Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2011 16:26 - Кризи, кризи ...
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 1092 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 1. САЩ

Дълговата ситуацията в САЩ не е изненада. Тя беше предизвестена. В последните десетина години САЩ се задъхваше от преки войни (в Ирак и Афганистан) и косвени войни (срещу тероризма). Те изискват милиарди, които се финансират от държавните дефицити. Сериозните анализатори очакваха взрив на финансовото спокойствие минимум преди няколко години. Изненадващи бяха устойчивостта и издръжливостта на държавните финанси на САЩ. Закъснението на финансовия взрив е демонстрация на максимата, че ако пазарът не иска нещо да се случи, то не се случва, или се отлага максимално във времето. А пазарът - това са всички инвеститори в ДЦК на САЩ, т.е. почти целия свят.

САЩ е най-мощната икономика и най-интензивно мислещата страна в света. САЩ ще намери решение на дълговия си проблем, дори вече е намерил. Държавните финанси в САЩ ще се стабилизират. А за нас си струва да си припомним, че преди около година бяхме свидетели на валутна суматоха, свързана с чувствителното оскъпяване на USD - до 1.60 BGN/USD. Тогава се чуваха настойчиви гласове дали не е време да се откажем от EUR и да преминем към USD. Една година по-късно това е дълбоко забравена история.

2. ЕС и еврозона

По своята същност EUR е уникален световен експеримент. В исторически план неговото функциониране е все още мимолетно. Не е възможно предварително да се предвидят всички плюсове и минуси. Европа се учи и ще продължава да се учи. ЕС и еврозоната съществуват благодарение на силното (действително силното) желание на европейците да се реализира идеята за обединена Европа - идея с 150-годишна давност.

Има нещо сходно с отвличанията на самолети. Преди трийсетина години нямаше проблеми със сигурността на полетите - не се проверяваха багажи, беше като почти всеки друг вид транспорт. Намери се идиот, който отвлече самолет и мерките за безопасност се засилиха. По-късно се намери друг идиот, който съумя да заобиколи наложените мерки и се въведоха нови ограничения за сигурност. И така нататък.

При конструирането на EUR беше ясно, че съществува конфликт между монетарната и фискалната политика в еврозоната. Тогава внушенията бяха свързани със съзнателно самоограничаване на държавите-членки. Не се получи. Намериха се страни, които злоупотребиха с предоставената им свобода. Сега ще се въведат ограничителни мерки за предотвратяване на бъдещи злоупотреби. Европа ще съумее да се справи, както е доказала нееднократно, че може да се справя. Статутът на държавите-членки обаче ще се промени.

3. Китай и други инвеститори

Китай е христоматиен пример на зависима от държавните финанси на САЩ страна. Натрупаните огромни (няколко милиарда USD) валутни резерви вследствие поддържането на слаб юан са инвестирани в безрискови доходоносни ДЦК на САЩ. Примерно такава е и съдбата на многобройни страни в Азия, Латинска Америка и Африка. Те са жизнено заинтересовани от стабилни държавни финанси на САЩ. Така е лесно, удобно и доходно. Обезцененият юан държи китайските стоки евтини, те заливат световните пазари, стимулират двуцифрения икономически растеж при ниско равнище на вътрешното потребление. Натрупаните резерви се използват централизирано. Промяната на статуквото безпокои Пекин. Китай ще трябва да се пренастрои от икономически епигон на икономически творец. А това предполага вътрешни социално-икономически трансформации, на които официален Пекин не гледа с добро око. И затова пледира за някакъв нов световен финансов ред с нова световна валута - неясно какъв и неясно каква.

Идеята за световна валута не е нова. На Бретон-Удската конференция преди 67 години английската делегация, водена от Кейнс, предлага въвеждането на единна световна валута bancor. Първоначално идеята се приема благосклонно, но САЩ се усещат и предлагат конкурентен вариант - unitas. Вследствие на което идеята пропада. Нейното съживяване не изглежда правдоподобно.

4. Гърция и други закъсали

Съдбата на Гърция е в ръцете на самите гърци. На Аристотел се приписват думите, че дори и Бог не може да промени миналото, но бъдещето е в ръцете на хората. Настойчиво се натрапва усещането, че гърците не осъзнават положението си. Те са консуматори на общата европейска валута, докато германците например са творци. Типично балканският им манталитет, до болка познат и изстрадван от нас самите, ги доведе до състояние на бъркащи в чужд джоб. Лошото е, че гърците не го осъзнават или упорито не желаят да го осъзнаят. Ако Гърция се върне към драхмата, тя ще се обезцени поне три пъти (както стана в Аржентина преди десетина години) и богатството ще се стопи. В техен интерес е да останат в Европа и да се подчиняват на всички европейски правила. Другите варианти звучат несериозно и неприемливо.

5. България

Ние вече сме част от глобализирания свят и нищо, което става в света, не може да ни е безразлично. Както и обаче далеч не всичко, което става в света, задължително трябва да ни удари. Вътрешното макроикономическо управление е от решаващо значение за нормалното протичане на процесите.

Сътресенията в световните финанси ще имат своите последствия и за нас. Вече закъснява, но напомпените многомилиардни инжекции безусловно ще доведат до ускорен прираст на цените. Световната инфлация ще се съпровожда от съществени структурни промени както в териториален план, така и в чисто материалния сектор и далеч не е безразлично от коя страна ще останеш.

Парадоксално, но поддържането на твърда финансова стабилност може да изиграе неприятна шега - оскъпяване на местната валута, съпроводена със загуба на конкурентоспособност. Показателно е, че наскоро Швейцарската централна банка непредизвикано намали лихвения си процент именно с идеята да се противопостави на загубата на конкурентоспособност.

Също парадоксално, но стремежът за поддържане на минимален бюджетен дефицит при допускане на значително по-висок бюджетен дефицит средно за ЕС може да се окаже губеща стратегия. Ние задължително трябва да отчитаме спецификата си на членове на ЕС и потенциални членове на еврозоната. България не е нито Швейцария, нито Норвегия - страни, които могат да вземат самостоятелни решения за управление на собствените си финанси. Най-добрата стратегия за страната е да се придържа към макроикономически управленски параметри, които гравитират към средните за еврозоната, т.е. да се придържаме към основната европейска група, а не да се стремим да избягаме напред, както и да не допускаме да изостанем в опашката.

Ситуацията е сходна с група, която притежава ограничени хранителни запаси. Приема се стандарт на потребление един килограм храна на ден. Средната маса от групата обаче консумира повече от килограм, примерно 1200 гр. В такъв случай вариантът недопускане на по-висока консумация от един килограм за отделния член на групата е губещ. При изчерпване на запасите групата ще съумее да намери нови, при което този, който си е съхранил силите в кризисната ситуация ще спечели. Такава е ситуацията сега в еврозоната.

Всякакви подхвърляния за отказ от включване в еврозоната, както и опити за някаква форма на високомерие и демонстративно изразяване на задоволство звучат анекдотично. Никога в своята история България не е имала шанса да върви редом с водещите европейски сили и най-доброто е да се придържаме колкото се може по-плътно и непретенциозно до полите на ядрото от европейски страни.

6. Кредитни рейтинги

Настана голяма олелия, свързана с въртележката на кредитните рейтинги. Световните кредитни рейтингови организации се изложиха безпрецедентно преди 3-4 години. Тогава строгият им поглед бе перманентно насочен почти единствено към икономическите опашкари в света. Водещите страни бяха табу. Сега се чудят как да се докажат и правят чудеса с лутанията си. Нито САЩ заслужават изпадане в по-долна група, нито пък Гърция е в по-лоша ситуация от нас през 1996 г. (тогава ние бяхме с рейтинг В по Moody"s, сега Гърция е с рейтинг С). На тези организации ще им трябва доста време да възстановят доверието на инвеститорите в техните оценки.

7. Заключение

Финансово-икономически кризи е имало и ще има в бъдеще. Няма вариант на премахване на подобен вид кризи веднаж завинаги. Те са като вълнението в морето. Морето се задържа продължително тихо и спокойно и постепенно се замърсява. Тогава идва морското вълнение, разбъркват се различните водни слоеве, морето се самопочиства и отново следва спокойната морска идилия.

Всичко, свързано с човека и с човешки взаимоотношения е комплицирано и нестандартно. Няма веднаж завинаги закован кодекс на поведение. Има действащи принципи, но конкретните им проявления са винаги своеобразни и разнородни. Макроикономическото управление трябва плътно да следи развитието на процесите, да преценява отговорно всяко отделно явление, да се стреми да проектира адекватно перспективата, да не робува на присадени догми. Управление с капаци на очите в условия на всеобщо повсеместно пренареждане в световен план е най-нежеланият модел на поведение.Автор: Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853548
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031