Бюст от монумента в чест на принц Ото (крал Отон) в Отобрюн край Мюнхен.

През 1849 г. в южното германско кралство Бавария започнали да губят търпение със силно задлъжнялата Гърция.

"Определено не бихте искали да изгубя по-голямата част от собствената си столица, за да спасявам Гърция", написал през април крал Лудвиг на сина си Ото - принц на Бавария, който неочаквано станал първият гръцки монарх 17 години по-рано.

"Не можеш ли най-после поне да платиш лихвите по кредите... нещата започват да стават невъзможни за майка ти и роднините."

Гърция отдавна е прочута с поддържането на силна задлъжнялост, а първият й фалит е регистриран през през ІV в. преди новата ера. След независимостта й следват още фалити през ХІХ и началото на ХХ век.

Не толкова известно е обаче, че германците са се притичали на помощ на Атина и преди. Това всъщност се съдържа в кореспонденцията между кралете баща и син.

Някои казват в Бавария, че дългата връзка с Гърция е създала особено съчувствие към гръцките проблеми.

"Знаем добре, че Гърция е трябвало да започне от нулата... и тук е царяло убеждението, че на страната трябва да се помогне да стъпи на краката си веднъж завинаги", разказва Ян Мюркен, основател на музей за Ото. Той се намира в Отобрюн - малко градче край Мюнхен, основан през 1955 г. на мястото, от което Ото отпътувал като бъдещ крал на Гърция.

На конгреса на управляващия Християнсоциален съюз (баварският партньор на Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел) този месец се чуха остри думи срещу Атина и призиви държавите, които системно нарушават правилата на еврозоната, да я напуснат. Но имаше и изказвания на съпричастност към "страната, която е фундаментална част от Европейския съюз и от историята на Европа".

През ХІХ в. току-що получилата независимост Гърция е на практика издържана от Великите сили на Европа като Франция, Великобритания и Русия. Крал Лудвиг Баварски също се включил, за да помогне на злочестия си син.

Ото става крал на Гърция на 17-годишна възраст през 1832 г. Квалификацията му за управление се изчерпва с това, че той е "резервният" втори син на малък европейски кралски двор и че баща му е написал няколко посредствени стихотворения във възхвала на древна Гърция.

Великите сили вярвали, че монархията ще е най-добрата форма на управление за освободената от Османско владичество с тяхна помощ страна. Но те искали с това да се заеме второкласно кралско семейство без амбиции, което няма да създава заплахи за интересите им. (Едно условията е владетелят да не предприема враждебни действия срещу Османската империя и да се нарича крал на Гърция, а не на гърците, за да не звучи това като претенция към власт над етническите гърци в района. - бел.ред.)

Надпис от мемориала: "В чест на часа, в който крал Ото І отпътува за Гърция от своя баща крал Лудвиг І Баварски на 14 декември 1832г."

"Ото пристигнал с екип бюрократи от Бавария, само един от които бил стъпвал в Гърция. Те си мислели, че отиват в страната на Софокъл и Платон. Но попаднали в съсипана от войната бивша османска провинция, която финансово била поставена на колене", описва Вернер Хелмбергер, директор на институцията, управляваща дворците в Бавария.

(В гръцката история този етап е известен като ксенократия (управление на чужденците). На власт е регентство, понеже Ото е непълнолетен, а баварският корпус от 3500 военни и служители трябва да се издържа от Гърция - бел.ред.)

Оценките за "баварския износ" остават разнопосочни. Ото е изгонен от Гърция през 1862 г. след 30-годишно управление, белязано от въстания, неуспеха му да се сдобие с престолонаследник и отказа му да приеме православието.

Скулптура на лъв от мемориала в Бавария.

За гърците Отон, както е известен той там, става символ на началото на продължителен период на намеса на западните сили, предизвикваща недоволство и до ден днешен. Бившият му дворец в Атина е превърнат в парламент, пред който едва ли не всеки ден се водят улични битки в демонстрациите срещу правителството и налаганите от него болезнени съкращения на разходи.

Площадът пред сградата се нарича "Синтагма" ("Конституция") и носи името си от 1843 г., когато срещу Ото избухва бунт. Тълпите се събират пред двореца му с искане най-после страната да получи конституция - нещо, за което баща му го предупреждава в кореспонденцията им.

Гърците признават на Ото, че е помогнал с изграждането на първите държавни институции, че е преместил столицата от Нафплион в Атина и е дал тласък на първите археологически проучвания.

"Тук цари почти единодушното мнение, че той е имал добри намерения, но е бил неефективен", обяснява Ставрос Арванитопулос, главен уредник на градския музей на Атина. "След изгонването му той опитва да остане лоялен на Гърция до края на дните си. Ото никога не е абдикирал и поискал да бъде погребан в традиционно гръцко облекло. За Гърците това е нещо много вълнуващо."

Музей до мемориала е издигнат през 50-те години.

В Бавария Ото помогнал да се изгради интерес и съчувствие към Гърция, които са се съхранили до момента, в който мнозина германци не искат и да чуят да спасяване на еврозоната с техни пари, а медиите са пълни с определения за гърците от типа на "мързеливи и корумпирани".

"Тук ние виждаме, че Гърция има същите проблеми, които винаги е имала. Отсъствие на промишленост и слаба регулация", казва Мюркен от музея на крал Ото. Декорираните в гръцки стил стаи на имението му в Бамберг са отворени за гости. Мюркен им разказва, че след завръщането си в Бавария крал Ото държал в обкръжението му да се говори на гръцки 2 часа на ден.

В Германия крал Ото е забравен, включително защото името му е изгубено някъде из сложните завои и поврати на модерната гръцка история. В Бавария, където патриотизмът е много силен, си спомнят за Ото.

"Той ни остави едно приятелство с Гърция, което не е нещо рационално, а основано на чувства и любов към това, което сме си представяли за Гърция от историята", казва Мюркен.

И като как Гърция е фалирала в 4 в. пр.Хр., като "Гърция" съществува от 19 век?

който не се учи от грешките си

"Великите сили" НИКОГА не са искали и НИКОГА няма да позволят силни , мирни и обединени Балкани!
Балканите са много важен геостратегически и икономически възел !
За сегашното положение на Гърция се "погрижиха" "приятелите й" ,които виждайки икономическият й "бум" след падането на Хунтата(1979 беше втора в света по ръст на развитие ) я "прикоткаха" в ЕС и "циментираха" икономиката й .
С "морков и камшик" успяват да държат Балканите в един своеобразен плен !