, в сферата на финансите, на банките, на дълговете. За банковата криза нещата са ясни - тя се дължи на виртуалните пари и кредити.

- Още през 2000 г. икономисти прогнозират кризата. Вие самата през 2007 г., и то в Гръцката централна банка казвате на една конференция, че кризата идва и в България.

- През 2007 г. в Централната банка на Гърция имаше семинар, в който участвахме с доклади няколко учени от България. Моето изследване беше за Българската фондова борса - от създаването й до 2007 г. Всички индикатори от изследването сочеха, че следва много тежка дълбока криза на борсата, където бяха листнати големи сериозни предприятия и се развиваше един нововъзникнал пазар в България.

Това беше през март 2007 г. През 2009 г. написах, че идва втора вълна, като се позовах на изследвания на чужди автори. Това беше публикувано в сборник по финанси на НБУ. Анализът ми показваше, че ще има втора вълна на кризата през 2011 г. Кризите не са равномерни, то не е като да падне човек от прозорец, в тях има вътрешни растежи, може да има по-резки спадове, може някой сектор да е здрав, другите да са в криза, а и кризите може да са постъпателни. Какво показваха данните за втората вълна?

Тя идваше, защото, първо, не се промени икономическата концепция. Второ - политиците започнаха да извращават здравите концепции, които са подходящи за борба с кризата. Третият фактор е, че независимо от огромната парична маса, която се изля за оздравяване на финансовата система, в нея останаха токсични активи, които не можаха да бъдат изчистени и не са. Тоест системата продължава да бъде опасна и тя зарази Европа.

Ето защо според мен ще трябва да се стигне до обща парична криза и тогава всичко ще стане ясно. Това е криза на самите пари, на паричната система и съответно трябва да бъде променен паричният стандарт. А новата парична система се изгражда така, че да оздрави икономиката и да провокира нов икономически растеж.

- Заради заплахата над долара ли е толкова модерно да се инвестира в злато?

- Ще дам един пример с Рейгън. Когато той решава, че трябва да балансира бюджета и да увеличи доходите, се развива втората стагфлационна депресия (това е нов вид криза, при която когато цените нарастват, а икономиката стагнира). Смята се, че краят й настъпва през 1976 г., когато е приета паричната система от Ямайка - настоящата. Според нея специалните права на тираж заменят златото - тоест парите се превръщат във виртуални и идеални, те се откъсват от материалната си основа напълно, а златото е отделено от парите и е забранено да се правят разплащания в злато и то да се използва като пари.

Златото се търгува само на стоковите борси, а специалните права на тираж, които са пълна виртуалност, изпълняват ролята на изкуствено злато и върху тях може да се емитира паричната маса. Тази система облагодетелства икономиките на слабите държави, които са лишени от златни резерви. (А когато си лишен от златен резерв, ти нямаш парична система или трябва да имаш долари по системата от Бретън-Уудс, но тези долари трябва да ги купиш с нещо.

Ако си слаб икономически и нямаш конкурентно производство - за да влизат долари, или злато в държавата, просто нямаш парична система, нямаш инвестиции, нямаш рефинансиране на банки, нямаш нищо. И когато се развива втората стагфлационна депресия (при управлението на Рейгън), икономисти "неоконсерватори" съветват Рейгън да върне златно-доларовия стандарт. Рейгън отказва, защото смята, че така ще убие малките държави. "Икономиките на малките държави няма да издържат, защото всичкото злато е при нас", е аргументът на Рейгън. И оставя тази система от Ямайка, която първоначално е била приета "временно".

Сега обаче светът е виновен, не е виновна само Америка, защото Америка даде възможност на света да се развива с тази система, но нещо в нея вече не работи. Светът се промени, а политиците глобално изостанаха от тази промяна и нуждите й. Прекомерното виртуализиране, раздаването на нездрав кредит, върху който се крепи "потребителската булимия" бяха съпроводени от продължителен икономически разцвет и разкош. Произвеждайте, купувайте, без значение кой и как ще потребява. Докато се стигна до една небалансирана икономика, до небалансирани доходи и нездрави потребителски разходи...

Сега обаче трябва да се конструира нова парична система, която да отговаря на променениете условия. А дали Русия, Китай и Турция ще създадат тази по-справедлива и необходима парична система, не мога да кажа.

- Наистина ли ще бъде по-справедлива?

- Винаги трябва да бъде по-справедлива. Парите са демократична институция. А ние сме се отклонили много от демократизма. Да, парите са много важна човешка институция. Но въпреки че са създадени от хората и че имат стойност само ако хората ги приемат или не ги примеат, сега правителствата са унищожили тази демократичност на парите и напълно ги управляват. И казват - имайте доверие в парите, защото те са облечени в нашето доверие. Но хората все по-малко вярват на правителствата - ето виждате какво се случва в Америка с протестите "Окупирай "Уолстрийт"...

- Не звучи много оптимистично...

- Не е точно така. Ето, американският конгрес не одобри здравната реформа, предложена от президента Обама. Според мен това е светъл лъч. Защото аргументът за отказа беше, че се нарушава демокрацията. Когато мислим за пари, ние трябва да мислим колко е демократичен паричният процес и доколко той е пресиран от някакви правителствени решения, които му нанасят огромни щети.

Сега Конгресът каза: не е демократично хората задължително да се застраховат за здраве, защото това задължава хората да кредитират правителството със своите вноски за здраве. Ако някой иска да си купи застраховка за здраве, може да отиде при застрахователя и да си купи.

Не може американското правителство да кара хората да правят вноски, които ще бъдат използвани от него.

- Но в България, а и в ЕС задължителни са и здравните, и пенсионните вноски.

- Но не е демократично. При нас това се представи като провал на Обама, но за мен е победа на демокрацията - че човек има право на избор.

- Като чета какви съвети дават водещи американски икономисти за кризата в еврозоната, оставам с впечатлението, че най-важното според тях е еврото да се изравни с долара, което тутакси означава еврозоната да изгуби.

- Да, но ще получи ресурс за рефинансиране на банките си и поевтинявайки, ще подобри условията за търговия на европейските производители и ще създаде стимул за излизането от рецесията в реалната икономика.

- А и не питаме третия важен, а може би най-важният играч - Китай, който държи голяма част от световните доларови резурси.

- Засега те не са казали, че ще превалутизират резерва си, който е в долари. Но най-големият играч е Русия, не е Китай. Гледах прогнозни данни на Световната банка за перспективите за икономически растеж до 2014 г. Русия има най-висок среден растеж според тези данни - значително над средния растеж за САЩ и за света.

Затова са виновни управляващите среди, не само Русия, че тя е толкова силна. Автомобилният секторен комплекс трябваше да се промени, да се промени използваната енергия и така да се намали значението на конвенционалните енергийни ресурси. Какво правим сега? Вместо да обновят технологията на двигателя и на доставката на използваната енергия с друга, говорим само за тръбите - южен поток, северен поток... Което означава, че технологично САЩ и Европа се предадоха.

ВИЗИТКА

Нинел Кьосева е завършила история в СУ и счетоводство и контрол в УНСС

Доцент е по икономика,преподавател в Нов български университет, департамент “Икономика и бизнес администрация”

Член е на международната Асоциация за нова институционална икономика и CSEAR(международната асоциация за изследвания по социално и екологично счетоводство) под ръководството на създателя му проф. Робърт Грей

Автор е на монографии върху паричните кризи в България,изследване на еврейската банка в България “Геула” (банката, която победи Великата депресия), финансовите кризи, екологичния мениджмънт от гледна точка на екологичната отчетност

От 2007 г. чете лекции в Университета на Болоня и Факултета по икономика в Риминивърху методите на ценообразуване при “стоките от общ интерес”, социалната и екологична отчетност и моделите на устойчива отчетност